Над 40 000 случая на мозъчни инсулти годишно се регистрират в България. 10% от пациентите загиват още в острата фаза на инсулта, а в първата година след изписването загиват 18 000 пациенти. Това говори за системен проблем в организацията на лечението на острата фаза на инсулта, липса на продължително невроинтензивно лечение, на рехабилитация и на проследяване след изписването. Това стана ясно на пресконференция в БТА, организирана от Българското дружество по инсулт.
С новия Национален рамков договор за медицинските дейности (2026 – 2028 г.) се въвеждат четири клинични пътеки за лечение на исхемичен мозъчен инсулт – с тромболиза, без тромболиза, с тромбектомия и отделна нова пътека за лечение на транзиторна исхемична атака.
- „Несъответствията между четирите клинични водят до риска чисто административни критерии да определят медицинското поведение в диагностиката и лечението на исхемичен инсулт. При инсулт всяка минута е важна, а ние сме задължени административно да мерим неколкократно през първите 48 часа кръвната захар на пациентите, което е излишна свръхдиагностика. Същевременно КП е оценена само за 350 евро и 60% от цената й отива за диагностика. За три дни минимален болничен престой ни задължават да направим 3 диагностични и 2 терапевтични процедури. Задължават ни даже да чакаме 1 час, за да видим дали не е преходно нарушение и ще премине, което е в разрез с медицинската логика“, обясни неврологът д-р Филип Алексиев – председател на Българското дружество по инсулт.
- „Промените в Националният рамков договор реално ще затруднят лечението на хората с инсулт. Защото пътечната медицина не позволява адекватно съвременно лечение на инсулта. Основният проблем е, че не се улеснява междуболничното взаимодействие и преминаването на пациента по възможно най-бързия начин от редово неврологично отделение към високотехнологичен строук център. Ако неврологичното отделение е установило инсулта, но не може да проведе съвременно лечение, то клиничната пътека изобщо няма да му бъде заплатена. Ако остави пациента без лечение, той или ще умре, или тежко ще се инвалидизира. Освен това нищо не е направено за следболничното лечение на пациентите с инсулт“, подчерта доц. д-р Росен Калпачки – ръководител на Строук центъра в УМБАЛ „Света Анна“.
За работещата колаборация между неврологичното отделение на Софиямед със Строук центъра в УМБАЛ „Света Анна“ разказа доц. д-р Велина Гергелчева. „Ако пациентът не се подобрява от венозната тромболиза, още по време на процедурата се обаждаме на колегите в „Света Анна“ и на Спешна помощ за транспорт. Така пациентът директно влиза във вече подготвената ангиозала за механична тромбектомия в УМБАЛ „Света Анна“. Само че това е изключение, въпрос на добра воля и договорки между колеги, а не е правило, което да се случва навсякъде. Нашата цел е всички български граждани да имат еднакъв достъп до лечение, а не голяма част от тях да са обречени да живеят с инвалидност“, каза доц. Гергелчева.
За нуждата от мултидисциплинарност в лечението на инсулт говори д-р Георги Георгиев от Асоциация по инсулт и афазия.
- „Лечение е необходимо от острата фаза до пълното възстановяване на пациентите, в което трябва да участва мултидисциплинарен екип. Но това на практика липсва. Единствената светлинка в процеса е, че от тази година в София вече се предлага безплатно лечение на афазия и логопедична помощ“, съобщи д-р Георгиев.
На пробойните в системата и на това как съвременното лечение на инсулта да стигне до всяко неврологично отделение в България ще бъде посветен предстоящият IV национален конгрес по инсулт (23 – 25 октомври в Парк-хотел Москва, София), организиран от Българското дружество по инсулт.
Темите на конгреса са в 13 области, като най-важните от тях са:
- Лечение на острата фаза на инсулта с тромболиза и тромбектомия;
- Как да селектираме пациентите за какво лечение са подходящи;
- Нуждата от продължително невроинтензивно лечение и от създаване на специалност невроинтензивист;
- Неврорехабилитация и речева рехабилитация;
- Медицинскоправни рамки на лечението.
Участниците в пресконференцията подчертаха, че не са създадени институционални условия за съществуването на инсултна мрежа и за взаимодействие между отделните болници. Например финансирането на бъдещите шест високотехнологични строук центрове трябва да дойде по Плана за възстановяване и устойчивост. Същевременно не е приета Национална програма за борба с инсулта. За сравнение – националната мрежа за лечение на остър миокарден инфаркт бе създадена от 2001 до 2008 г. с целево държавно финансиране и сега дори съществува свръхпредлагане на интервенционално лечение на сърдечен инфаркт.
Мара Калчева, Портал на пациента
