Национална мрежа на здравните медиатори в България е една от най-силните неправителствени организации в здравния сектор
Проф. д-р Ивайло Търнев е ръководител на Експертния център за генетични нервни и метаболитни заболявания, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“, председател на Българското дружество по невромускулни заболявания, Председател на Националната комисия по редки болести при МЗ и консултант на НЗОК по нервни и редки болести. Проф. Търнев е също основател и член на УС на Националната мрежа на здравните медиатори в България (НМЗМ) и учредител на Коалиция HPV.
Разговаряме с проф. Търнев по повод XVIII Национална обучителна среща за здравни медиатори „Инициатива за здраве и профилактика“ от 5 до 7 ноември в София
– Проф. Търнев, как започна дейността на мрежата на здравните медиатори в България и как се разви с времето?
– От 1993 г. посещавам ромски махали и изследвам тежки, инвалидизиращи нервни заболявания, свързани със значими социални проблеми и за болните, и за техните семейства. Така станах първият здравен медиатор, опитвайки се да помагам на тези семейства за достъп до различни институции, най-вече социални. После си дадох сметка, че това е непосилно за един човек. Проучих европейския опит и разбрах, че здравномедиаторни програми съществуват в почти всички страни на Европа, като някои от тях имат 40-годишна история, при това работят не само за роми, а за всякакви етноси и хора в неравностойно положение.
През 2001 г. стартирах модела на здравните медиатори по проект като неправителствена дейност. Обучих първите петима здравни медиатори в Кюстендил. Те бяха всеотдайни, мотивирани и успяха да свършат огромна работа. А проектът беше отличен с награда за най-успешен неправителствен проект.
Още няколко години тази дейност продължи като неправителствена – в Лом, Гърмен, Сеново, Сандански и други населени места.
През 2003 г. Министерство на здравеопазването осъществи проект по програма ФАР за обучение на здравни медиатори, лекари и медицински сестри, които работят в ромските квартали. Бях ръководител на този проект и чрез него обучихме 51 здравни медиатори от 15 града. По програма „Матра“ на Нидерландското външно министерство бяха обучени още 16 здравни медиатори от селските райони.
След това започнаха опитите ни да институционализираме професията здравен медиатор. В началото те бяха назначавани по програма за временна заетост. Но от 2007 г. с помощта на Министерство на здравеопазването и лично на д-р Маша Гаврилова, която бе упълномощена от МЗ, както и на Михаил Иванов – секретар на Националния съвет по етническите и демографски въпроси, професията на здравния медиатор беше призната официално. Министерство на здравеопазването започна да осигурява на общините делегиран бюджет за заплати на здравните медиатори през Министерство на финансите.
От 2007 г. тази професия бе институционализирана и продължи да се развива бавно, но устойчиво, като всяка година броят на обучените медиатори се увеличава с около 15 души. През 2026 г. вече имаме 372 здравни медиатори, които работят в над 160 общини.
Много общини заявяват всяка година нуждата си от разкриване на такава длъжност. Обикновено заявките са повече от възможностите, като Националната мрежа на здравните медиатори в партньорство с Министерство на здравеопазването решават в кои общини е най-необходимо да се разкрият нови позиции.
– Какво реално правят здравните медиатори?
– Те оптимизират изпълнението на много от профилактичните програми в уязвимите общности. Това са, от една страна, профилактичните програми, които се изпълняват от личните лекари – ваксинопрофилактика, програмите за детско и майчино здравеопазване, профилактичните програми за лицата от 18 до 65-годишна възраст и 65+. Здравните медиатори подпомагат дейността на личните лекари.
- От друга страна, те участват в национални профилактични програми, които се изпълняват от Министерство на здравеопазването чрез РЗИ – за профилактика на туберкулозата, на вирусните хепатити, ХИВ/СПИН, Човешкия папилома вирус (HPV). Допълнително с РЗИ те осъществяват здравнообразователна и здравноинформационна дейност. Така че работата на здравните медиатори е многостранна.
Участват също в много скринингови програми, включително и аз съм ги натоварил със скрининги за редки болести. Ежедневно те работят на терен и решават сложни социални и здравни казуси. Това се налага, защото често болните хора и техните семейства са с лош социален статус, което е истинско предизвикателство за тяхното лечение.
Здравните медиатори работят много и със социалните институции – с отдел Социално подпомагане, с Агенцията за закрила на детето и др. И тъй като често се оказва, че някои пациенти не са здравноосигурени, а трябва да постъпят в болница, в такива случаи също се намесват здравните медиатори.
Здравните медиатори се доказаха по безспорен начин по време на две епидемии. Те бяха хората на първа линия по време на епидемията от морбили 2009 – 2010 г. и пандемията от COVID-19. Тогава Министерски съвет ги призна официално за работещи на първа линия, защото посещаваха семействата, информираха ги, снабдяваха ги с храна и медикаменти, дезинфектанти. Тежестта по време на COVID-19 падна основно върху тях и върху Районните здравни инспекции. Вие помните, че някои от ромските квартали бяха затворени, и само здравните медиатори влизаха в тях.
– Какви постижения отличавате на годишните награди за здравни медиатори?
– Впечатлен съм от казусите, които здравните медиатори решават успешно. Те показват колко ефективни са, при това в изключително сложни ситуации. Точно за тази си дейност осем здравни медиатори ще бъдат наградени на XVIII Национална обучителна среща „Инициатива за здраве и профилактика“ от 5 до 7 ноември в София.
- С тези награди даваме гласност на най-добрите колаборации между здравни медиатори и общини, между медиатори и РЗИ, между различни институции. Отличаваме също медиаторите, които са най-ефективни при имунизации, при скринингови програми, при решаването на трудни случаи.
И тази година ще отдадем заслужено признание на здравните медиатори със значими постижения.
– Каква е ролята на националните обучителни срещи като настоящата от 5 до 7 ноември 2026 г.?
– Началото на националните обучителни срещи беше поставено през 2010 г. по време на епидемията от морбили. Тогава се появи нуждата да се съберат заедно представителите на РЗИ, общопрактикуващите лекари, които работят в ромските квартали, и здравни медиатори, да се сформират екипи и да се направят извънредни ваксинации.
Изминаха 16 години, през които проведохме 18 национални обучителни срещи. Постепенно тематиката на обучението се разшири. В програмата винаги присъства темата за ваксинопрофилактиката по задължителния имунизационен календар, но също и препоръчителните ваксини. Постепенно навлязоха и нови теми – ранното детско развитие, психичното здраве, аутизма, редките болести, туберкулозата, вирусните хепатити. Това е широка палитра от важни теми на общественото здраве.
По време на националните обучителни срещи каним за лектори водещи експерти с различни специалности, за което съм им изключително благодарен.
Здравеопазването е динамична и бързо развиваща се сфера, в която всяка година има иновации. Здравните медиатори също трябва да си сверяват часовника с новостите в медицината, за да бъдат ефективни в тяхната работа. Националните обучителни срещи надграждат базовото обучение на медиаторите.
– Как се променя животът на самите здравни медиатори?
– След като бъдат подбрани, те преминават през обучение във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София, където има акредитирана програма за професионално обучение на здравни медиатори. Те започват работата си едва след като издържат изпитите и са сертифицирани.
- Здравните медиатори израстват много, от обикновени хора те се превръщат в значими личности, в пример за общността.
Около 40% от здравните медиатори продължават да учат и завършват висше образование. Независимо от това, някои от тях продължават да работят като здравни медиатори. Други пък сменят своята професия. Наскоро една от здравните медиаторки – Даниела Захова, се дипломира като специалист по здравни грижи и започна работа като медицинска сестра в новосъздадената детска болница в Бургас.
– С какво помагат здравните медиатори във Вашата работа по откриването и диагностицирането на хора с редки неврологични заболявания?
– Всяка година пътувам из страната по скринингови програми за редки болести. Здравните медиатори са изключително ценни и ефективни за моята дейност, защото организират прегледите в практики на общопрактикуващи лекари, в медицински центрове, дори в църкви. След като заявя по коя скринингова програма ще ги посетя, те обхождат квартала, събират информация, организират перфектно хората и прегледите. Това дава възможност да се диагностицират редица занемарени случаи без диагноза или само със синдромна диагноза, бедни маргинализирани пациенти да получат високоспециализирана медицинска помощ и достъп до лечение.
Наскоро проведохме скринингова програма за вирусните хепатити в десет населени места. Здравните медиатори организираха скрининга на хора с чернодробни заболявания. Така бяха открити много пациенти с хепатит В и хепатит С, които вече могат да бъдат лекувани.
- По отношение на редките болести, с тяхна помощ сме открили много пациенти роми със спинална мускулна атрофия, които започнаха лечение. Може би над една трета от пациентите със спинална мускулна атрофия са от ромската общност. Има също много случаи на муковисцидоза, на вродена миастения, епилепсия, мускулни дистрофии, наследствени невропатии, болест на Ниймън-Пик, болест на Уилсън и др. Сега провеждаме скрининг за едно много рядко метаболитно заболяване, протичащо с картината на ДЦП, за което има лечение. Здравните медиатори извършват отговорна и значима работа по откриването на тези болни, осигуряването на достъп до специалисти и възможности за лечение.
- Работата на терен е много важна. Посетил съм над 3000 населени места и навсякъде работя с помощта на здравни медиатори. Когато тръгнах сам в началото, това беше много трудна дейност. Сега тя е изключително оптимизирана, защото здравните медиатори са картирали кварталите, познават хората и техните проблеми и много бързо стигаме до болните, които имат нужда от помощ.
– Как оценявате днес мрежата на здравните медиатори?
– Здравните медиатори са професионална общност с ценности, мотивация, изключително висок дух на сътрудничество, приятелство, взаимопомощ. А Националната мрежа е една от най-силните неправителствени организации в здравния сектор.
Всяка година към нея се присъединяват и новообучени здравни медиатори. В организация членуват също експерти и общопрактикуващи лекари. По този начин ние изграждаме партньорства, които са с изключително значение и полза за общественото здраве.
Мара Калчева, Портал на пациента
