Д-р Анна Богданова е специалист по акушерство и гинекология, с основен професионален интерес в областта на феталната медицина. Между 2014 и 2017 г. специализира фетална медицина в Лондон под ръководството на проф. Кипрос Николаидес като научен сътрудник и специализант в King’s College Hospital и Fetal Medicine Foundation.
От 2016 г. е част от екипа на Клиниката по акушерство и гинекология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Разговаряме с д-р Богданова по повод новоучредената от нея Фондация „Жена завинаги“, посветена на здравето на жените в пери- и менопауза.
– Д-р Богданова, как се роди идеята за фондация „Жена завинаги“?
– Вярвам, че за да бъде истинска, една кауза трябва да мине през нещо лично. За мен това беше сблъсъкът ми с перименопаузата на сравнително ранна възраст – преди да навърша 40 години. Образованието ми на акушер-гинеколог би трябвало да ми помогне лесно да разпозная знаците на промените в женския организъм, свързани с пери- и менопауза. Но и на мен ми беше трудно да ги разпозная. Представям си колко по-трудно е за жена, която няма медицинско образование. Когато менопаузалните промени настъпят прекалено рано, като същевременно жената се грижи за малки деца, за възрастни родители, работи на пълен работен ден, тя трудно ще разпознае себе си в прехода към менопауза.
- Това беше основният мотив да основа фондация „Жена завинаги“. А целта ми е да допринеса за по-голяма информираност сред жените за този преходен етап от живота, и то знание, основано на доказателства. Искам темата за менопаузата да престане да бъде табу, за нея да се говори свободно и открито, а жените да имат възможност да избират как да се погрижат за себе си в този преходен период.
Разбира се, има жени, при които перименопаузата и менопаузата не се отразяват значимо върху здравето им. Но близо 80% от жените в прехода имат вазомоторни симптоми – топли вълни и нощно изпотяване, а при около една от четири те са тежки. Често към тях се добавят невъзможност за качествен сън, трудна концентрация, раздразнителност, промени в настроението. Всичко това се отразява неблагоприятно върху качеството на живот на жената. Все повече говорим и се стремим към дълголетие, но как да го постигнем, ако не се грижим навреме за здравето си. Някъде нишката се къса.
– Какви са непосредствените цели, които си поставяте със създаването на фондация „Жена завинаги“?
– Много скоро ще започнем подкаст с епизоди всеки месец на тема пери- и менопауза с различни специалисти – кардиолог, ендокринолог, невролог и т.н., тъй като този преходен период се отразява на всеки орган и система. Жената трябва да знае какво и защо ѝ се случва, да има обяснение за тези промени и да знае към кого да се обърне за консултация и подкрепа.
Нужно е жената да обръща внимание на всяко нещо, свързано със здравето ѝ – не само на сърцето и кръвоносните съдове, но и на костите, мозъка, кожата, пикочо-половата система… Нито един симптом не трябва да се пренебрегва, защото той се отразява зле на качеството ни на живот. Все пак не спираме да живеем на 40. Напротив – обикновено тогава жените сме най-активни. По-голямата част от нас са приключили с репродуктивните си намерения и се отдават на кариерата. Точно когато сме свободни да действаме, да се развиваме професионално, ни удря перименопаузата и се чудим какво ни се случва, защо ни се случва и откъде ни е дошло. В България почти няма достъпна и достоверна информация за проблема. Малкото събития по темата често са платени и се фокусират върху отделни симптоми – например съня или настроението. Разбира се, че жените в менопауза имат проблеми със съня, а немалка част от тях заради тежките симптоми стигат до психолог или психиатър. Но това не е отправната точка. Съществува първопричина за симптомите, от която трябва да се тръгне.
– Коя е първопричината за симптомите на менопаузата?
– Перименопаузата, менопаузата и постменопаузата са нормални периоди от живота на жената, каквито са преди това детството, пубертетът, репродуктивната възраст. Симптомите се дължат на естественото угасване на яйчниковата функция с изчерпването на яйчниковия резерв. В перименопаузата хормоналните нива силно варират, а с настъпването на менопаузата нивата на естрогена и прогестерона трайно спадат. Без обратната връзка от яйчниците хипофизата повишава производството на други хормони – ФСХ и ЛХ. Ниските нива на естроген и прогестерон се отразяват на функционирането на всеки орган, защото рецептори за половите хормони (включително тестостерона) има навсякъде в женския организъм – в мускулите, в костите, в мозъка и т.н. Затова менопаузалният преход не е само гинекологичен – той засяга целия организъм.
– Към какви специалисти трябва да се обърнат жените, когато започнат да усещат симптомите на менопаузата?
– Преди всичко към личния си акушер-гинеколог. Проблемът е, че за 10 или 20 минути е много трудно жената да сподели всички болки и притеснения. Това е много деликатен момент. Има неща, които жените трудно признават пред себе си, та камо ли пред друг човек. 63% от жените в менопаузалния преход казват, че през повече от половината време в последните три месеца не са се чувствали като себе си. А представете си колко трудно е да обясните това на лекаря.
Проблем е също, че медицинското образование и специализацията по акушерство и гинекология не дават достатъчно обучение за менопаузалния преход и за подхода на АГ-специалиста към тези пациентки. Никой не ни учи как да подходим деликатно и да обсъдим всички аспекти на тези промени, защото те не се изчерпват само с топлите вълни, нощните изпотявания, лошото настроение и невъзможността за пълноценен сън. Има също намалено либидо, затруднения в сексуалните контакти, развива се генито-уринарният синдром на менопаузата (по-рано наричан вулвовагинална атрофия). Последният включва вагинална сухота, парене или дразнене; болезнен полов акт; болка, дискомфорт или парещо усещане при уриниране; рецидивиращи инфекции на пикочните пътища. За разлика от топлите вълни, които с годините обикновено отшумяват, генито-уринарният синдром е прогресиращ – ако не бъде лекуван, той се задълбочава, а рецидивиращите уроинфекции в по-напреднала възраст могат да доведат до сериозни усложнения.
Така че проблемът е комплексен.
- Жените, първо, трябва да имат информация и да не се срамуват да споделят симптомите си. Второ, акушер-гинеколозите трябва да им отделят достатъчно внимание и време, за да ги изслушат, и да не пренебрегват оплакванията им като маловажни. Трето, колегата, който консултира, трябва да назначи необходимите изследвания и да обясни на пациентката защо са важни. При нужда – да я насочи и към други специалисти. Едва тогава се обсъждат възможностите за лечение – включително менопаузалната хормонална терапия, която при правилен подбор е най-ефективното средство срещу вазомоторните симптоми. Правят се и препоръки за промени в начина на живот.
– Каква промяна в начина на живот обикновено се препоръчва?
– Много е важно да имаме повече движение, да спортуваме (особено важни са силовите тренировки, които пазят мускулите и костите), но също така да си почиваме, да си осигурим качествен сън, да се храним пълноценно. Храната ни трябва да е богата на протеини и фибри, с достатъчно калций и витамин D. От значение е също редовното хранене, да не се лишаваме от храна, но в същото време и да не прекаляваме с количествата. Всичко умерено е полезно.
– Какво предстои за фондацията и как да следим работата ѝ?
– Подкастът ще бъде достъпен навсякъде – в YouTube и Spotify, във Facebook, Instagram и TikTok, а всички епизоди и новини ще публикуваме и на официалния сайт на фондацията – woman4ever.com. През октомври 2027 г. организираме и конференция за пери- и менопаузата с участието на международни лектори. Каним всеки, който иска да помогне – лекари от различни специалности, психолози, а и жени, готови да споделят своята история. Колкото повече говорим, толкова по-малко жени ще минават през този преход сами и без отговори.
– Какво бихте казали на жена, която чете това и се разпознава в описаното?
– Че не е сама и не си въобразява. Това, което изпитва, има обяснение и има решение. Не е нужно да стиска зъби и да чака „да мине“. Нека запише какво усеща, нека отиде с това описание при своя гинеколог и да настоява да бъде изслушана. Менопаузата не е край. Тя е начало на етап, който обхваща близо една трета от живота ни. Фондацията се казва „Жена завинаги“, защото правото да се чувстваш добре в тялото си няма възрастова граница.
Мара Калчева, Портал на пациента
