Сериозен проблем е липсата на дневен център за хора с алцхаймер в София
Д-р Лора Любенова е доктор по политически науки от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 2026 г. преподава във Философския факултет на университета. Работи в областта на социалната политика, европейската интеграция и участието на заинтересованите страни в изработването на публични политики. Има дългогодишен опит в гражданския сектор и в управлението на национални и европейски проекти. От 2017 г. е доброволец и активен участник в дейността на Сдружение „Алцхаймер България“, където работи за социалното включване и подкрепата на хората с деменция и техните семейства.
Разговаряме с д-р Любенова по повод предстоящата на 3 октомври инициатива „Да надбягаме деменцията заедно“, която ще се проведе от 9 ч в Южния парк в София.
– Д-р Любенова, откога и защо организирате инициативата „Да надбягаме деменцията заедно“?
– Инициативата „Да надбягаме деменцията заедно“ на Асоциация „Алцхаймер – България“ започна през 2019 г. Сега я провеждаме за осми път. Но това не е активност, която искаме да се случва само веднъж в годината. Просто в този ден отделяме специално внимание на деменцията и правим информационна кампания за това защо спортуването води до по-дълъг и здравословен живот не само за нашето физическо тяло, но и за нашия мозък.
- В първата събота на октомври традиционно се събираме в Южния парк на София и правим това бягане в партньорство с „5 km RUN“, защото тази общност организира безплатно такова бягане всяка събота в Южен и в Западен парк в София, в Морската градина на Варна и Морската градина на Бургас, в парка Лаута в Пловдив и в парка Кайлъка в Плевен.
Ние от Асоциация „Алцхаймер – България“ искаме хората да разберат, че спортуването не изисква повече от това да излезеш от къщи и да се разходиш. Не е нужно да бягаме, но е важно да се движим, за да живеем по-дълго, да се чувстваме добре и да сме здрави.
– Колко хора се отзовават и бягат в инициативата „Да надбягаме деменцията заедно“? Включват ли се хора с деменция и техни близки?
– Каним наши членове, хора с ранна деменция и грижещи се за болни с деменция. Това е наша кампания за превенция. Не трябва да чакаме да получим първите симптоми, за да започнем да живеем здравословно и да се движим. Събитието е отворено, то не е само за членове на Сдружение „Алцхаймер – България“. Затова чрез медиите каним всички желаещи да дойдат и да бягат с нас. Раздаваме безплатни тениски „Да надбягаме деменцията заедно“, за да се почувстваме обединени от тази идея.
В началото правим загрявка за всички участници и казваме няколко думи на импровизирана трибуна защо отбелязваме този ден – през 2026 г. е 3 октомври. Три са символните дати за нашето сдружение – Световният ден за информираност за болестта на Алцхаймер на 21 септември, Международният ден на възрастните хора на 1 октомври и Световният ден на психичното здраве на 10 октомври. Отбелязваме ги с физическа активност, като същевременно правим информационна кампания. Устройваме щанд с информационни материали. Много хора, които по това време са в Южния парк, получават консултации на нашия щанд. Някои от тях остават във връзка със Сдружението и дори стават активни доброволци.
Обикновено в инициативата се включват около 500 души.
Но по-важното е да разберат, че всяка събота може редовно да бягат и да са част от общността на „5 km RUN“. Някои просто ходят, правят разходка в парка, а тези, които са в по-добра физическа форма, бягат. Някои от тях дори поставят рекорди за бързина. Формулата на нашата инициатива е всеки да се движи, колкото може.
– Каква физическа активност и с каква периодичност влияе за отлагането на деменцията?
– Причините за многото форми на деменция са различни. Но специално за съдовата деменция причина са заболяванията на сърдечно-съдовата система. Те обаче могат да се превентират с ежедневно движение и с добра физическа форма. Мозъкът не функционира отделно от тялото. Той има постоянна нужда от кислород и този кислород му се доставя чрез сърдечно-съдовата система. Така че движението в каквато и да е форма и всеки спорт е сигурна превенция за съдовата деменция.
– Какви други инициативи организира в последно време Сдружение „Алцхаймер – България“?
– Сдружението работи благодарение на доброволци и се финансира изцяло на проектен принцип. Изпълнителният секретар и управителният съвет са отворени към всеки, който се свърже с тях и предложи идея, която може да се реализира.
Болестта на Алцхаймер и другите деменции засягат широк кръг от нашето общество и никой няма гаранция, че ще го отмине. А специално съдовата деменция може да се случи във всяко семейство и само за няколко дни да се окаже, че имате близък, който изисква постоянна грижа.
Едно от направленията, в които Сдружението работи, е да помага в грижата за своите членове и за всички засегнати от деменция. В София липсва дневен център за болни от деменция, но в други градове на страната функционират дневни центрове, и то добре. В Бургас например вече има два дневни центъра за хора с деменция. Един от проектите на „Алцхаймер – България“ – „Невидимата икономика на грижата – ролята на жените“ стартира през септември 2026 г. с финансиране от Българския женски фонд. Поставили сме си за цел заедно с партньорска организация – сдружение „Социален център Бургас“ – да изследваме чрез количествено изследване и фокус групи какви са ефектите от двата дневни центъра в града и каква е тежестта, която пада върху семействата. Защото грижата за болните от деменция обикновено се поема от жените в семействата, отразява се на тяхната трудова заетост и на качеството им на живот. Искаме да разберем, ако могат да разчитат на дневен център да се грижи за техния близък по няколко часа, това допуска ли ги на пазара на труда? Много изследвания показват, че най-засегнатите от деменцията са близките, които се грижат за болния и се превръщат в неформални болногледачи без заплащане и без възможност да практикуват нормалната си професия, както и без възможност да имат социален живот.
Първата партньорска среща по проекта ще бъде на 10 и 11 октомври в Бургас. След това ще проведем анкетите с фокус групите по съответните въпросници и ще организираме кръгла маса в Бургас, за да обсъдим резултатите. Накрая ще проведем конференция в София, за да оповестим резултатите пред широката общественост и институциите и да предложим решения. Но и преди да направим всичко това сме наясно, че дневните центрове за дългосрочна грижа облекчават семействата. Ще поставим проблема защо в нашата столица няма нито един дневен център за хора с деменция.
– Реално колко са хората с деменция в София?
– Това е другият проблем – в България няма регистър на болните с деменция. Само някои изследвания предполагат по представителни извадки в някои области, че болните с деменция в България са около 100 000 души, което не е никак малко. Големият проблем според нашето сдружение е липсата на ранна диагностика. Защото при ранна диагноза това е най-подходящият момент да се вземат мерки, които да повлияят на качеството на живот на болния в дългосрочен план.
Ранната диагностика е следващата цел, която „Алцхаймер – България“ ще опита да постигне чрез проектно финансиране. Ще разработим и предоставим на личните лекари лицензирани въпросници за диагностика на деменция, и то в много ранна фаза, за да се вземат навременни мерки.
Ние работим много с организации на студентите медици и студентите психолози в различни университети, за да бъдат включени съвременни знания за заболяванията в тяхното обучение, свързани с Алцхаймер и различните форми на деменция, и за тяхното ранно диагностициране. Сдружението ще има среща с Асоциацията на студентите медици във Варна в началото на ноември, за да организираме семинар и обучение.
Ето така се опитваме да компенсираме липсите на българската здравна и социална система. Ние не сме пациентска организация, която само се оплаква, а се опитва да намира решения и да подобри ситуацията в страната. Наистина, ние правим малки, локални проекти, но целта им е изследване, на базата на което да се вземат значими политически решения, стига да има политическа воля за тях.
В момента работим и по проект, който изследва отношението към възрастните хора и дискриминацията към тях – така наречения ейджизъм.Искаме да разберем какво е разбирането на нашето общество за остаряването, как се чувстват възрастните хора и как може да се подобри тяхното качество на живот. Само преди дни (на 16 септември) президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта в годишната реч за Състоянието на Европейския съюз, че по повод 10-годишната на Европейския стълб на социалните правае време Европа да създаде свой „Европейски пакт за грижа“ за възрастните хора. Добре е да пренесем тази инициатива у нас и да решим нашите локални проблеми.
По нашия проект за ейджизма вече проведохме срещи с фокус групите в Добрич и в Балчик, а национално представителното изследване чрез въпросници извършихме в цялата страна. Много скоро ще публикуваме резултатите от фокус групите и националната анкета, които ще популяризираме чрез медиите. Идеята е да намерим начин да използваме тези резултати, за да подобрим средата, в която живеем.
Мара Калчева, Портал на пациента
