Психомоториката помага за координация и баланс, за самоконтрол и емоционална осъзнатост
Психологът и психомоторен терапевт Милена Котарова работи с деца от почти 15 години. В момента е психолог в училище и в детска градина в София. Г-жа Котарова е и новият председател на Българската асоциация за развитие на психомоториката (БАПМТ).
Асоциацията е създадена през ноември 2020 г., за да организира сертифицирано и стандартизирано обучение по психомоторика. Такова обучение и въвеждане на метода в България се прави и преди 27 години. Така се създават първите специалисти по психомоторика под ръководството и супервизията на д-р Весела Банова, които работят в сферата на закрилата на детето.
Второто обучение по психомоторика у нас е под ръководството на проф. Амара Екерт от Университета по приложни науки в Дармщад (Германия), проф. Холгер Йесел от същия университет, председател на Германската асоциация по психомоторика (DAKP), и Силвия Бендер-Йоанс от DAKP.
Разговаряме с Милена Котарова за същността на психомоториката и за нейната роля в детското развитие.
– Г-жо Котарова, какво представлява психомоториката?
– Психомоториката поставя специален акцент върху взаимосвързаността на двигателния, емоционалния, социалния и психичния живот на индивида. Чрез психомоторика се развиват мислите, емоциите, вниманието, социалните умения, грубата и фината моторика, както и цялостната координация на човешкото тяло.
– Каква е целта на Българската асоциация за развитие на психомоториката?
– Целта на Асоциацията е устойчиво развитие на това психологическо направление в България. Реално то съществува от 27 години у нас, но и досега няма регламентирана специалност в университетите и съответно няма лицензирана официална професия психомоторен терапевт. Това е основната причина да основем Асоциацията през 2020 г. Само така можем да лобираме за официализирането на работата на психомоторните специалисти. Основната ни цел е терапията чрез психомоторика да стане общодостъпна за всички деца в България – в клиничното направление, в образователното (детски градини и училище) и в социалното (социални домове и дневни центрове).
– Къде вие се обучавахте за психомоторен терапевт?
– Имахме късмета да ни обучават най-добрите специалисти по психомоторика в Европа – проф. Амара Екерт от Университета по приложни науки в Дармщад (Германия) и проф. Холгер Йесел от същия университет, който ръководи Катедрата по психомоторика. Само че в Германия вместо психомоторика използват термина мотология, което означава същото нещо.
– Какви проблеми на детското развитие се решават с помощта на психомоторна терапия?
– Има образователна психомоторика, която е превантивна, за да не се стига до проблеми в детското развитие. Тя помага за саморегулацията на детето, за цялостната координация и баланс на тялото, за самоконтрола и емоционалната осъзнатост.
Съществува и терапевтично направление, което се практикува основно в частни практики по психомоторика. Работи се с деца, преживели някакъв тип травма, а също с деца с проблеми в целия спектър на невроразвитието.
– Какви резултати се постигат при образователната и при терапевтичната психомоторика?
– Ако детето е с нарушена груба моторика – тромавост, затруднения с ходенето, проблем с равновесието, то тогава психомоториката е добър инструмент за развитие на тези умения. Първото нещо, което наблюдава всеки психомоторен специалист, е цялостната координация на движенията, пазенето на равновесие и др. За тяхното подобряване се работи през игра.
При проблеми с фината моторика – деликатните движения и сръчности, като това да си закопчаеш копче, да си вържеш обувките и др. – отново се работи по игрови начин. Създадени са цял комплекс от игри за развитие на фината моторика – с топчета, с нанизване на мъниста и много други.
Най-често към психомоторен терапевт родителите се обръщат, когато децата им имат проблеми със социалното общуване – ниска способност за концентрация, ниско самочувствие или себевъзприемане. При слаба концентрация на вниманието в заниманията с децата залагаме на игри, които тренират вниманието, паметта, умението да се направи последователност от действия.
– Родителите обикновено се притесняват да водят децата си на психолог, защото в България психичните проблеми са стигматизирани. Как преодолявате тези притеснения?
– Сесиите са различни според това за какъв проблем се работи, но винаги под формата на игра. В началото се започва със социален поздрав, въпроси за това как е минал денят на детето, планиране какво ще прави днес, дали това време ще му стигне за тази дейност, как точно тя ще се случи, дали всички деца в групата ще са съгласни. В повечето случаи се работи с група за развитие на психомоториката. Така се упражняват социалните умения – дали децата ще се изчакват да дойде техният ред, дали ще си пречат, дали ще работят заедно, как ще разпределят помежду си вещите и материалите. Всяко от тези неща се договаря предварително.
Ако има по-нетърпеливо дете, което също е и с нарушена способност за равновесие, терапевтът го ангажира със задачата да направи трасе. Планират откъде да мине трасето, какви елементи ще съдържа, дали ще е лесно или трудно, как ще се справи (от първия, втория или третия път), дали ще се наложи да се промени трасето, дали всички деца ще се включат, какво ще се случи, ако някое от децата не си спази реда. Всичко това развива цялостното мислене на детето.
В сравнение с другите психологически направления, при психомоториката стигмата е малка, защото обясняваме предварително на родителите, че ученето и развитието на децата им ще става през игра. Тогава всички съпротиви към психологическото консултиране падат. Каним винаги родителите да присъстват, дори да участват в някои от сеансите по психомоторика.
– Какви са причините за дефицитите в развитието на децата?
– Някои от проблемите в развитието имат чисто генетични причини, а също биологични (пренатални, перинатални и постнатални) и фактори на околната среда. Що се отнася до поведенческите прояви и проблемите с общуването, те се дължат на липса на изградени навици. Днешните родители имат достъп до прекалено много и разнопосочна информация, че това понякога ги обърква. Случва се да не разберат същината на някоя от концепциите, а да хванат само някаква частица и да я ползват неправилно.
Според мене, очакванията към децата в днешно време доста са се променили. Очакванията са всички деца да са тихи, кротки, послушни, кооперативни, което няма как да се случи поради разнообразието на характерите. По-добре е да се даде време на всяко дете да си развие уменията с неговото темпо. Ние като терапевти просто подпомагаме това развитие.
– Какви източници за надеждна информация за психомоториката ще дадете?
– В досегашната си работа Асоциацията е превела книгите „Действаме, играем, мислим“ на проф. Бернар Окутюрие, „Осмели се да се свържеш“ на Марион Ессер и холандското академично издание „Психомоторни интервенции за психично здраве: деца и юноши“ на Клаудия Емк. Това са наистина надеждни, достоверни източници на научна информация за психомоториката.
– Как влияе дигиталната зависимост на развитието на децата?
– Тонове научни изследвания вече са публикувани по проблема с електронната (дигиталната) зависимост. Доказано е, че тя пристрастява както алкохолната, никотиновата и всички други зависимости. Ето защо родителите трябва да бъдат една идея по-осъзнати, че не може да дават електроника (телефони и таблети) на дете под 3 години. Същевременно да са наясно, че ограничаването на ползването на дигитални устройства при деца на 12 – 13 години, които вече са навлезли в пубертета, също не се отразява благоприятно на тяхното социално развитие. Ключът е в баланса. Давам пример и аналогия с баланса в храненето – всяка храна в малки количества е полезна, а в големи количества е вредна.
– Един съвет или послание към родителите?
Най-важното послание към родителите е, че свободата на движение, свободната игра са най-важни за интелектуалното развитие на децата. Затова не ги ограничавайте да излизат навън и да се движат, въпреки времето. Идеята е да имат възможност да тичат, да скачат, да се катерят, да се наслаждават на всички свободни игри, които могат да измислят. Защото така детето се учи и развива по най-добрия начин.
Мара Калчева, Портал на пациента
