На 19 и 20 септември 2026 г. в София предстои Вторият национален форум за хора с множествена склероза, с участието на водещите специалисти, които диагностицират и лекуват това заболяване. Събитието се организира от Фондация „МС – Заедно към върха“.
За съвременното лечение на множествената склероза разговаряме с акад. проф. д-р Иван Миланов. Той е председател на Българското дружество по неврология, изпълнителен директор на УМБАЛНП „Св. Наум“ и специалист в лечението на тежки неврологични заболявания.
– Акад. Миланов, какво ново се случи през последната година в областта на терапиите за множествена склероза?
– Нови терапии за МС през последната година не са навлизали в клиничната практика. Тепърва предстои да влязат нови медикаменти, така наречените брутонни инхибитори, които са в края на клиничните си проучвания и действат по различен механизъм от досегашните терапии.
Залага се много на тези медикаменти, защото освен че ще намаляват броя на пристъпите, ще спират и натрупването на инвалидизация на пациентите. Натрупването на инвалидизация се случва и поради пристъпите, и извън пристъпите, защото такъв е механизмът на заболяването. Очакваме и в България да се регистрират брутонните инхибитори (инхибитори на тирозин киназата на Bruton (BTKi) и се надяваме те да са следващата стъпка в лечението на множествената склероза.
– Какъв е най-общо принципът на действие на брутонните инхибитори?
– Стана ясно, че натрупването на инвалидизиция при МС, независимо от пристъпите, се дължи на хронично възпаление в мозъка. Брутонните инхибитори са проектирани така, че да повлияят на това хронично мозъчно възпаление. Ето защо, наред с намаляването на пристъпите, новите медикаменти ще ограничат и по-нататъшната инвалидизация на пациентите с множествена склероза.
– Какъв е достъпът до лекарства за МС на българските пациенти?
– Отличен е достъпът до лекарства на българските пациенти, особено през последните над 5 години. Нямахме проблеми с реимбурсирането им от Здравната каса. Провеждаме добър диалог с НЗОК и осъвременяваме нашите консенсуси така, че пациентите с тежко протичащо заболяване още в самото му начало директно да започнат лечение с терапия от втора линия.
Класическата схема на лечение, която се прилагаше в последните 20 години във всички държави, изискваше да се започне с медикаменти от първа линия, които са с по-слабо действие, но с по-малко странични ефекти. След това се преминава към по-силните медикаменти. В последните 2 – 3 години в цяла Европа се наложи тенденцията да се започва със силните медикаменти при агресивно стартираща множествена склероза, за да не се губи време. Нашата Здравноосигурителна каса имплементира тази тенденция и лечението на пациентите, на които им се налага, започва с най-силните медикаменти.
– С какви симптоми започва множествената склероза, за да бъде по-лесно разпознаваема от хората и от лекарите?
– Прочутият Шарко, който е бил и психиатър, и невролог, нарича две болести „велики имитаторки“ – едната е хистерията, а другата е МС. Нарича ги така, защото могат да протичат със всякакви неврологични симптоми. Разбира се, има по-чести симптоми за МС, като нарушения на зрението, изтръпване и преходна слабост на крайниците.
– При по-млади пациенти ли започна да се проявява множествената склероза в последните десетилетия?
– Не, МС не се проявява по-рано. Просто сега разполагаме с възможности да я диагностицираме бързо. Когато в България нямаше магнитен резонанс, поставянето на диагнозата МС беше въпрос на гадаене и вероятно тогава са били пропускани много пациенти.
Сега обаче достъпът до изследване с магнитен резонанс е толкова свободен, че понякога се случва на пациент, отишъл за изследване с ЯМР за главоболие, да му открият в мозъка плаки за множествена склероза, без да е имал никакви оплаквания.
От една страна, диагностицирането става много по-лесно, от друга, информираността на населението за МС много нарасна. Затова се увеличи и броят на диагностицираните пациенти в България и в цял свят.
Помня как преди 15 години обяснявахме на очните лекари при очни симптоми да пращат пациентите при нас, невролозите, защото това вероятно е МС. Сега вече всички знаят и ни изпращат тези пациенти.
Хората са така добре информирани, че някои са „преинформирани“. Смешно ми е, когато хора в пенсионна възраст изпитват някакви неврологични симптоми и питат „дали не ме е хванала множествената склероза“. Досмешава ме, защото това е болест на младите хора и след 65 години не се проявява, а симптомите се дължат на друго. Вижда се обаче, че обществото е добре информирано за заболяването МС.
Най-важното е, че вече съществува лечение за МС. Имаше време, когато и да поставим диагнозата, това се обезсмисляше донякъде, защото липсваше лечение. Докато сега нещата са съвсем различни.
– Колко време продължава животът в добро качество на пациентите с МС?
– Това зависи от различните форми на заболяването и от индивидуалните особености. Съществуват доброкачествени форми на МС. Пациенти с тези форми, лекувани с най-старите медикаменти, се явяват на комисии в продължение на 20 години и не можем да разберем, че са болни.
Други пациенти са лекувани с най-модерните и силни медикаменти, но въпреки това състоянието им се влошава бързо.
Ако говорим средно за продължителност на живота с добро качество, това са 15 – 20 години, ако пациентът си спазва лечебната схема. Защото някои пациенти си спират самоволно лечението, а други прибягват до алтернативни методи, които, разбира се, не са ефективни.
– Какви съвети ще дадете на пациентите с МС, за да живеят по-добре?
– Най-простичко казано, пациентите да живеят така, все едно са здрави. Ограниченията на тези пациенти са съвсем малко и са свързани предимно с предпазване от настинки, вирусни инфекции и от прегряване (примерно използване на турски бани).
Ваксинациите за хора с МС не само че не са забранени, а са силно препоръчителни. Стимулираме нашите пациенти да се ваксинират срещу сезонния грип например и срещу COVID-19, защото това ще ги предпази от инфекция, която може да ги доведе до пристъп на МС.
Мара Калчева, Портал на пациента
