В дискусията с водещи кардиолози бяха поставени въпросите за профилактиката, достъпа до изследвания, амбулаторното лечение на сърдечната недостатъчност и психологическите причини, поради които пациентите невинаги следват предписаната терапия.
Сърдечносъдовите заболявания изискват не само своевременна диагноза и ефективно лечение, но и постоянна грижа, която започва с разпознаването на риска и продължава през всички етапи на заболяването. Необходимостта от по-добра превенция, координация между медицинските специалисти и подкрепа за пациентите беше водеща тема на пациентската сесия в рамките на XIX Национален конгрес по кардиология, проведен в София. В сесията участваха представители на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), Българското дружество по кардиология, водещи кардиолози и специалисти, ангажирани с психосоциалните аспекти на хроничните заболявания.
„За АПАЗ превенцията не трябва да се изчерпва с информационни кампании и еднократни изследвания. Тя трябва да бъде постоянна и организирана грижа, при която пациентът знае какви са рисковете за здравето му, кога и къде да се изследва и кой отговаря за неговото проследяване“, подчерта заместник-председателят на АПАЗ Николай Недялков. Организацията настоява институциите да осигурят по-ранно откриване на сърдечносъдовия риск, равен достъп до профилактика и по-добра координация между специалистите, особено при хората с хронични заболявания. Сред конкретните предложения на АПАЗ са промени в Наредба № 9 и Националния рамков договор, които да осигурят по-добро проследяване на пациентите със сърдечна недостатъчност след изписване от болница, включително достъп до контролни прегледи, изследвания и своевременно адаптиране на терапията. По тези въпроси организацията работи съвместно с Дружеството на кардиолозите в България. АПАЗ настоява също хроничното бъбречно заболяване да бъде включено в Националната програма за превенция 2026–2030 г., за да се подобри ранното откриване на риска и координацията между кардиолози, нефролози и други специалисти. Паралелно с институционалните предложения организацията развива пациентски образователни инициативи за високия холестерол, фамилната хиперхолестеролемия, физическата активност и здравословното хранене. Целта е пациентите да получават навременна помощ и ясен план за проследяване, вместо да търсят решение едва след настъпването на усложнения.
Необходимостта от по-добро проследяване и лечение на пациентите със сърдечна недостатъчност извън болницата беше сред основните теми в дискусията с участието на проф. д-р Иван Груев от Българското кардиологично дружество, доц. д-р Антония Кишева от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и проф. д-р Васил Трайков от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Кардиолозите обсъдиха предложението за въвеждане на специализирана амбулаторна процедура, която да осигурява своевременни прегледи, изследвания и адаптиране на терапията, без да се налага пациентите да постъпват в болница при всяко влошаване на състоянието. Беше представен и практически опит с амбулаторно лечение, при което подходящи пациенти получават венозни диуретици под медицинско наблюдение и се прибират у дома, като при необходимост се проследяват през следващите дни. Подобен модел може да ограничи част от предотвратимите хоспитализации и да намали натоварването както за пациентите и техните семейства, така и за здравната система. Участниците поставиха въпроса за недостатъчния достъп до контролни изследвания, ограниченията в извънболничната помощ и необходимостта от по-добър обмен на медицинска информация, включително чрез електронното здравно досие. Общото послание на дискусията беше, че лечението на сърдечната недостатъчност не трябва да се превръща в поредица от хоспитализации, а в непрекъсната и координирана грижа, която позволява навременна намеса и по-добро качество на живот за пациентите.
Липсата на симптоми не означава липса на риск. Това беше едно от основните послания в презентацията на проф. Арман Постаджиян, посветена на ранната профилактика, артериалната хипертония и високия холестерол. Проф. Постаджиян представи данни от международно изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, според което пет основни рискови фактора – високо кръвно налягане, нарушения в холестерола, диабет, тютюнопушене и повишен индекс на телесната маса – обясняват приблизително 57% от новите сърдечносъдови заболявания при жените и 53% при мъжете в изследваните популации за десетгодишен период. Специалистът обърна внимание на правилното измерване на кръвното налягане и значението на домашното проследяване. Той подчерта, че смартчасовниците могат да сигнализират за възможен проблем, но не заместват измерването с валидиран апарат с маншет. Друг важен акцент беше високият LDL холестерол, при който рискът се натрупва с годините, дори когато човек няма оплаквания. Особено внимание изискват пациентите с фамилна хиперхолестеролемия и наследствена предразположеност към ранни сърдечносъдови заболявания. Основното послание на презентацията беше, че превенцията трябва да започва преди появата на симптоми, с редовно проследяване на основните здравни показатели, индивидуална оценка на риска и своевременно лечение.
Защо пациентите невинаги следват медицинските препоръки, дори когато разбират рисковете за здравето си? На този въпрос беше посветено представянето Александър Миланов, клиничен социален работник в Центъра по клинична психология, психоонкология и психосоматика към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Миланов представи психологическите механизми, които влияят върху приемането на диагнозата, придържането към лечението и промяната в ежедневните навици. Позовавайки се на различни модели, той обясни как личните представи за болестта, страхът от лекарствата и усещането за контрол върху собственото здраве могат да определят поведението на пациента. Нередовният прием на лекарства и отлагането на необходимите промени невинаги са признак на безотговорност. Зад тях често стоят страх, вътрешно колебание, предишни неуспешни опити или трудности в ежедневието. Затова ефективната подкрепа изисква разбиране на индивидуалните потребности, а не само даване на медицински указания. Специално внимание беше отделено на доверието между лекаря и пациента, както и на ролята на семейството. Според Миланов пациентът трябва да се чувства свободен да споделя съмненията си и трудностите при лечението, без да се страхува от обвинение. Финансовите ограничения, достъпът до медицинска помощ и сложните терапевтични схеми също могат да възпрепятстват придържането към терапията. „Не се борим с болестта, учим се да се адаптираме към нея“ – с това послание Миланов подчерта, че успешното лечение изисква не само медицински решения, но и психологическа и социална подкрепа, която помага на човека да живее пълноценно с хроничното си заболяване.
Пациентската сесия на XIX Национален конгрес по кардиология обедини медицинската, психологическата и пациентската гледна точка за необходимостта от по-ранна превенция, по-добро проследяване и подкрепа при хроничните заболявания. АПАЗ ще продължи да работи с медицинската общност и институциите за конкретни промени, които да подобрят достъпа до профилактика, амбулаторно лечение и координирана грижа. Основното послание е, че добрата здравна система не само лекува усложненията, а ги предотвратява и подкрепя пациента през целия път на заболяването.
