От лекарства, които се приемат веднъж седмично, до профилактика с две инжекции годишно – на международната конференция HIV Glasgow 2026 Александър Миланов и д-р Ивайло Паков от „Здраве без граници“ и CheckPoint Sofia се запознаха с новите научни разработки и установиха контакти с водещи изследователи и пациентски организации.
Може ли човек с ХИВ да приема лекарствата си само веднъж седмично? Възможно ли е профилактиката срещу инфекцията да се осигурява с две инжекции годишно? И какво трябва да се промени, за да могат хората, живеещи с ХИВ, не просто да бъдат здрави, но и да живеят без страх, стигма и ограничения? Това бяха част от въпросите, обсъждани по време на международната научна конференция HIV Glasgow 2026, проведена от 8 до 11 ноември в Глазгоу, Великобритания.
Във форума участваха Александър Миланов и д-р Ивайло Паков, д.м., от Сдружение „Здраве без граници“ и CheckPoint София. Тяхното участие беше осъществено с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените по програма „Движеща сила“. Конференцията събра водещи учени, лекари и представители на пациентски организации, за да представят най-новите научни резултати в лечението и профилактиката на ХИВ.
Сред най-обещаващите разработки са нови антиретровирусни комбинации, които могат да намалят необходимостта от ежедневно приемане на лекарства, както и дългодействащи средства за предпазване от инфекцията. За хората, живеещи с ХИВ, тези промени имат значение, което надхвърля медицината. По-удобното лечение може да означава по-малко притеснения при пътуване, по-лесно съчетаване на терапията с работата и семейството и по-малко ежедневни напомняния за диагнозата. Съвременната антиретровирусна терапия вече позволява на хората с ХИВ да имат дълъг и пълноценен живот. Когато лечението поддържа вирусния товар трайно потиснат под 200 копия/мл, ХИВ не се предава по сексуален път. Този научно доказан принцип, известен като U=U, или „Неоткриваем = Непредаваем“, е едно от най-важните постижения както за здравето на пациентите, така и за преодоляването на стигмата, но медицинският напредък не премахва автоматично страха от отхвърляне, трудностите в интимните отношения или неравния достъп до здравни услуги. За хората с ХИВ бъдещето не е само въпрос на нови лекарства, а и на възможността да живеят свободно, да създават семейства и да бъдат приемани без предразсъдъци.

Именно затова участието на българските представители в Глазгоу включваше не само запознаване с научните резултати, но и срещи с организации на хора, живеещи с ХИВ. Александър Миланов проведе разговори с представители на пациентски общности за предизвикателствата пред хората с ХИВ, преодоляването на стигмата и възможностите за съвместни инициативи през 2027 г. Сред основните теми беше необходимостта самите хора, живеещи с ХИВ, да участват активно във вземането на решения, които засягат тяхното здраве и живот. Особено силно послание носи историята на Питър, с когото Миланов се срещна по време на конференцията. Питър научава, че има ХИВ, на 42-годишна възраст. Първоначално диагнозата го кара да се съмнява дали някога отново ще бъде здрав и щастлив. Години по-късно той живее със съпругата и семейството си, приема ефективна терапия и е открил нова страст към планините. От септември миналата година е изкачил 33 върха. Историята му показва промяната, която медицината е направила възможна. Днес най-голямото му притеснение не е какво бъдеще го очаква заради ХИВ, а кой маршрут да избере за следващото си планинско изкачване.

По време на конференцията д-р Ивайло Паков проведе професионални срещи с международни изследователи, сред които проф. Клои Оркин, един от разпознаваемите специалисти в съвременните изследвания на ХИВ терапията. Обсъдени бяха възможности за бъдещо научно сътрудничество и контакти с международни изследователски екипи. Сред важните теми на форума беше и здравето на жените, живеещи с ХИВ. Представените изследвания поставят акцент върху качеството на живот, придружаващите заболявания, менопаузата, бременността и специфичните бариери, които жените срещат при получаването на медицинска помощ. Въпреки значителния напредък в лечението, жените с ХИВ продължават да имат нужда от комплексна грижа, която не се изчерпва с проследяването на вирусния товар. Психичното здраве, сексуалното и репродуктивното здраве и възможността за информирано участие в решенията за лечението са съществена част от тази грижа.
За България научните резултати от Глазгоу поставят и конкретни въпроси за достъпа до профилактика, ранната диагностика и подкрепата за хората, които срещат трудности с редовното приемане на терапията. Чрез CheckPoint София Сдружение „Здраве без граници“ работи за предоставянето на достъпна информация, консултации, изследвания и профилактика на ХИВ и други сексуално предавани инфекции. Международният обмен на опит е възможност новите научни знания да бъдат използвани за развитието на услугите в България. Подкрепата на Българския фонд за жените по програма „Движеща сила“ даде възможност на Александър Миланов и д-р Ивайло Паков да участват в този международен научен и професионален обмен, да установят нови контакти и да обсъдят бъдещи инициативи в подкрепа на хората, живеещи с ХИВ, защото най-важната промяна в историята на ХИВ не е само, че медицината вече може да контролира вируса. Тя е, че хората могат да продължат да живеят, да обичат, да мечтаят и да планират бъдещето си. Именно това трябва да бъде следващата цел на медицината и обществото: не просто живот с ХИВ, а пълноценен живот без страх и стигма.