Плаки в мозъчния ствол водят до обструктивна сънна апнея
Проф. д-р Иван Стайков е медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и началник на Клиниката по неврология и медицина на съня. Научните му интереси са в областта на мозъчно-съдовите заболявания, интервенционална неврология, нарушенията на съня и бодърстването, ултрасонографската диагностика на мозъчното кръвообращение, множествена склероза и др.
Проф. Стайков бе един от лекторите на Втория национален форум за хора с множествена склероза (19–20 септември 2026 г.). По този повод разговаряме за нарушенията на съня при множествена склероза (МС).
– Проф. Стайков, има ли по-чести или специфични за множествена склероза нарушения на съня?
– Наистина някои нарушения на съня са по-чести при хора с множествена склероза в сравнение с останалата популация.
Нарушенията на съня се класифицират в шест големи групи. Някои от тях, като инсомнии, свързани със съня дихателни нарушения, централни нарушения с хиперсомнолентност и свързани със съня двигателни нарушения, са по-чести при хора с множествена склероза. Например хроничното безсъние (инсомния) засяга 40 – 50% от хората с МС, което е значително повече в сравнение с общата популация, където честотата е около 7 – 20%.
До хронично безсъние водят болката, която изпитват хората с МС (болезнени парестезии, крампи, тригеминална невралгия, хронични болки); някои тазово-резервоарни нарушения (неврогенен пикочен мехур), както и тревожността и депресивните състояния. Към тези фактори може да добавим и страничните ефекти на някои медикаменти, които се приемат от хора с МС. Такива са антидепресантите, метилпреднизолонът и др.
– Към кого да се обърнат за помощ хората с МС, за да се справят с хроничното безсъние?
– Невролозите могат да помогнат с подходяща терапия за хронично безсъние, защото то играе значителна роля за появата на умора – една от най-честите неприятни прояви на заболяването множествена склероза.
Препоръчваме също когнитивно-поведенческа терапия. Тя е най-ефективното в световен мащаб нехимично лечение. Тази терапия изгражда положителна нагласа към съня, помага на пациентите с различни техники за умствена и физическа релаксация преди заспиване (отпускане на мускулите, автогенен тренинг).
Хигиената на съня е изключително важна в борбата с хроничното безсъние. Тя включва създаване на ритъм или график за лягане и ставане в определено време, умерена двигателна активност през деня, избягване час преди лягане на сините екрани на дигитални устройства, както и избягване приема на никотин или кофеин. Спалнята трябва да бъде само стая за спане.
Съществува и много добро фармакологично лечение на хроничното безсъние. Това са бензодиазепиновите рецепторни агонисти, които са с добра толерантност, кратък полуживот, без седативен ефект или други странични ефекти.
Седативните антидепресанти също се използват – те увеличават общото време за сън и сънната ефикасност.
Новите хипокретин/орексинови антагонисти значително подобряват както заспиването, така и поддържането на съня.
– Колко често е безсънието, причинено от синдрома на неспокойните крака, при хора с МС?
– Оказва се, че най-честото двигателно нарушение, засягащо съня, така наречения синдром на неспокойните крака, чийто световен ден за информираност отбелязваме на 23 септември, засяга 5 до 10% от общото население, но честотата му при пациенти с МС е значително по-висока – до 65%. Други проучвания показват, че синдромът на неспокойните крака е поне с три пъти по-висока честота при хората с МС в сравнение с общото население. Най-често се среща при по-възрастни дами с МС, особено с първично прогресивната форма на заболяването. При това синдромът на неспокойните крака има по-тежка изява при хората с МС.
– Какво всъщност представлява синдромът на неспокойните крака?
– Синдромът има няколко основни симптома. Първият е непреодолимо желание за движение на крайниците, свързано с неприятни усещания в краката след лягане. Пациентите ги описват като мравучкане, затопляне, сърбеж, болки, крампи, съклет. Тези усещания се появяват или се влошават по време на почивка или вечерно време след лягане за сън. Те изчезват частично или напълно при движение на крайниците.
Вторият симптом е нарушаването на съня, което се среща при над 95% от пациентите със синдрома на неспокойните крака. Това води до хронична умора, която е един от най-честите симптоми на множествена склероза.
Диагностично разполагаме със специален международен въпросник или международно приета скàла, с която оценяваме тежестта на проблема. Златният стандарт за оценка е полисомнографията, която се провежда в нашата лаборатория почти всяка вечер.
Лечението е немедикаментозно и медикаментозно. Немедикаментозната терапия включва хигиена на съня, масажи, избягване на алкохол вечерно време. Понеже синдромът на неспокойните крака се проявява в първата част на нощта, а през втората изчезва, някои пациенти предпочитат да останат активни през първата половина на нощта, за да заспят спокойно през втората половина.
Ако има железен дефицит у пациентите, той трябва да се коригира. За лечение се използват допаминови агонисти, алфа2делта лиганди, бензодиазепинови препарати, а в някои случаи се предписват и опиати. Това са медикаменти на различни линии на лечение, които оказват много добър ефект върху синдрома на неспокойните крака, което автоматично намалява и умората при хора с МС.
– Какво представлява обструктивната сънна апнея и засяга ли хората с МС?
– Обструктивната сънна апнея спада към дихателните нарушения, свързани със съня, и е много по-често страдание при пациенти с множествена склероза. Засяга около 20% от хората с МС. Обикновено от него страдат пълни мъже, с голяма обиколка на шията и на талията. При обструктивната сънна апнея се наблюдават дихателни паузи с хъркане по време на сън. Това води до изразена дневна сънливост, умора, понижено настроение.
Множествената склероза е демиелинизиращо заболяване, като някои плаки на демиелинизация в мозъка предизвикват по-честата обструктивна сънна апнея. Например плаки в областта на мозъчния ствол, където се намира центърът на дишането и на сърдечно-съдовата дейност, засилват или водят до дихателни нарушения, свързани със съня.
Някои медикаменти, използвани и от хората с МС, предизвикват или обострят обструктивната сънна апнея – това са миорелаксантите и бензодиазепиновите рецепторни агонисти.
Сънната апнея е опасна, защото увеличава честотата на мозъчно-съдовите и на сърдечно-съдовите инциденти, причина е за повишаване на кръвното налягане, води до изразена дневна сънливост.
Диагностицирането на обструктивна сънна апнея става чрез респираторна полиграфия или полисомнография, която може да се проведе и в амбулаторни условия.
В над 80% от случаите лечението е с апарат за подаване на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища – СРАР апарат. Много от пациентите споделят, че след първата прекарана нощ с СРАР апарат не са спали толкова добре години наред и че се чувстват напълно свежи.
– Доколко хората с МС страдат от нарколепсия?
– Нарколепсията е хронично заболяване, което се изразява в прекомерна дневна сънливост, с неустоими пристъпи за сън, включително и по време на шофиране. Съпровожда се с феномени като катаплексия, сънна парализа, халюцинации.
Множествената склероза е четвъртата по честота причина за възникване на симптоматична нарколепсия, свързана с други заболявания. Обяснява се с лезиите на демиелинизация в латералния хипоталамус на мозъка.
Има ефективно медикаментозно лечение за нарколепсия, както и добра немедикаментозна терапия – подробно разясняване вида на заболяването, правилно структуриране на деня, планиране на кратки дремки.
– Какво най-важно трябва да знаят хората с МС за нарушенията на съня и тяхното лечение?
– Лезиите на демиелинизация в някои специфични области на мозъка засилват нарушенията на съня, като хроничната инсомния, синдрома на неспокойните крака, обструктивната сънна апнея и нарколепсията. Затова тези нарушения са по-чести при хора с МС, отколкото в общата популация.
Пациентите трябва да знаят, че разполагаме с много добра диагностика и успешно лечение на нарушенията на съня, което намалява значимо умората – един от тежките симптоми на МС, както и никтурията (честото уриниране през нощта).
Необходимо са персонализирани стратегии за лечение – както медикаментозно, така и немедикаментозно, каквито се провеждат в нашата клиника.
Много важна е също психо-социалната подкрепа за хората с МС, особено за тези, при които заболяването е довело до значителна инвалидизация. Защото тези хора със сигурност имат тревожни и депресивни състояния. Важно е общуването между самите пациенти, както и подкрепата на пациентската организация Фондация „МС – Заедно към върха“.
Мара Калчева, Портал на пациента
