Чрез йодна профилактика кретенизмът е напълно преодолян
Здрави деца може да имат и хора със щитовидни проблеми, но лекувани адекватно
Д-р Наталия Темелкова е ендокринолог в УМБАЛ „Александровска“. Има специалности по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната, сертификати за високоспециализирани дейности в ендокринологията. С голям клиничен опит е в областта на захарния диабет и затлъстяването, остеопорозата, костните метаболитни заболявания, болестите на щитовидната и паращитовидните жлези. Автор е на публикации в тези области и член на български и международни дружества и организации. По повод Международната тиреоидна седмица (25 – 31 май) MedicalNews разговарят с д-р Темелкова за най-честите заболявания на щитовидната жлеза, за йодната профилактика и за проблемите на бременните жени със заболявания на щитовидната жлеза.
Д-р Темелкова, кои са най-честите заболявания на щитовидната жлеза?
Във връзка с Международната тиреоидна седмица и с цел повишаване на информираността за щитовидните заболявания в момента им обръщаме по-голямо внимание. Но по принцип обществото трябва да е много по-информирано за тези заболявания, за да имат хората адекватно поведение, когато трябва да се диагностицират и лекуват. Най-популярен в обществото е автоимунният тиреоидит на Хашимото, от който неоправдано изпитват ужас всички млади жени. По статистика обаче най-голям е броят на хората с възли в щитовидната жлеза. С подобряване на ехографската диагностика възли се откриват в голяма част от популацията. С особено клинично значение е повишената или понижена функция на щитовидната жлеза при жените, които планират бременност или вече са бременни.
Какви са последиците от нелекуване на щитовидните заболявания?
Щитовидната жлеза играе ключова роля в организма – има отношение към сърдечния ритъм, мозъка, фертилитета. Затова ако едно щитовидно заболяване не се установи навреме, дълго не се лекува и се задълбочи, може да доведе до тежки промени в психиката – забавяне на мисленето, проблем с концентрацията, депресия, а също може да доведе до анемия, до бъбречни увреждания, тежък запек, менструални нарушения при жените и нарушение на половата функция при мъжете. При хората с хипотиреоидизъм може да доведе до екстремно забавяне на пулса, до малък перикарден излив. При тежки нелекувани състояния на понижена функция на щитовидната жлеза може да се стигне и до микседемна кома, която за щастие в днешно време е каузистика.
Когато функцията е повишена, може да имаме тежки аритмии, които обикновено са повод за диагностициране, екстремна редукция на теглото със склонност към разстройство, тежка емоционална лабилност. Щитовидната жлеза играе ключова балансираща роля в много органи и системи.
След увлеченията по уж здравословната хималайска сол, остава ли на ниво йодната профилактика в България?
Нашата страна успя благодарение на изключителните усилия за йодна профилактика да излезе от списъка на държавите с йоден дефицит. Но в последните години от модното увлечение по хималайската сол може би картината е леко променена. Проучвания обаче не са правени. Може хималайската сол да звучи екзотично и да е красива на цвят, но медицински няма никакви предимства пред обикновената йодирана готварска сол. Наличието на следи от калий, калций и магнезий не прави хималайската сол полезна. Ако искаме да я ползваме като източник на тези минерали, трябва да приемаме огромни количества хималайска сол, което всъщност е невъзможно. Липсата на йод в нея в дългосрочен план вероятно ще компрометира огромните усилия на предшествениците ни да преодолеят йодния дефицит в България.
Какво предотврати йодната профилактика в страната в последните 60 години?
Благодарение на йодната профилактика, която се базира на йодиране на готварската сол (в някои страни се обогатяват с йод млякото и млечните продукти), практически се преодоля гушавостта в България. Гуша в народния език или струма в медицинския е увеличаване обема на щитовидната жлеза. Тъй като йодът е основен източник за синтез на щитовидните хормони, организмът има нужда от минимално количество йод, за да синтезира и поддържа нормално хормонално производство. При бременните нужното количество йод е по-голямо и има огромно значение за интелекта, за мозъчната дейност и развитието на всичко органи и системи на децата, които ще се родят. Тежкият йоден дефицит у бременните и гушавостта води до кретенизъм у новородените. Чрез над 60-годишната йодна профилактика у нас кретенизмът е напълно преодолян. Надяваме се, че в днешно време се раждат по-интелигентни деца. Невроналната миграция, особено по време на бременност, е пряко свързана с йодния дефицит. Миелинизацията на мозъчните структури, развитието на мозъка на плода се извършва основно във вътреутробния период и зависи от хормоните и достатъчното количество йод в майчиния организъм.
Повишената нужда на бременните от йод означава ли, че трябва да се приема хранителна добавка с йод освен употребата на йодирана сол?
Това е деликатна намеса и не бива да отиваме в крайности. Защото както недостигът на йод, така и ексцесивните количества йод също мога да навредят. Всичко е въпрос на баланс. През цялата бременност, но особено в първите три месеца, майката осигурява хормоналната продукция за плода и по тази причина тя трябва да произвежда повече хормони. Преценка за наличието на йоден дефицит не се прави индивидуално, а на базата на йодурията на популационно ниво. Но по принцип нуждите на бременната от йод са около 250 микрограма на ден. Те се набавят основно с храната (йодирана сол, риба, млечни храни, яйца) плюс малка част от мултивитамини за бременни. Това е достатъчно. Може да има голям дефицит на йод у вегетарианците, които не ядат, риба и млечни, и ползват хималайска сол. При тях суплементацията може да реши проблема.
При бременните, които вече са били и продължават да са на терапия с левотироксин, допълнителни количества йод не са нужни, защото те получават готови хормони.
Има ли възрастово обуславяне на проблеми с ендокринната система?
Ендокринната система регулира организма през целия живот. Щитовидните болести атакуват по-често жените. В по-ранна репродуктивна възраст повече са проблемите на щитовидната жлеза и поликистозните яйчници. Затлъстяването, което е сериозен ендокринен проблем, също започва от много ранна възраст. В средната възраст се добавя метаболитният синдром, липидните нарушения, хипертонията, увеличената пикочна киселина, повишената кръвна захар. Изтегли се по-рано възрастта за появата на захарен диабет тип 2 – около 40 години, като епидемично нараства.
Над 50-годишна възраст повече от половината от жените имат възли на щитовидната жлеза. Само че тези структурни промени изискват уточнение и невинаги водят до функционални нарушения и хормонални промени.
С настъпване на менопаузата и напредване на възрастта зачестява остеопорозата при жените и по-възрастните мъже.
Какви профилактични прегледи да предприемат и с каква регулярност?
Профилактиката се базира на комплексната оценка на симптоми, наследственост и риск. Много е важно човек да познава фамилните заболявания, наследствеността си. Защото голяма част от болестите на ендокринната система са наследствени. Трябва да се вземат предвид и рисковите фактори. Над 30-годишна възраст, особено ако става дума за бременна, е добре да се направи тест за нивото на TSH – хормонът, който регулира тиреоидната функция. Ако в рода на бременната има заболяване от диабет първи тип или друго автоимунно заболяване, ако жената има увеличение на щитовидната жлеза, ако е претърпявала аборти или има затлъстяване, или е лекувана с медикаменти, които влияят на функцията на щитовидната жлеза, тази жена трябва да се проследява от ендокринолог през целия срок на бременността.
Момичетата с поликистоза на яйчниците и всички хора със затлъстяване, хипертония, нарушения в мастния профил, които имат родственици с диабет тип 2 и с наднормено тегло (с индекс на телесна маса над 30), би трябвало да направят скрининг за диабет и да се следят на пет години.
По отношение на остеопорозата хората над 50 години, с фамилност за счупвания на бедрената шийка, при продължителна кортикостероидна терапия, при тежък дефицит на витамин D и ранна менопауза трябва да се изследват за остеопороза и да се следят във времето.
Как се отразяват болестите на щитовидната жлеза на фертилитета?
Нормалната функция на щитовидната жлеза е важна за овулацията, за имплантирането на яйцеклетката и за нормалното протичане на бременността. Любопитно е, че и при мъжете нарушенията във функцията на щитовидната жлеза влияят на репродукцията. Може да има нарушние на сперматозоидния брой, на качеството на сперматозоидите, намаляване на тестикуларната функция, намаляване на либидото и еректилна дисфункция. Но всичко това би могло да се повлияе от подходящата терапия.
Това значи, предполагам, че при неблагополучия в зачеването би трябвало да се изследват и мъжът, и жената?
Причините за всяка неуспешна бременност се делят поравно между партньорите. Въпреки че големият брой изследвания обичайно се правят на жената.
Може ли и при какви условия жени с хипо- или хипертиреоидизъм да родят здрави деца?
Няма проблем да се родят здрави деца. Лечението трябва да бъде навременно, адекватно и достатъчно продължително. За съжаление една част от жените с установени щитовидни проблеми се надяват на естествено повлияване и много дълго избягват адекватната терапия, която при намалена функция е прием на тиреоиден хормон. Просто тези жени се страхуват от хормоните, свързват ги с риск за своето здраве и за здравето на детето си. Само че по отношение на щитовидната жлеза това не е вярно. Адекватното повлияване на щитовидната функция не вреди по никакъв начин. Напротив – гарантира добро вътреутробно развитие на детето и добър начин на живот на майката.
Какви целеви стойности на TSH трябва да постигнат жените още преди забременяване?
Клиничната оценка трябва да бъде строго индивидуална, за да се прецени дали да се започне, кога и каква терапия. Особено при хора, за които се знае, че имат щитовиден проблем и антитела. Когато се планира бременност и особено преди инвитро, TSH би трябвало да бъде под 2,5 международни единици на литър.
Източник: MedicalNews
