Псориатичният артрит е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с възпаление на ставите, което се развива при хора с псориазис (кожно заболяване, при което по кожата се появяват червени петна, покрити със сребристи люспи).От 10% до 30% от хората с псориазис страдат от псориатичен артрит.
Заболяването може да се развие по всяко време, но обикновено засяга хора на възраст между 30 и 50 години. Въпреки че причината не е известна, генетичните фактори заедно с имунната система, вероятно играят роля при появата на състоянието. Около 40% от хората с псориатичен артрит имат семейна анамнеза за кожни или ставни заболявания.
Съществуват пет вида псориатичен артрит:
- Симетричен псориатичен артрит – засяга една и съща става от двете страни на тялото. Може да причини загуба на функция при 50% от хората, страдащи от него. Наподобява ревматоидния артрит.
- Асиметричен псориатичен артрит – обикновено засяга една до три стави в тялото – големи или малки – като коляното, бедрото или един или няколко пръста. Асиметричният псориатичен артрит не засяга съвпадащите двойки стави на противоположните страни на тялото.
- Дактилит (дистален интерфалангеален псориатичен артрит) – засяга предимно малките стави в пръстите на ръцете и краката, най-близо до ноктите. Може да се сгреши с остеоартрит.
- Спондилит – засяга гръбначния стълб и може да причини възпаление и скованост в областта на врата, долната част на гърба, гръбначните прешлени или тазовата област, което прави движението затруднено.
- Мутилиращ артрит – тежка и деформираща форма на псориатичния артрит, която засяга предимно малките стави в пръстите на ръцете и краката най-близо до ноктите. Това води до загуба на функция на засегнатите стави. Често се свързва и с болки в гърба и врата. Този вид псориатичен артрит е рядък.
Подобно на псориазиса, псориатичният артрит е хронично състояние, което може да се влошава с времето. В тежки случаи има риск от трайно увреждане или деформиране на ставите, което може да изисква хирургично лечение.
Въпреки това, с ранна диагноза и подходящо лечение е възможно да се забави прогресирането на състоянието и да се сведе до минимум или да се предотврати трайното ставно увреждане.