Движението е част от превенцията на сърдечно-съдовите заболявания
Световният ден на сърцето – 29 септември, се отбелязва за 25-ти път в България. Сред основните инициативи на Дружеството на кардиолозите в България е Седмицата на сърцето в различни училища и обществени прояви с акцент върху физическата активност – един от водещите фактори за профилактика за сърдечно-съдовото здраве. Кардиолози ще изнесат лекции за укрепване здравето на сърцето и формиране на навици за здравословен начин на живот пред ученици в над 60 училища в страната.
По повод Световния ден на сърцето и Седмицата на сърцето разговаряме с доц. д-р Васил Трайков, който е председател на Дружеството на кардиолозите в България от 2022 до 2024 г. От 2011 г. е началник на отделението по инвазивна електрофизиология и кардиостимулация в Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда. Професионалните му интереси са в областта на предсърдното мъждене, аблацията на камерни тахиаритмии и лечение с имплантируеми електронни устройства.
– Доц. Трайков, продължават ли сърдечно-съдовите заболявания да са причина за най-голяма смъртност в България, или ракът ги изпреварва?
– Все още сърдечно-съдовите заболявания отнемат най-много животи. И това се случва не само в България. В нашата страна се регистрират едни от най-високите нива на заболеваемост и смъртност в Европа. Ние сме в челната тройка. Ето защо трябва да продължим усилията си да пресечем тази тенденция. Разбира се, това няма как да стане за кратко време, а иска години упорита работа. Видяхме, че е възможно да се случи, както в някои европейски държави като Португалия например. Там намалиха осезаемо заболеваемостта, като основно въведоха строги мерки за намаляване консумацията на готварска сол и други мерки.
– Защо Дружеството на кардиолозите в Българя отбелязва Световния ден на сърцето основно с инициативи за физическа активност?
– Още от времето, когато бях председател на Дружеството на кардиолозите в България, стартирахме инициативата Седмица на сърцето в училище съвместно с Министерството на образованието и науката. Идеята е да се повиши вниманието и информираността на подрастващите за проблема с голямата заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания в България и за необходимата от превенция. Продължаваме тази инициатива и сега, когато ДКБ се ръководи от доц. Кирил Карамфилов, с презентации на кардиолози пред ученици в различни градове. Очакваме чрез учениците информацията да стигне и до техните родители, защото децата разказват вкъщи какво са научили. Родителите на децата в средните класове са именно в рисковата възраст, в която е нужно още сега да започнат активната превенция на сърдечно-съдовите заболявания.
В предходните мандати и през годините винаги сме акцентирали на физическата активност, защото това е едно от основните направления на превенцията, в което има нужда от много работа. Липсата на физическа активност е характерна за хората от региона, от Балканите, включително сред подрастващите, и е свързана със затлъстяване и други метаболитни заболявания, които са свързани пряко със сърдечно-съдовата заболеваемост.
Увеличаването на физическата активност е една от интервенциите, които сравнително лесно се промотират и могат да се въведат в програмите за превенция. Организирането на събития, които фокусират общественото внимание върху проблема, може да бъде именно онази мотивация, от които хората имат нужда, за да променят начина си на живот и да спомогне за подобряване на тяхното сърдечно-съдово здраве.
– Кои са навиците, които са условие да имаме здраво сърце?
– Номер едно сред най-важните условия за здраво сърце е абсолютното въздържание от тютюнопушене. То е от най-вредните навици за сърцето. Номер две е редовната и достатъчна по интензивност физическа активност. Номер три е правилното хранене, което включва спазване на така наречената Средиземноморската диета и избягване на ултрапреработените храни. Номер четири е избягването на алкохол. Овладяването на стреса също влияе добре на сърцето.
– Какво се прави у нас институционално за сърдечно-съдовото здраве?
– Институциите също се ориентират към интервенции, насочени към превенция. Това важи както за европейските институции, така и за институциите в страната.
Европейският съюз прие резолюция за създаване на Европейски план за сърдечно-съдово здраве, който до края на годината ще бъде публикуван. Там ще бъдат разписани като рамка насоки, които всички държави членки на ЕС да следват. На базата на този документ страните членки следва да работят за създаване на свои национални планове за сърдечно-съдово здраве. Те включват мерки за превенция, за ранна диагностика и лечение, за рехабилитация, за оценка на качеството на живот и други показатели, за дигитализация на здравеопазването. Това са все неща, за чието въвеждане като държава работим, но не сме ги структурирали в система от мерки и интервенции, което да гарантира тяхното въвеждане и изпълнение. Това систематизиране е гарант за успеха на подобна инициатива. Именно експертите от Дружеството на кардиолозите в България трябва да имат централна роля в изготвянето на подобен план. Разбира се, това трябва да стане в сътрудничество с институциите. Щастливи сме, че по този въпрос срещаме разбиране от страна на Министерство на здравеопазването, което създаде работна група, насочена към тази инициатива, която включва и експерти от ДКБ. Важно е след създаването на плана да се създадат и условия за изпълнението му, за да осигурим по-добро сърдечно-съдово здраве на българските граждани. Забележете, че не говорим само за болните хора, а и за здравите. Това е общомащабен проект, който засяга цялото население на страната.
– Какъв е достъпът в България до съвременно лечение на сърдечно-съдовите заболявания?
– Достъпът до повечето методи за лечение в нашата страна е доста добър. В България са достъпни всички модерни медикаменти, като голяма част от тях са реимбурсирани. Това е в сериозен контраст с достъпността в други европейски държави, например по отношение на някои медикаменти. Все по-достъпни стават и методиките на интервенционалната кардиология. Не отстъпваме като възможности за прилагането им, а като обем на извършени интервенционални методи сме доста напред. Това се отнася както за инвазивната кардиология, така и за инвазивната електрофизиология.
Не сме на желаното ниво по отношение на останалите методики, особено в лечението на крайните стадии на сърдечна недостатъчност, в частност – сърдечните трансплантации и имплантирането на устройства за подпомагане на лявата камера.
Недостатъчно застъпени в кардиологията са някои образни методики като магнитният резонанс. Не защото няма апаратура, а защото не са реимбурсирани достатъчно. Изискват се още усилия, за да станат достъпни за много повече пациенти, за да стане изследването с магнитен резонанс рутинно.
Има поле за развитие и в генетичните тестове. Сърдечно-съдови заболявания, като някои кардиомиопатии, заболявания на метаболизма на липидите и някои аритмии, имат генетична причина. Но за генетични изследвания нямаме достатъчно реимбурсирана система. При около 30-40% от дилатативните кардиомиопатии се откриват генетични причини, което е сериозен процент. Понякога различните генетични варианти на заболяването изискват и различен подход. Затова е важно да следваме принципа на персонализираната медицина и да имаме индивидуализиран подход към тези пациенти.
Разбира се, винаги има какво да се желае, тъй като постоянно навлизат нови технологии. Тяхното развитие е толкова галопиращо, че здравните системи често не могат да го догонят и да реимбурсират добре всичко, което се въвежда. Като че ли обаче в България нещата се развиват малко по-бавно от очакваното. Някои методики са реимбурсирани, като например катетърната методика за лечение на митралната недостатъчност, но има лимит по отношение на броя процедури за година, което на практика ограничава достъпа на пациентите до това лечение, което се препоръчва от ръководните правила в интервенционалната кардиология. Също така в електрофизиологията навлизат методики за аблация, които използват различен тип енергия – доста по-безопасен, но за тези методики на този етап няма все още достатъчно добра реимбурсация, а се използват рутинно в цяла Европа повече от 3-4 години. Така че има още много полета за развитие.
– Достатъчно ли са кардиолозите в България?
– В България има над 1200 кардиолози и те не са малко в сравнение с други европейски страни. Това може би обяснява отчасти доста по-лесния достъп до специалисти в сравнение с някои западни страни като Германия, Франция, Нидерландия. В тези страни обаче регулациите са различни и общопрактикуващите лекари поемат почти изцяло лечението на немалко сърдечно-съдови заболявания. Така че е въпрос на регулация и организация на здравната система.
Радостно е, че нивото на нашите специалисти се покачва. Имам наблюдения върху специализантите и виждам, че младите кардиолози са все по-подготвени и все по-наясно с новите технологии и методи на диагностика и лечение в кардиологията.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
