Ваксините работят толкова добре, че хората не забелязват колко са ефективни
Д-р Радосвета Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. Това е водеща неправителствена организация, работеща над 30 години за здравна превенция и информация, обучение на връстници, репродуктивно здраве и застъпничество за каузите на уязвими групи. Д-р Стаменкова е също сред учредителите на експертната Коалиция HPV, чиято цел е превенция и изкореняване на заболяванията, свързани с човешкия папилома вирус (HPV).
Разговаряме с д-р Стаменкова за неслучващото се здравно образование, за ролята на училището и за напредъка в профилактиката на раковите заболявания, причинени от HPV.
Д-р Стаменкова, какво трябва да бъде училището, което искате?
Участвам в кампанията „Училището, което искаме“ с колеги, приятели и съмишленици с отношение към образованието, които ни е грижа какво образование получават младите хора. Тази кампания е ехо на кампанията отпреди няколко години „Болницата, която искаме“ за нуждата от национална детска болница – това мъчително, мечтано, лелеяно лечебно заведение, което продължаваме да чакаме и се надяваме да се случи.
Кампанията „Училището, което искаме“ има страничка във фейсбук. Всеки може да напише на голям лист какво трябва да бъде съвременното училище, да се снима с надписа и да публикува снимката с хаштага на кампанията. Тя е предизвикана от факта, че днес, когато вече има изкуствен интелект, когато новите технологии навлязоха във всяка област, когато държави като Финландия и Ирландия инвестираха в съвременно интерактивно образование и напреднаха страшно много, у нас си говорим за задължителен час по религия.
Същевременно в българското училище няма задължителен час по здравно образование и няма всеобхватно гражданско образование. Сблъскваме се непрекъснато с непораснали или пораснали деца, които нямат елементарни способности да мислят критично и да четат с разбиране. Затова си представям в училището не на бъдещето, а на днешния ден, децата да се учат да четат с разбиране и да мислят критично, да имат достъп до съвременно интерактивно поднесено и базирано на научни факти здравно образование, като не забравяме, че сексуалното образование е част от здравното. Искам гражданско образование, което да отглежда и възпитава хора с ценности, с историческа памет и с поглед в бъдещето. В училището да се формират хора, способни на уважение и себеуважение, които подхождат емпатично и с разбиране към своите връстници. Да има великолепни учители, които посяват в децата семена на любов към науката, както е било във възрожденските времена.
Накрая на деня, когато си прибираш детето от училище, ми се иска да не го питаш „Беше ли послушен?“, защото това е най-тъпият въпрос, който един родител може да зададе. А да питаш: „Беше ли ти интересно? Какво ново научи? Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи днес?“.
До какво води липсата на критичност на мисленето, когато става въпрос за профилактика на здравето?
Предоставянето на здравно образование в училище освен всичко друго подпомага и развитието на умения за критично мислене. Един предупреден или информиран човек е ценен като за двама души според френската поговорка, така както е вярно, че един лев, вложен в превенция, спестява 100 лева терапия. Когато сме говорили в училище за превенция, за това колко е важно младите хора да се предпазват от сексуално преносими инфекции, от нежелана бременност, от злоупотреба с психоактивни вещества, от трафик с цел сексуална или трудова експлоатация, това прави младите хора по-критично мислещи, здравно грамотни, познаващи и харесващи себе си.
Може ли училището да компенсира дефицитите в семейната среда?
Не напълно, но може да направи много. Ранното детско развитие е изключително важно и то обикновено ляга на плещите на родителите. Освен физически и сензорни потребности, детето има нужда да се подпомага неговото интелектуално и психично развитие. Децата трябва да бъдат възпитавани още от семейството като любознателни и отворени към света. Ако не всички деца са получили всичко това, училището трябва да се намеси и да помогне. Училището поема децата от 6-годишна възраст и има инструментите и възможностите да компенсира, макар и ненапълно, някои дефицити на семейната среда.
За какво си говорят деца и родители и за какво избягват да си говорят?
Нещата не са се променили особено в сравнение с времето, когато аз съм била подрастваща. Все още в немалко български семейства разговорът за секс е табу. Разговорите за интимността, за съзряването, за пубертета също са много трудни и това се задълбочава от факта, че всички – и млади, и стари – са забили носове в своите устройства. Затова говоренето вкъщи е намаляло драстично. Те по-скоро биха си чатили, отколкото да се погледнат в очите и да си говорят лично, което до голяма степен се случва, защото технологиите са до нас от момента на раждането до последния ни дъх. Това с технологиите е по-скоро хубаво, да не ги демонизираме, защото информацията – било то истинска или фалшива – е на един клик разстояние.
Младите хора се опитват да запълнят празнотите за неща, които не са получили в училище или вкъщи, общувайки помежду си, подкрепяйки се. Има светлина – когато питам кои си говорят вкъщи на здравни теми или за пубертета, голяма част от учениците вдигат ръка и това ме радва. Така че все пак има някаква промяна.
Защо според Вас, вече трета година не се въвежда здравното образование, както беше предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост? При това учебният материал вече е написан от експертите на Националния център по обществено здраве и анализи.
Не е само от три години, уви. Поне от три десетилетия има идея за здравно образование. Законодателно имаме някакъв успех, защото в Закона за училищното и предучилищното образование е заложен образователен стандарт „Гражданско, интеркултурно и здравно образование“. Има го нормативно, но, понеже дяволът е в детайлите, не е ясно как ще се преподава. Това, че тази дисциплина не влиза в програмите, си обяснявам с няколко неща. Няма политическа воля, защото няма разбиране колко е важно здравното образование. Не се въвежда от немукает – на никой не му се занимава. Някой е решил, че час по религия е по-важен от час по здравна грамотност, въпреки че това са теми, които не би трябвало да се противопоставят.
Защо е този напън за религиозно образование? Какво си представят, че ще постигнат с него?
Надявам се, че го искат за добри цели, за да се възпитават ценности и добродетели. Но не го вярвам. Не може да стане по този начин. Статистиката сочи, че в последните две десетилетия само 2% от родителите са пожелали децата им да учат религия под някаква форма в училище. Ние живеем в светска държава, в която има свобода на вероизповеданията и в тази държава, в която населението изповядва многообразие от религиозни възгледи, не може да се наложи догматично изучаване само на православната религия. В държавата ни има още мюсюлмани, юдеи, католици, протестанти и други религиозни деноминации, както и голям брой непрактикуващи вярващи и атеисти. Ако искат религиозно образование, тук е ролята на различните Църкви да предоставят на своите вярващи необходимите знания. Това не е работа на училището. Работа на училището е да предлага гражданско, здравно образование, да научи децата да четат с разбиране, да се освободи от клишетата и от ригидността, в която е затънало от много време.
Като член на Коалиция HPV как оценявате включването на момчетата в националната програма за превенция с ваксина на предизвиканите от човешкия папилома вирус (HPV) ракови заболявания?
Коалиция HPV, която наричам „Задругата на пръстена“ като в книгите на Толкин, се състои от хора с различен подход и бекграунд към темата, но които гледат в една посока. Изключително съм доволна, че извадихме HPV от мантрата „рак на маточната шийка“ и започнахме да говорим, че става дума за поне 9 ракови заболявания у мъже и жени, предизвикани от човешкия папилома вирус. Стана ясно, че когато се ваксинират само момичета, никога няма да се спре циркулацията на вируса, че за това е нужно да се ваксинират и момчетата. Дори човек да е над възрастта в имунизационния календар, може да се ваксинира. Че е добре да се ваксинира дори ако вече се е срещал с някой от типовете HPV, защото може да се предпази от другите.
Щастлива съм, че това говорене се случва не само в академичните среди, че посланията достигат и до обществото. Радвам се, че процентът на ваксинираните през 2024 година се удвои и почти утрои. Е, не се радвам, че през 2023 г. ваксинираните са били само 1%, та сега са станали 3%. Но ние сме изключително сложни като манталитет в това отношение. Видяхме го ясно през Ковид-пандемията. Негативното отношение към ваксината срещу коронавируса, за което до голяма степен са виновни внушенията на политици и разнобоят между здравните специалисти, се прехвърли като отношение и към останалите ваксини.
Истината е, че ваксините работят толкова добре, че хората спират да забелязват колко са полезни и нужни. Едва когато се появят случаи на полиомиелит или дифтерия, си казват: „Тези болести не бяха ли изкоренени вече!“. Не, не са. Трябва да се поддържа висок ваксинален обхват.
Все още ли мъжете по-рядко ходят на лекар и на профилактични прегледи в сравнение с жените?
По мои наблюдения, неподплатени със статистика, мъжете се отнасят една идея по-неглижиращо към собственото си здраве, отколкото жените. Защото предполагат, че могат да са здрави така, както дишат, че няма нужда да се лигавят и да ходят на лекар без да е наложително. Неслучайно продължителността на живота на мъжете, както в България, така по света, е с няколко години по-малка от тази на жените. До голяма степен мъжете потискат емоциите си при стресови ситуации, докато жените са склонни повече да изкарват емоциите си навън. Вероятността да те споходи инфаркт или инсулт е доста по-голяма, когато преглъщаш и задържаш негативните емоции в себе си. Естествено, огромно значение имат също двигателният режим, начинът на хранене, ограничаването на солта, намаляването на телесното тегло. Но стресът и начинът, по който се справяме с него, също влияят на нашето здраве.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
