- Тумори на ларинкса: чисто анатомично ларинксът е разположен в шията (горната част на трахеята) и представлява тръбен орган, съдържащ гласните връзки и необходим за осъществяване на говора, дишането, преглъщането. Съставляват приблизително една четвърт от туморите на главата и шията
- Рак на параназалните синуси и носната кухина: параназалните синуси са разположени в пространството около носната кухина
- Назофарингеален карцином: тумор, който ангажира въздушния проход, разположен зад носа в горната част на гърлото. Обхваща и съставлява приблизително една трета от туморите на главата и шията
- Неоплазма на слюнчените жлези
- Рак на устната кухина: представлява лезия, която ангажира устните, предните 2/3 на езика, твърдото небце, венците, вътрешната повърхност на бузите. По различни данни съставлява над една трета от туморите на глава и шия
Злокачествените новообразувания на окото, мозъка, щитовидната жлеза, но също и на скалпа, мускулите, кожата и костите на лицето и шията не се включват в тази група неоплазми.
Туморите на главата и шията се отличават с относително висока честота (съставляват приблизително три до десет процента от всички онкологични заболявания, като процентът се различава в отделните географски райони и в някои страни е шестото по честота онкологично заболяване). Засягат предимно мъжкия пол (средно около два до три пъти по-често), особено след 40 годишна възраст. Налице е тревожна тенденция за нарастване на честотата, все по-често засягане и на женския пол и в по-млада възраст.
Най-често спряганите рискови фактори за тяхното развитие са тютюнопушенето и системната алкохолна консумация, като влияние оказват и наследствеността, някои инфекциозни заболявания и други.
Симптомите обикновено са неспецифични, наподобяват простудно заболяване и рядко са причина за ранна медицинска намеса.
Ранното диагностициране на рак на главата и шията се отличава с много добра прогноза и постигане на пълна ремисия, като с най-високо информативно значение са резултатите от биопсия на засегнатите тъкани.
Лечението се определя индивидуално, в зависимост от локализацията, вида и разпространението на тумора, като най-често се прилагат хирургична резекция (отстраняване), последвана от подходяща химиотерапия или лъчелечение.