Новите медикаменти са сериозно проучени, с доказан ефект
Неврологът д-р Нейко Нейков практикува в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Професионалните му интереси са в областта на нарушенията на съня и бодърстването, лечение на исхемичен мозъчен инсулт, синдромите на централна и периферна болка, както и диагностиката и лечението на деменции, епилепсия, болест на Паркинсон, множествена склероза и неврологичните усложнения на други заболявания.
Д-р Нейков е един от лекторите на предстоящия Втори национален форум за хора с множествена склероза (19–20 септември 2026 г.). Разговаряме с невролога за протичането на множествената склероза, за усложненията, с които се сблъскват пациентите, и за съвременното лечение на заболяването.
– Д-р Нейков, какво представлява множествената склероза като заболяване?
– Множествената склероза е хронично имунномедиирано възпалително заболяване на централната нервна система – главния и гръбначния мозък, както и на зрителните нерви. При него имунната система погрешно атакува миелина – обвивката на нервните влакна, а в различна степен могат да бъдат увредени и самите аксони. Така се образуват огнища, или лезии, на различни места в централната нервна система. Поради това симптомите могат да бъдат много разнообразни и понякога да наподобяват други неврологични заболявания.
МС засяга най-често млади хора, но може да се прояви и при деца, тийнейджъри или в по-късна възраст. Днес разполагаме с по-добри възможности за ранна диагноза. Това е важно, защото своевременното започване на подходящо лечение намалява риска от нови пристъпи и лезии и може значително да ограничи натрупването на траен неврологичен дефицит.
– Какво представляват пристъпите на МС и какво може да ги провокира?
– Пристъпът представлява поява на нови неврологични симптоми или ясно влошаване на вече съществуващи, които продължават повече от 24 часа, при липса на температура, инфекция или друга непосредствена причина. Всеки пристъп е израз на нова възпалителна активност в централната нервна система, свързана с демиелинизация и понякога с увреждане на нервните влакна.
Инфекциите повишават риска от истински пристъп, но много често причиняват и т.нар. псевдопристъп – временно връщане или усилване на стари симптоми, без да има ново възпалително огнище. Стресът, недоспиването и прегряването също могат временно да засилят оплакванията, но не бива автоматично да се приемат като причина за нов пристъп.
Тежкото физическо натоварване само по себе си не е доказан провокатор; напротив, редовната и съобразена със състоянието физическа активност е препоръчителна.
По-ниските нива на витамин D и животът на по-голяма географска ширина се свързват с риска от развитие на МС, но не са непосредствен „спусък“ за отделен пристъп. Заболяването се среща във всички етнически групи, а честотата му зависи от сложна комбинация от генетични, географски, социални и диагностични фактори.
– Колко често настъпват пристъпи при пациентите с множествена склероза?
– Това е строго индивидуално. При някои пациенти има дълги периоди без пристъпи, а при други заболяването е по-активно. Честотата зависи от биологията на самото заболяване, от своевременното започване и ефективността на лечението, от придържането към терапията и от редица индивидуални фактори. Все още не можем предварително да предвидим с точност хода на заболяването при конкретния човек.
Целта ни е не просто пристъпите да бъдат по-редки, а да няма нова клинична и образна активност и да не се натрупва инвалидизация. Всеки пристъп носи риск от остатъчни симптоми, затова контролът на заболяването от самото начало е особено важен.
– Какво е лечението на МС?
– Една от честите първи прояви е възпалението на зрителния нерв – оптичен неврит, обикновено на едното око. При много пациенти зрението се възстановява значително, но понякога остава остатъчен дефицит. Затова ранната оценка от невролог и офталмолог и своевременното уточняване на диагнозата са важни.
Лечението има три основни направления. Първото е терапията на острия пристъп.
При пристъпи, които нарушават ежедневното функциониране, обикновено използваме високи дози кортикостероиди, които ускоряват възстановяването. Не всеки лек пристъп задължително изисква кортикостероидно лечение, а при тежки пристъпи без достатъчен ефект може да се обсъди плазмен обмен.
Второто и най-важно направление е дългосрочното лечение с медикаменти, модифициращи хода на заболяването.
Те намаляват риска от пристъпи, от нови лезии, установени чрез магнитнорезонансното изследване, и от натрупване на инвалидизация. Изборът на медикамент е индивидуален и зависи от активността на МС, рисковия профил, придружаващите заболявания и плановете на пациента.
Третото направление е симптоматичното лечение и рехабилитацията.
Те са насочени към спастичност, болка, умора, нарушения на походката и равновесието, зрителни, тазово-резервоарни, когнитивни и емоционални оплаквания. Целта е пациентът да запази максимална самостоятелност и качество на живот.
– Какви стомашно-чревни, уринарни и сексуални усложнения могат да настъпят?
– МС може да наруши нервния контрол върху функцията на червата, особено при засягане на гръбначния мозък. Най-често настъпва запек, затруднено изпразване, по-рядко императивност или невъзможност за задържане. Върху тези симптоми влияят и намалената подвижност, приемът на течности, храненето и някои медикаменти.
Високите дози кортикостероиди по време на пристъп могат да причинят диспепсия и други стомашно-чревни нежелани реакции. Ерозивният гастрит и язвената болест обаче не са неизбежни и рискът се преценява индивидуално, особено при предходно стомашно заболяване или едновременен прием на други дразнещи медикаменти.
По сходен механизъм възникват нарушения на уринирането – чести и неотложни позиви, изпускане или непълно изпразване на пикочния мехур. При част от пациентите се налага интермитентна катетеризация, но това не е задължително развитие на болестта за всеки човек с МС.
Сексуалната функция също може да е засегната. При мъжете са възможни еректилни или еякулаторни нарушения, а при жените – намалено желание, затруднена възбуда, недостатъчна лубрикация или проблеми с достигането на оргазъм. Причините са неврологични, физически, емоционални или свързани с други лекарства и заболявания, затова темата трябва да се обсъжда открито и без стигматизиращи термини.
При част от пациентите се срещат депресивни и тревожни симптоми, когнитивна умора или затруднения в адаптацията към хроничното заболяване. Тогава психологическата или психиатричната подкрепа е важна част от комплексната грижа. Така че оплакванията произтичат както от самата МС, така и от вторичните ѝ последици или от нежелани ефекти на лечението.
– Пациентите задължително ли стигат до тези усложнения?
– Не. МС протича много различно при отделните хора. Ранното започване на достатъчно ефективно, индивидуално подбрано лечение и редовното проследяване значително подобряват прогнозата и могат да отложат или ограничат натрупването на инвалидизация. Стремим се диагнозата да бъде поставена своевременно и терапията да бъде избрана според активността и рисковете при конкретния пациент, а не просто по обща схема.
– Как в днешно време се поставя диагнозата МС?
– Диагнозата се поставя по международните критерии на McDonald. През 2025 г. бяха публикувани ревизираните критерии McDonald 2024, които включват нови възможности за по-ранно и по-точно диагностициране. Основата остава съчетаването на клиничната картина с характерните находки от магнитнорезонансното изследване и внимателното изключване на друго по-добро обяснение за симптомите.
Магнитният резонанс на главния мозък, а при необходимост и на гръбначния мозък и зрителните нерви, има централна роля в диагностиката.
Оценяваме дали има лезии в различни области на централната нервна система и данни, че те са възникнали по различно време. Новите критерии дават по-голяма роля и на определени образни и ликворни маркери в конкретни ситуации.
Лумбалната пункция не е задължителна при всеки пациент, но е много полезна, когато клиничната и образната картина не са напълно достатъчни или когато трябва да разграничим МС от други възпалителни и демиелинизиращи заболявания. В ликвора търсим маркери за локална имунна активност в централната нервна система, но нито едно изследване само по себе си не поставя категорично диагнозата.
Комбинацията от клинични данни, магнитнорезонансни находки и допълнителни лабораторни изследвания ни позволява да поставим диагнозата възможно най-точно. Следващите стъпки са избор на лечение и системно проследяване.
– Какво ще посъветвате хората с МС да следват в ежедневието си?
– Първият ми съвет е да имат доверие на съвременната медицина. Новите медикаменти са сериозно проучени и имат доказан ефект. Те намаляват риска от пристъпи, нови лезии и натрупване на инвалидизация. МС не означава неизбежно бързо влошаване – много пациенти запазват активен и самостоятелен живот в продължение на десетилетия, особено когато заболяването е диагностицирано и лекувано навреме.
Вторият ми съвет е да контролират онова, което реално могат да контролират: да не пушат, да бъдат физически активни според възможностите си, да се ваксинират и да лекуват своевременно инфекциите, да се грижат за съня, храненето и психичното си здраве. И една лъжица „майната му“ сутрин не е излишна – няма смисъл животът да преминава в постоянен страх от болестта. Не губете надежда.
Връзката с лекуващия невролог е изключително важна. Терапията трябва да се приема редовно, а заболяването да се проследява клинично и с контролни изследвания. Ние сме насреща.
Мара Калчева, Портал на пациента
