Психологът и психотерапевт Здравко Тенев е магистър по приложна психология, специалист по детско-юношеска, училищна психология и невропсихология, както и по психотерапия на кризисните състояния. Над 10 години е практикувал психологическо консултиране в Международния младежки център в Стара Загора, а също и в Мисия „Криле“. В момента работи в своя частен кабинет.
Разговаряме със Здравко Тенев по повод неговата книга „Спортна психотерапия – Преодоляване на агресията и стреса в детско-юношеска възраст чрез спорт“, която неотдавна излезе от печат.
– Г-н Тенев, какви проблеми при децата и юношите ви провокираха да напишете тази книга?
– Първо ще направя уговорката, че в книгата не става въпрос за спортна психология, която се занимава с развитието на професионалния спортист, с неговата мотивация, нагласи, навици, а за спортна психотерапия. Фокусирал съм се върху агресивното поведение в детската и юношеската възраст и неговото канализиране чрез спорт. Моята теза е, че спортът подпомага детското развитие, преодоляването на стреса и на агресивното поведение.
– Какво води до агресивно поведение у децата?
– Агресивното поведение в някаква степен е нормално за човека и за човешкото общество, стига да не прекрачва границите, определени от законите и моралните норми. Човекът е инстинктивно същество и няма как да не проявява понякога агресия. Важното е да не нарушаваме физическата неприкосновеност на другия, да не го нараняваме. Ако вредим на другия, това означава прекомерно агресивно поведение.
Когато се натрупат доста агресивни физически и вербални прояви, това говори за съществуването на проблем на личността. Когато става въпрос за дете или юноша, това е проблем в семейството и в средата, в която живее – улицата, училището. Детето или юношата е видял агресивното поведение на родителите и на околните и като не познава по-адекватна реакция, реагира по същия начин – с агресия.
– Какво се случва, когато тази агресия не се овладява?
– Когато агресията не се канализира в нещо полезно, тя става деструктивна – води до нарушаване на обществените норми и разрушава личността. Освен до проблеми със закона, агресията води до психологически и до медицински проблеми. Допускаме също, че в основата на агресията много често стои не само физиологичният човешки нагон да се нарани някой друг, но и употребата на вещества. Агресията се стимулира от някои вещества.
Канализирането на детската агресия може да стане чрез спорт, рисуване или други полезни занимания. Ако не пренасочим агресивното поведение на детето към нещо смислено, то ще продължи да наранява и ще стигне до състояния на психопатия, социопатия или дисоциативно разстройство.
Човекът може да е агресивен, но ако някой седне да поговори с него, ако има пространство за нормален човешки разговор, може и да пренасочи това поведение в напълно друга посока.
– Как точно да се прави превенция на насилието в семейството?
– Родителите трябва да посещават фамилен терапевт. За децата в тези семейства също е добре да посещават психолози и психотерапевти, които работят с деца и разбират от тези интервенции.
Юношите също трябва да посещават специалист, но при тях са нужни и допълнителни занимания, които да канализират тяхното агресивно поведение в нещо конструктивно. Участието в група е най-добрият метод. Групата дава много и различни послания. На единия полюс е да наранявам някого, на другия – да правя нещо смислено за себе си и за обществото.
Превенцията е в това да се доверим на експерти психолози и психотерапевти. Много от родителите поемат сериозната отговорност за децата, като посещават психолози и психотерапевти. За съжаление, това се случва прекалено късно. Ако научим родителя да търси помощ още в началото, ще има по-добър и бърз резултат.
Обикновено родителите се обръщат за помощ към експерти, когато ситуацията е ескалирала неимоверно много, но очакват само за месец да „поправим“ детето им и то да стане друг човек. Само че това не е възможно. Има нужда от време и пространство, в което детето и юношата да споделят проблемите си, дори да кажат понякога, че не са доволни от родителите си, защото са видели насилие между тях. Юношата разбира много добре, че този модел на отношения не е добър.
Призовавам родителите да се обръщат навреме за помощ, за да не изпада детето им в крайности. Освен това родителят трябва да е готов да дава всичко от себе си, за да се промени девиантното поведение на детето му.
Много е важно институциите също да реагират навреме, за да помогнат на родителя. Защото родителят също е жертва, той е безпомощен и се чуди какво да прави. Става въпрос за институциите, които отговарят за превенцията, за менталното здраве на подрастващите и т.н.
– Обяснете ролята на спорта в овладяването на гнева и агресията?
„Когато спортуваме, развиваме невронни връзки – казва шведският психиатър Андерш Хансен в книгата си „Силен мозък (2026 г.). – Ако търсите начин да запазите спокойствие в напрегнати ситуации, да подобрите паметта си и да мислите по-креативно, отговорът е по-прост, отколкото предполагате: просто започнете да се движите.“
И моят подход е базиран на подобно разбиране за ролята на движението и спорта. Идеята на спортната психотерапия, която практикувам, е чрез спорта детето или юношата, първо – да балансира хормоните си, да се чувства добре, да е полезен за себе си, и второ – да си изгради навици и мотивация, да си помогне за нормализиране на поведението. Защото спортът учи да си контролираш емоциите, учи на самоконтрол и така да си подобриш поведението изцяло. Вече не си експанзивен, агресивен, а преценяваш защо и как да се държиш. И това се случва при практикуването на всички спортове, включително на бойните спортове, макар че някои хора ги заклеймяват. Но те също учат на дисциплина и полезни навици. Чрез спорта човек се изразява, намира смисъл в това, което върши, чувства се полезен и така преодолява агресивното си поведение.
– От каква възраст децата да започнат да спортуват?
– Добре е да започнат още от детската градина. В някои градини са включили часове по плуване, занимания по танци, независимо какви, и т.н. Колкото по-рано детето се включва в някаква физическа активност, толкова по-големи са ползите за него – за здравината на костите, ставите, зъбите и много други. Когато децата спортуват, боледуват по-малко. Физическата активност е полезна и за развитието на мозъка.
Колкото по-продължително време децата прекарват в каране на колело, на кънки, в бягане и всякакви занимания на открито, толкова ще спестят от седене пред екрана на телефон или друго дигитално устройство. А както знаете, седенето пред екрани обездвижва децата, води до гръбначни изкривявания, уврежда зрението им, ограничава уменията им за живо общуване.
– Какво постигате с вашите клиенти чрез спортната психотерапия?
– Докато работех в Младежкия център, организирахме доста спортни събития, включително занимания по уличен фитнес, който сега се превърна в мода. Юношите тогава нямаха треньори, затова се събираха и си обменяха упражнения. Така формираха младежка общност без намесата на възрастен човек, който да ги води. Винаги се намираха твърде амбициозни, мотивирани, образовани младежи, които помагаха за израстването на младежите, които изоставаха в социалната среда. От тези амбициозни момчета доста завършиха Националната спортна академия и станаха добри треньори или рехабилитатори.
Всъщност книгата ми „Спортна психотерапия“ се появи благодарение на моите наблюдения върху тези младежки общности. Работех и с младежи от аматьорски спортни клубове по карате и бокс, тъй като имаха нужда от психологическа помощ. Когато разговарях с тях за това, което ги вълнува, те се мотивираха повече и подобряваха постиженията си.
След това започнах да практикувам спортната психотерапия с клиенти. Ако човекът е със зависимо саморазрушаващо поведение, му давам идеята да си избере спортно занимание, като предварително го питам каква физическа активност му харесва. Така ненатрапчиво, лека-полека започвам да го насочвам да спортува. После му правя план, както при Когнитивно-поведенческата терапия, но стъпка по стъпка.
Успехът на спортната психотерапия зависи от поведението на клиента. Ако то е психопатно и изпада в крайности, процесът е много труден. Когато поведението е зависимо и леко агресивно, тези хора успяват да се насочат към определен спорт и постепенно се учат чрез спорта да овладяват емоциите си.
– Как става най-лесно насочването към някакъв спорт?
– Чрез приятели. Затова винаги питам: „Имаш ли приятел, който спортува“. Може да отиде един-два пъти с него на тренировка и да хареса конкретния спорт. А с времето мотивацията ще расте и спортът ще възпита у юношата дисциплина, отговорност, търпение и други полезни качества и навици, които улесняват неговото социално функциониране. А най-важното е, че агресивният юноша вече ще иска да се промени. Приятелите винаги са хората, които движат човека напред.
Мара Калчева, Портал на пациента
