Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Хипотиреоидизъм | Лечение

Терапевтичният подход при пациенти с хипофункция на щитовидната жлеза се определя индивидуално в зависимост от редица фактори, като с особено голямо значение са тежестта на заболяването, причините и рисковите фактори, отключили болестта, наличието на подлежащи заболявания (захарен диабет, високо кръвно, аритмия, астма, хронична обструктивна белодробна болест, неврологични увреждания), някои индивидуални особености (възраст, репродуктивен статус, алергии).
елта на терапията е нормализиране нивата на щитовидните хормони, нормализиране на теглото, балансиране нивата на холестерол и триглицериди, стабилизиране на настроението, редукция на размерите на щитовидната жлеза (при наличие на изразена струма), стимулиране на растежа и развитието в детска възраст.


Медикаментозно лечение се назначава при лица с нива на TSH над 10 µU/mL (микроединици на милилитър).


Стандартната лекарствена терапия при хипотиреоидизъм включва заместително лечение с левотироксин, който представлява по същество синтетичен аналог на хормоните, продуцирани естествено от щитовидната жлеза.
Прилага се под формата на таблетки, като се препоръчва да се пият сутрин, на гладно, по възможност всеки ден по едно и също време (за поддържане на оптимален баланс на нивата на щитовидните хормони) с достатъчно количество вода. Добре е да има интервал от поне един час между приема на левотироскин и консумацията на храни и напитки. Наличието на храна в стомаха може да повлияе усвояването на левотироксин, а приемът на напитки, особено съдържащи кофеин (кафе, кола, енергийни напитки), соеви продукти и някои плодови сокове (например сок от грейпфрут) може да премахне действието на медикамента. Левотироксин се приема самостоятелно, с достатъчен времеви интервал (поне два часа) при необходимост от едновременна употреба на други медикаменти, например лекарства за високо кръвно, за лечение на захарен диабет, антидепресанти, антибиотици и други.


Препаратът се назначава в постепенно покачващи се дози, като се започва с минималната поносима и ефективна доза, най-често от порядъка на 25 до 50 микрограма. Покачването се осъществява обикновено през две до осем седмици с не повече от 25 микрограма, като определящият критерий е повлияването на симптомине и клиничният отговор към терапията. Състоянието на пациентите се изследва профилактично до постигане на стабилно състояние.


Препаратът показва изключително висока ефективност и води до облекчаване на голяма част от симптомите още в рамките на първите седмици от началото на неговата употреба. За нормализиране нивата на холестерола, както и вида на косата, кожата и ноктите обикновено са необходими няколко месеца.


Заместителното лечение с левотироксин обикновено продължава до живот, на фона на редовни профилактични изследвания (първоначално на всеки три месеца, след първата една до две години мониторинг е необходим на всеки шест месеца, а след това веднъж годишно), включващи преглед, кръвна картина и нива на щитовидните хормони, ехография на жлезата.


Левотироксин се отличава не само с добър терапевтичен профил, но и висока безопасност. Ефективен и безопасен е дори по време на бременност (често се препоръчва покачване на дозата във връзка с повишените изисквания към женския организъм), както и в периода на лактация (напълно безопасен е за кърмачето).


Левотироксин рядко води до изява на странични ефекти, но при чувствителни лица е възможен лек, бързопреходен дискомфорт (гадене, болки в корема, главоболие, раздразнителност), който отшумяват в хода на лечението.




Риск съществува при едновременна употреба с други медикаменти – възможни са нежелани лекарствени взаимодействия, водещи до промяна в ефективността на препаратите, както и повишен риск от токсични реакции и нежелани ефекти. Така например с повишено внимание левотироксин се прилага при пациенти, приемащи някои от следните лекарства:

  • перорални лекарства за лечение на диабет: метформин, сулфанилурейни препарати и други
  • лекарства, използвани при сърдечно-съдови заболявания: амиодарон (при аритмия), бета блокери като пропранолол, метопролол (при високо кръвно, аритмия, сърдечна недостатъчност)
  • антидепресанти
  • други лекарства за щитовидната жлеза: пропилтиоурацил, метимазол, използвани при хиперфункция на жлезата, могат да взаимодействат неблагоприятно с левотироксин
  • кумаринови антикоагуланти: варфарин, аценокумарол променят своята ефективност при едновременна употреба с левотироксин
  • салицилати
  • полови хормони: естрогени, андрогени
  • препарати, съдържащи алуминиеви, железни или калциеви йони

 


При необходимост от прием на левотироксин с някои от гореизброените средства се препоръчва осигуряване на достатъчно голям интервал (поне два часа) между отделните лекарства.


 


Терапията се назначава и контролира от специалист (ендокринолог), самолечението крие сериозни рискове за здравето на пациента. Промяната в дозата без знанието на лекуващия лекар може да доведе до липса на ефект при прием на по-ниски дози или на токсични прояви при прием на многократно по-високи от препоръчителните дози. Внезапното прекратяване приема на левотироксин води до възобновяване на болестните симптоми.


 


При микседемна кома левотироксин се прилага венозно или под формата на мускулни инжекции в подходяща доза (изчислена според състоянието, възрастта и килограмите на пациента) в комбинация с други средства за бързо овладяване на спешното състояние, като кортикостероиди (притежават мощен противовъзпалителен, имуноподтискащ и противоалергичен ефект), електролитни разтвори за възстановяване на алкално-киселинното равновесие и други. Необходимо е постепенно затопляне на болния, корекция на хипогликемията (включване на глюкоза с физиологичен разтвор в подходяща доза), антибиотична терапия при наличие на активна инфекция. До овладяване и стабилизиране състоянието на болния се извършва постоянен мониторинг на основните показатели (пулс, сърдечна честота, респираторни показатели и други).

 


Освен левотироксин за лечение на хипотиреоидизъм при някои пациенти се назначават подходящи хранителни добавки, симптоматични средства и алтернативни методи на терапия с доказана ефективност. В някои случаи се препоръчва прием на добавки, съдържащи йод, селен, магнезий, лечебни растения като сибирски женшен, ехинацея и др. Употребата им се назначава и контролира от лекуващия лекар. Много природни средства, считани за напълно безобидни на пръв поглед, могат да доведат до влошаване на състоянието при неправомерна употреба. Поради тази причина се препоръчва консултация със специалист преди приложението на каквито и да е допълнителни средства и мерки за повлияване на болестта. Самоназначаването на билки, добавки, хомеопатични средства и други крие сериозни рискове при наличие на увреждане във функционалната активност на щитовидната жлеза.

 


При пациенти с TSH под 10 µU/mL (микроединици на милилитър) хормонална заместителна терапия се предприема само по строги медицински показания. В масовия случай се препоръчва проследяване на състоянието на болния, лабораторните показатели и ехографските данни за състоянието на щитовидната жлеза. Препоръчва се ограничаване на вредните навици и въздействието на евентуалните фактори, повишаващи риска от влошаване и прогресия на състоянието, промени в диетата (консумация на храни, богати на йод, ограничаване приема на вредни храни, повишаване приема на сезонни плодове и зеленчуци, ядки, риба).