Плевен е домакин на VIII среща на диабетната общност
По повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, СНЦ „Култура без граници“ организира на 7 ноември 2026 г. в Плевен осмата Национална среща на диабетната общност под мотото „Диабетът не ни спира“. По този повод разговаряме с г-жа Росица Пандова – председател на УС на СНЦ „Култура без граници“.
– Г-жо Пандова, защо този път националната среща на хората с диабет ще се проведе в Плевен?
– Тези срещи са от особено значение за нашата общност, която създадохме през годините. Те са очаквани от родители, деца, младежи и лекари, защото това е повод за обмен на опит и нови знания.
Досега почти всяка година националната среща е била в София и един път – във Велико Търново. Искаме този път да дадем видимост на пациентска общност в Плевен и на тамошните екипи от лекари, пациенти, доброволци. Избрахме Плевен и защото в града има Медицински университет със студенти, които скоро ще станат практикуващи лекари; има обучени специалисти и лекарска комисия, която изписва технологични средства за контрол на диабета – сензори и помпи. Получихме и подкрепа от областната администрация.
Отново посланието на срещата ще бъде „Диабетът не ни спира“, защото знаем и вярваме, че диабетът не трябва да бъде присъда и пречка за нормален живот.
– Каква е програмата на събитието, основните теми и лектори?
– Диабетът не е само медицински проблем, защото той е част от живота на децата, младежите, техните семейства, на тяхното образование и работна среда, на обществото като цяло. Зад тази диагноза стоят живи хора, всеки със своята история. Затова всички трябва да знаем как се живее с диабет и как може да се помогне на хората с диабет да живеят пълноценно.
- Събитието сме разделили на две части. Едната е научно-практическа – Диабетът и модерният живот. В нея ще говорят медици и пациенти.
- Втората част е Сладкото хоро, чиято идея е ръка за ръка, всички заедно да покажем, че сме единни и че за всеки има място под слънцето.
И този път ще направим максимално интересни презентации с интерактивен характер – игри, викторини, демонстрации в три тематични панела.
- Първият панел е през очите на лекарите – съвременното лечение на диабет тип 1, технологиите в помощ на пациентите и лекарите (сензори, помпи, автоматизирани системи), справяне с хипогликемиите, хранене и спорт, овладяване на психичното натоварване, преходът от детска към диабетология за възрастни.
Очакваме на нашата покана да се отзоват студенти от Медицинския университет. Освен че ще участват в конференцията, те ще правят скрининг с тестове за кръвна захар на желаещите пред сградата на областната администрация, ще раздават информационни материали и ще отговарят на въпроси за диабета.
- Вторият панел е диабетът през очите на пациентите. Това според мен е най-емоционалната част от програмата, защото шестима души на различна възраст с диабет обясняват как живеят с това заболяване, разказват личните си истории.
- В третия панел засягаме проблеми, свързани с отношението на обществото към децата и възрастните с диабет тип 1. Един от казусите е какво се прави, когато дете с диабет тръгне на детска градина или на училище. Практически съвети и препоръки ще даде медицинска сестра Маргарита Ангелова – преподавател във Факултета по обществено здраве на Медицински университет – Плевен. Тя се занимава и с обучението на сестри, директори, учители и педагогически съветници в детски градини и училища. Третият панел има най-голяма обществена полза, тъй като обучава хората извън общността.
- Планираме уъркшоп за модерните технологии с няколко презентации. Темата е бъдещето на контрола на диабета – сензорите, инсулиновите помпи, затворените системи, приложенията, автоматизираното управление на подаването на инсулин. Част от пациентите ползват сертифицирани затворени системи, а други са направени от хора с диабет с необходимите познания. Ще има практическа демонстрация на това как работят различните системи; какво вижда един родител, учител и медицинска сестра, които дистанционно мониторират кръвната захар на детето; пациентите да знаят как да реагират, когато стрелката сочи надолу, тоест има реален риск да изпаднат в хипогликемия. Надяваме се студентите по медицина да са активни участници в този уъркшоп, защото това са бъдещите млади лекари.
– Разполагате ли с данни колко деца и младежи с диабет тип 1 ползват затворени системи за мониторинг на кръвната захар и за автоматично подаване на инсулин с помпи?
– Над 250 деца и пълнолетни ползват сертифицираната затворена система, която влезе в списъка на реимбурсираните медицински изделия в България през 2025 г. А около 300 са хората, които действат на принципа „Ние не чакаме, а си правим сами“ и ползват собствени системи за автоматизирано подаване на инсулин.
– Все още ли има проблем с приемането на деца с диабет тип 1 в детските градини?
– Да, все още у застаряващите медицински сестри в детските градини има страх да не навредят, незнание и проблем да учат нещо ново, свързано с технологии. Макар че ситуацията значително се подобри, откакто бе приета новата Наредба №3 на Министерство на здравеопазването от 12 септември 2025 г.
Нашето сдружение „Култура без граници“ заедно със съсловната организация Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи направи множество обучения на медицински сестри в детски градини и ще продължаваме да го правим. Но това е бавен и труден процес на усвояване на голям обем знания.
– Има ли сега системно нерешен проблем за хората с диабет в България?
– Има и това е пълното реимбурсиране на медицинските изделия. Ние настояваме за 100-процентовото им реимбурсиране от Здравната каса. Сертифицираната затворена система, която чакахме толкова дълго време, се заплаща само частично от НЗОК. А това е проблем за средностатистическото семейство в България, защото изисква от около 160 евро на месец за консумативи, което не всеки може да си позволи. За сравнение, системата е реимбурсирана 100% в 25 европейски държави и отдавна е достъпна за хората с диабет в тези страни.
Пач-помпите, които не подават инсулин в затворена система, но са достатъчно иновативни, също се ползват със сериозно доплащане от пациентите и техните семейства. А това ограничава правото на пациента да се възползва от технологичните решения, които осигуряват оптимален контрол на заболяването.
– Това означава ли, че много хора с диабет продължават да си следят захарта с тест-ленти и да си инжектират инсулин?
– Не, все по-рядко е практика измерването с тест-ленти при хора с диабет тип 1, тъй като много бързо навлязоха сензорите, мониториращи кръвната захар. Само те имат 100-процентова реимбурсация, макар че за пациентите над 18 години все още има ненужно рестриктиращи критерии. Ние настояваме обаче пълна реимбурсация и на инсулиновите помпи, и на консумативите за тях – сетове и резервоари, и на затворените системи. Внесли сме нашите искания в Здравната комисия към Народното събрание, в Министерството на здравеопазването, в Здравната каса, в Български лекарски съюз, за да може да се разшири обхватът на пациентската общност, която ползва съвременни технологични средства за контрол на диабета.
– Какво ще посъветвате родителите, чиито деца наскоро са диагностицирани с диабет тип 1?
– Моите препоръки са свързани с нашия слоган „Диабетът не ни спира“. Това заболяване не определя нито личността, нито семейството, нито мечтите, нито възможностите на човека с диабет. Нужно е повече търпение, инвестиция в знания как да се оптимизира контролът на заболяването. С диабет се живее пълноценно. Той не е и не трябва да бъде пречка да постигаме целите си.
Мара Калчева, Портал на пациента
