Написах „Моите вълшебни очи“, за да мотивирам децата да носят очила и лепенка
Д-р Гергана Светославова е детски офталмолог с над 12 години медицински опит. Работи основно с деца, включително с недоносени бебета в Очно отделение и в ДКЦ към УМБАЛ Лозенец и УМБАЛ АСК ТОКУДА. Член е на Европейска асоциация по детска офталмология и страбология.
Разговаряме с д-р Светославова за един от проблемите на детското зрение – мързеливото око (амблиопията), и за детската книжка „Моите вълшебни очи“, която тя написва за децата с това състояние.
– Д-р Светославова, на каква възраст се появява мързеливото око при децата и какво представлява като патология?
– Въпреки че анатомично би следвало да е здраво, мързеливото око не може да развие 100-процентово зрение, без да е допълнително подпомогнато. Причините за мързеливо око разделяме на три големи групи. Най-честите причини са рефракционните аномалии и нуждата от очила поради наличието на диоптър. Понякога е засегнато само едното око, но може да са и двете очи. Обикновено само едното око има по-висок диоптър от другото и съответно мозъкът не може да получи достатъчно добър образ от това око, поради което то изостава в развитието на зрението. Рефракционните аномалии се коригират с носене на очила, поставени в правилния момент.
Втората група причини, поради която се развива мързеливо око, са кривогледствата. Когато окото има тенденция да се изкривява, мозъкът няма как да приема образ едновременно от двете очи, затова потиска образа от окото, което се криви. Точно това потискане води до развитие на мързеливо око.
Третата група причини са вродени аномалии и недостатъчно проникване на светлина в окото, включително вродените катаракти. Това е т.нар. депривационна амблиопия – най-редките случаи, но затова пък водят до най-тежката степен на мързеливо око. При вродена катаракта детето се ражда с помътнена леща и светлината не прониква в окото през най-важните първи месеци от живота. Когато липсва основният стимул за развитие на зрението – светлината, окото става силно мързеливо.
Обикновено родителите забелязват на много ранен етап вродените аномалии на зрението на своите деца и ги водят навреме при очен лекар.
– Какво точно забелязва родителят?
– Например, че зеницата на едното око е различна от тази на другото. Може да е бяла, да е по-голяма или по-малка. Рядко, но се случват и вродени кривогледства, които родителите забелязват лесно още преди лекарят да ги види.
- За съжаление, най-голямата група – рефракционните аномалии, по нищо не личат отвън и няма как родителят или друг човек да разбере, че детето не вижда с едното око.
Когато детето е родено така, самото то не осъзнава, че има проблем. С едното око то вижда нормално и може да се ориентира, да гледа телевизия, да чете книжки и т.н. Но няма как да осъзнае, че с другото око не вижда добре, защото винаги е било така. Точно заради рефракционните аномалии се прави скрининг на зрението на децата на 3-годишна възраст. Обикновено тогава хващаме проблема мързеливо око, без родителят да е подозирал за проблема. Кривогледството се вижда, катарактата или другите анатомични аномалии се виждат, но родителят не може да види диоптрите.
– Прегледът на 3 годинки задължителен ли е, или само препоръчителен?
– Този преглед е задължителен, докато препоръчителен е прегледът между 6 месеца и 1 година, когато също може да бъде хванато мързеливото око. Ако на тази възраст има рефракционна аномалия, която очакваме да стане проблем, казваме на родителите да доведат детето по-рано, а не чак на 3 г., когато е задължителният преглед, или директно изписваме очила, ако състоянието го налага. Това се прави за превенция на заболявания на очите. Докато детето е толкова малко, няма друг начин, по който да се разбере, че то не вижда добре. Чак когато стане по-осъзнато – на 6 – 7 години, тогава е възможно само да си каже, че не вижда с едното око. Но вече ще е късно да се справим с проблема мързеливо око, защото пластичността на мозъка е значително по-малка и по-трудно се прокарват нови нервни пътища. Мозъкът реагира много по-добре на тренировка в ранна детска възраст.
– Реално как се тренира мързеливото око?
– Зависи от причината. Ако е от рефракционна аномалия, хваната преди 2,5 годинки на детето, зрението му може да се лекува само с носене на очила. Ако обаче се хване на по-късна възраст, се налага освен очила, да се носи и лепенка върху здравото око. Тъй като доминантността на здравото око е силно изградена, то трябва да се потисне, да се скрие под лепенката, за да може другото око да се разработи. По този начин ние не връщаме назад в развитието здравото око, а само го затваряме, за да принудим мързеливото око да работи.
– Колко време обикновено е нужно, за да се разработи мързеливото око?
– Това е индивидуален процес – зависи от диоптъра на окото, от възрастта на детето, от разликата в диоптрите на двете очи. Няма общо правило по колко часа на ден да се носят очилата и в продължение на какъв период от време. Но винаги са нужни поне шест месеца.
– Когато има вродено потъмняване на лещата, какво се прави?
– Вече говорим за анатомична аномалия, довела до мързеливо око, както в случая с вродената катаракта. Става въпрос за най-тежката причина за мързеливо око. Тогава лечението е оперативно и трябва да се случи в първите няколко месеца от живота на детето – не по-късно от 5-ти месец на бебето. Защото при вродена катаракта (помътнена леща още от раждането), това око никога не е получавало светлина и не е имало стимул да се развие.
- Колкото повече се чака, толкова по-голям е репресиращият ефект и изоставането в зрението. Впоследствие е много трудно да се навакса това изоставане.
Ако установим вродена катаракта чак на годинка и половина, след операция окото ще стигне максимум до 10% зрение. А при операция на 4 – 5 месеца, може да стигне до 70%, а понякога и повече. Колкото повече се чака, толкова по-минимален е шансът да се спечели зрение.
– Има ли други методи за лечение на мързеливо око?
– Оклузията, или лепенката, е златният стандарт. Като нейна алтернатива се приема пенализацията, или слагането на атропинови капки, които да замъгляват зрението на силното око. Но това е с по-слаб ефект и се ползва само при невъзможност да се приложи оклузия.
Плейоптични и ортоптични упражнения са също вариант. Напоследък стават все по-популярни софтуерни програми за зрителна терапия, които залагат на дихоптична тренировка на очите. Последните са като допълнение към лечението с лепенка, а не я изключват. И разбира се, най-важното е носенето на очила, когато състоянието на очите го налага.
– Защо написахте книжката „Моите вълшебни очи“?
– За да имат допълнителна мотивация децата с очни проблеми да носят очила или лепенка на едното стъкло. Написах книжката, за да може чрез приказката да разберат защо се налага да преминават през всичко това. Също така да стане по-лесно разбираемо и за останалите деца, които питат в детската градина или на площадката за игра какви са тези очила. Защото понякога детските въпроси, макар и доброжелателно зададени, звучат травмиращо на засегнатото дете.
- В книгата главният герой Ясен преминава през всички начини на лечение на мързеливото око – носи очила, слага лепенка, прави упражнения, за да вижда по-добре. Благодарение на уменията си, както и на приятелите, които среща в своето приключение, Ясен разбира, че може да се справи със всички предизвикателства.
- Има и втора книжка – само за упражнения и игри, която е за улеснение на родителите в първия месец от слагането на лепенката. Тогава те не знаят какво ще работи за тяхното дете и се чудят как то да премине по-лесно през това затруднение.
– Къде може да се намерят книжките?
– На сайта www.mymagiceyes.eu книжките може да се поръчат онлайн. Там има и списък с физическите обекти, където може да се купят. Има ги също в някои оптики и книжарници.
Мара Калчева, Портал на пациента
