Неразрешените емоционални конфликти водят до реални клинични симптоми
Проф. д-р Развигор Дърленски е специалист по кожни и венерически болести. В момента е последна година на обучение за придобиване на субспециалност по психодерматология, която се занимава с граничните състояния между дерматологията и психиатрията. Публикуваме неговата лекция за психосоматиката, изнесена на Пациентския ден за хора с меланом, организиран от Българска асоциация по дермато-онкология и Меланом Пациентска Общност в България.
Психосоматиката разглежда връзката между психиката, ума, съзнанието и тялото. Още бащата на медицината, Хипократ, е казал:
- „По-важно е да знаем какъв човек има болестта, отколкото каква болест има човекът“. Писателят Херман Хесе казва: „Нищо не може да се случи с теб, ако вече не е част от теб“, а Харвардският професор Рафаел Кампо е написал в книгата си „Лекуващото изкуство“: „Тялото пише своите страдания върху кожата“.
Психосоматиката изследва връзката между психиката (ума, емоциите) и физическото тяло, като се фокусира върху това как неразрешените емоционални конфликти, стресът, депресията и тревожността може да предизвикат реални клинични симптоми или да влошат вече съществуващи заболявания.
Връзката между психика и кожа
Връзката им е базова и се корени още в ембрионалното развитие, тъй като мозъкът и кожата произхождат от един общ слой клетки, който се нарича ектодерма.
Кожата е най-големият орган в човешкото тяло, като смъртта на кожните клетки съществува в името на живота. Близо 70% от клетките на кожата са мъртви и 30 000 – 40 000 мъртви клетки се отделят средно за една минута, което прави 50 грама кожа на ден. Смисълът на това излющване е създаване на механична и имунологична бариера срещу закрепването на различни патогени – микроби, бактерии, вируси, както и на потенциални алергени и дразнещи вещества. Това е древен еволюционен механизъм.
Освен това кожата произвежда витамин Д и представлява изключително важен ендокринен орган, а не е инертна обвивка на тялото.
Науката психо-нерво-имунология изучава как стресът води до продуциране на възпаление в човешкото тяло, което е свързано и с нивата на секретираните хормони на стреса – кортизол и адреналин. Те на свой ред променят синтеза на различните видове лимфоцитни молекули, наречени цитокини, и това води до възпаление. Вече е доказано, че клиничното или субклинично възпаление е една от причините за онкологичните заболявания. Същевременно проучванията от последните десет години показаха, че възпалението на кожата, предизвикано от стрес, в комбинация с ултравиолетовото лъчение на слънцето е една от причините за развитие на нови кръвоносни съдове при меланом, което пък способства за метастазирането на този вид кожен рак в други органи.
Психичното състояние на хората с меланом
Пациентите, които се борят с рак на кожата, обикновено изпитват страх, тревожност и умора. Това са разбираеми реакции, които може да се случат във всеки етап – от поставянето на диагнозата, през лечението до проследяването. Повечето лекари, които обгрижват пациенти с меланом, се интересуват от цялостното им състояние – не само от физическото, а и от тяхното психично или ментално преживяване.
Най-честите психични проблеми, които могат да се проявят при пациенти, борещи се с меланом, са тревожност (среща се при една трета от пациентите) и депресия (18%). Това не означава, че човек не се справя, те просто са част от заболяването.
При някои пациенти водеща емоция е страхът от рецидив или прогресия на заболяването. Умората и проблемите със съня и концентрацията също не трябва да се подценяват, особено по време на ежемесечните и ежегодните изследвания през продължителния период на проследяване.
Добрата новина е, че тревожността и депресията може да се разпознаят, превентират и лекуват. Обикновено
- рискът от развитие на психични симптоми е най-голям във фазата на активното лечение, като най-проблемна е първата година. Но при част от пациентите, повечето от които са млади жени с по-напреднало заболяване, тези симптоми продължават и след фазата на активното лечение.
Нормално е при всяко ново изследване, при всяка промяна в лечението или при всяка поява на телесен симптом пациентът да получава пикове на страх и тревожност. Проучване, публикувано през 2018 г., показва, че половината от пациентите изпитват страх от рецидив на заболяването, а 38% се страхуват от разпространението на рака в други органи. И това е нормално преживяване, за което да се говори. То трябва да се споделя от пациентите не само със семейството и с партньорите им, а задължително и с лекуващия лекар, който при нужда може да направи консултация със психоонколог или онкопсихолог. Вече разполагаме с такива специалисти, включително и в нашата болница Токуда. Психоонколозите помагат на пациентите с рак да се справят емоционално с диагнозата рак.
Какво е сканзиаза
Това е чувството на тревога и страх у пациентите по време, преди или след извършване на медицински образни изследвания – ядрено-магнитен резонанс, контрастни изследвания, позитронно-емисионна томография (ПЕТ). Ето защо е много важно да има план за визитите при лекаря и на изследванията, а не да се правят изненадващо, защото това засилва тревожността.
Умората, отслабването на паметта и на концентрацията, влошаването на съня обикновено се пренебрегват от пациента и от медицинските специалисти. Затова е полезно пациентът да си води дневник по колко часа спи и кога изпитва умора. По този начин ще има структурирани данни, съобразно които ще можем да реагираме с навременни мерки.
- Между 20% и 35% от пациентите съобщават за умора, нарушения в паметта и концентрацията. Често това са пациенти с по-напреднало заболяване, при които изследванията и процедурите по лечението продължават по-дълго време.
Ако страхът, тревожността, тъгата продължават повече от две седмици или нарушават ежедневието на пациента, задължително той трябва да бъде скриниран с някой от въпросниците за качество на живот и за оценка на тревожността и депресията. Когато се установят тези състояния, пациентът ще бъде насочен навреме към психоонколог, за да получи необходимата подкрепа.
Наясно съм, че посещенията при психолог и психиатър у нас се стигматизират. Но България е европейска държава в 21 век и трябва да сме наясно, че психичното здраве е част от цялостното здраве, затова не може да се пренебрегва. Търсенето на помощ при психолог и при психиатър не следва да бъде стигматизирано. Не трябва да се чака симптомите да станат тежки, за да се потърси помощ.
Пациентите трябва да са достатъчно информирани, че да разпознават симптомите на тревога, тъга и страх, съответно да бъде оценена тяхната продължителност и доколко те засягат емоционалното състояние на пациента. Следва да се търси психотерапевтична подкрепа. Същевременно за справянето със стреса помага прилагането на специфични техники като автогенен тренинг, йога, релаксация.
Движението, физическата активност, например ходенето по 10 000 – 15 000 крачки на ден, са изключително полезни за пациентите с рак, но се подценяват. Добрият сън също е много полезен.
Да не забравяме, че диагнозата рак се отразява върху живота не само на пациента, но и върху цялото му семейство. Затова включването на близките в подкрепата за болния и тяхното позитивно отношение е изключително важно. Постепенното връщане към ежедневните роли е сред основните елементи на психологическата подкрепа за пациентите с меланом.
В България все още няма развита психодерматологична мрежа, но все повече дерматолози и психолози се насочват към тази специфична област.
Портал на пациента
