За траен ефект теглото трябва да се редуцира с 2 до 4 кг на месец
Д-р Ивета Недева е специалист по ендокринология и болести на обмяната. Придобива научна и образователна степен доктор след защита на дисертационен труд на тема „Предиабет – нови клинични и лабораторни маркери“. От декември 2022 г. е асистент към Катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене“ към Медицински университет София.
Д-р Недева, какво представлява затлъстяването?
Затлъстяването е хронично заболяване, при което се отлага прекомерно мастна тъкан в тялото, което води до неблагоприятен здравен риск за индивида. За съжаление това е една от водещите причини за смърт и инвалидизация в Европа и в света изобщо, като през последните години придоби пандемичен характер. Около 1,9 милиарда души в света са с наднормено тегло, а от тях 600 милиона са със затлъстяване. И в България картината не е по-различна – около 60% от хората са с наднормено тегло и затлъстяване.
Каква е ролята на ендокринните заболявания за затлъстяването и какви други фактори играят роля?
Затлъстяването е хронично метаболитно заболяване с многофакторен характер. В по-голяма част от случаите за него играят роля генетичната предразположеност и нездравословните навици като застоял начин на живот и обездвижване, консумация на бързи храни с висок гликемичен индекс и висока калорийна стойност. Но затлъстяването може да бъде и вторично – в 2 до 5% от случаите се развива вследствие невроендокринни и генетични нарушения, повлияващи апетита, метаболизма, енергийния баланс и мастното отлагане.
Има и затлъстяване – симптом на болест на ендокринната система. На първо място това е синдромът на Кушинг, който може да се дължи или на формация в надбъбречните жлези, която свръхпродуцира кортизол, или на формация в хипофизата, която продуцира хормон, наречен АСТH, участващ в регулацията на надбъбречната ос и също предизвикващ хиперкортизолемия. Като основен глюкокортикоид кортизолът има отношение към регулацията на мастната тъкан. При свръхпродукция на кортизол в организма се наблюдава преразпределение на мастна тъкан в областта на лицето, надключичните ямки, корема и около вътрешните органи. Стимулира се отлагането на висцерална мастна тъкан, която е метаболитно активна и значително повишава сърдечно-съдовия риск.
Какви са другите ендокринни заболявания, които водят вторично до наднормено тегло и затлъстяване?
Много често това е намалената функция на щитовидната жлеза. При намаления синтез на тиреоидни хормони се наблюдава до 30 – 40% намаление на основната обмяна и намалена топлопродукция. При хипофункция на щитовидната жлеза обаче не настъпва драстично увеличаване на телесното тегло и рядко се стига до затлъстяване.
50% от жените със синдром на поликистозните яйчници имат проблеми с телесното тегло. При този ендокринен проблем има нарушение в регулацията на половите хормони, което при тези жени се изявява с нередовен или липсващ менструалния цикъл, с повишаване на мъжките полови хормони, клинично изявяващо се с повишено окосмяване в андрогензависимите зони, а също и с инсулинова резистентност, като всичко това е предпоставка за наднормено тегло и затлъстяване.
Друг ендокринен проблем, при който има вторично развило се затлъстяване, е намалената продукция на полови хормони – тестостерон при мъжете и естроген при жените. Обикновено естрогените намаляват след настъпване на менопаузата и тъй като женските полови хормони участват в регулацията на мастната тъкан, настъпва натрупване на мазнини предимно в коремната област – мъжкият тип затлъстяване, а не типичното за жените натрупване на мазнини около бедрата.
С риск от затлъстяване са също мъже с нисък тестостерон (хипогонадизъм). Тестостеронът участва в регулацията на мастната тъкан, протектирайки натрупването на мастната тъкан в областта на вътрешните органи, тъй като инхибира ключов ензим, който участва в усвояването на триглицеридите от мастните клетки. Андрогенния дефицит в повечето случаи е свързан със затлъстяване в рамките на разгърнат метаболитен синдром, докато терапията с тестостерон има благоприятен ефект по отношение на гликемичния контрол, инсулиновата резистентност и липидния профил.
Растежният хормон играе ключова роля в липидната регулация, стимулирайки липолизата. Дефицитът му се асоциира с намаляване на мускулната маса, повишаване на мастното отлагане в тялото и покачване на телесното тегло средно с 3 до 8 кг.
С какво е по-особена висцералната мастна тъкан?
Това е метаболитно активната мастна тъкан, с по-изразена липолитична активност, чиито клетки отделят редица хормони, цитокини, адипокини, участващи в клетъчната регулация. Развива се хронично възпаление и инсулинова резистентност, което е предпоставка за захарен диабет, сърдечносъдова болест, високо кръвно налягане, както и повишен риск от онкологични заболявания и морталитет.
Дайте съвети на хората, които се опитват да отслабнат със всякакви диети, но не успяват.
Добре е да се насочат за консултация с ендокринолог. Има и други колеги – диетолози, които могат да изготвят персонален хранителен режим, съобразен с желанията и целите на пациента. Ние, ендокринолозите, като специалисти по обмяната на веществата, също можем да им дадем ключови съвети за борба с килограмите. Важното е тези хора да имат правилната нагласа. Не трябва да си мислят „ще спазвам диета, за да отслабна“. Изходната нагласа трябва да бъде „ще променя начина си на живот, за да подобря качеството му“.
Що се отнася до хранителните режими, липсват убедителни данни за предимството на един спрямо друг хипокалориен режим. Няма забранени храни, има забранени количества. Балансираният хипокалориен режим може да се препоръча на всеки и следва да се основава на хранителните навици и традиции на пациента. Например при жена със заседнал начин на живот, индекс на телесното тегло 32 кг/m2 и среден калориен прием около 2100 ккал на ден, е подходящ хранителен режим 1400 – 1600 ккал дневно, който би довел до калориен дефицит от 500 – 600 ккал. Този енергиен дефицит от около 500 – 600 ккал дневно предполага загуба на тегло с 0,5 – 1 кг седмично и е с ключово значение за успеха, а не толкова типът хранителен режим.
Освен намаляване на калорийния дневен прием, трябва да се подобри и физическата активност. Това се постига чрез бързо ходене, работа в градина, каране на колело, танци, плуване, извървяване на 10 000 крачки дневно. Международните дружества препоръчват най-малко 150 минути седмично умерена физическа аеробна дейност. В допълнение се препоръчва най-малко три пъти в седмицата да се провеждат анаеробни тренировки за повишаване на мускулната маса.
С какъв темп трябва да се отслабва?
Физиологично е теглото да се редуцира с 2-3 до 4 кг на месец, за да се постигне траен ефект. Идеята е не да гладувате и да свалите например 10 кг за месец, които впоследствие ще възстановите, и то двойно. Целта е бавно, постепенно, физиологично отслабване, без стрес за организма, водещо до траен резултат спрямо телесното тегло.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
