Проф. д-р Дарина Найденова – специалист по хранене и диететика и председател на Национална асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“ отговори на въпросите на пациентки с рак на гърдата за това как да се хранят по време на онкологичното лечение. Събитието бе организирано на 6 юни в София от Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“. В него участва и онкологът доц. д-р Ася Консулова. Публикуваме част от зададените въпроси към проф. Найденова и нейните отговори.
– Проф. Найденова, с какво е свързано недохранването по време на онкологично лечение?
– Недохранването до голяма степен влияе на устойчивостта ни, дали можем да понесем терапията във всичките й етапи. За недохранване говорим, когато имаме неволна загуба на килограми и поднормено тегло. Обикновено по време на терапия човек яде по-малко. Има и случаи, когато се храни както преди, но не усвоява храната.
Някои от медикаментите освен че атакуват туморните клетки, могат да повлияят и на епителните клетки на храносмилателната система (тези клетки произвеждат храносмилателни ензими и отговарят за усвояването на приетите калории). Така че по време на онкологичното лечение може да настъпи преходна дисфункционалност на храносмилателната система.
Недохранване може да съществува и при минимална промяна в теглото, но да има промяна в телесния състав – в съотношението между мускулна, мастна, костна тъкан и други. Често в хода на онкологично заболяване се губи мускулна тъкан поради потиснат апетит или поради промяна на вкусовите усещания, защото човек изключва някои храни, основно протеини, и хапва повече въглехидратните храни, които са му по-приятни на вкус.
Мускулната маса обаче е изключително ценна за оцеляването, когато човек е на онкологична терапия. Защото мускулната тъкан е активна, произвежда специфични молекули, свързани с доброто функциониране на имунната система и на целия организъм.
– Как храната влияе на онкологичното заболяване?
– Съвсем отговорно твърдя, че няма диета, която да спре онкологичното заболяване и да пребори рака. С начина си на хранене обаче може да подобрим качеството си на живот, да подобрим поносимостта към терапията и преживяемостта. Ако направите консултация с лекар специалист по клинично хранене, може да си спестите някои проблеми, включително и склонността към депресия.
– Как да се храни човек по време на онкологично лечение?
– Нужно е балансирано хранене, което означава в чинията му да присъстват всички основни хранителни вещества. Една порция трябва да включва задължително белтък (протеин), който е ключов за оцеляването в такъв критичен период, защото е свързан с добре функционираща имунна система, с регенерацията на организма, с доброто храносмилане, с мускулната сила и издръжливост, със съхраняването на миокарда (сърдечния мускул) и добрата работа на сърцето. Белтъчни храни са млечните продукти, рибата, месото, ядките, семената, яйцата. На всяко основно хранене трябва да имаме представител на тази група храни.
Другият задължителен елемент в порцията трябва да е въглехидрат. Това хранително вещество не е „мръсна дума“. Не го нарочвайте за изключване от менюто при онкологично лечение. Въглехидратите ни помагат да пазим черния дроб, защото го регенерират, възстановяват го след токсичното натоварване от терапията. Въглехидратите дават и мозъчна устойчивост – добра памет, услужлив ум. Да не забравяме, че въглехидратите носят и удоволствие от храненето. Затова умерена консумация на въглехидратите с нисък гликемичен индекс (бавни въглехидрати) е задължителна.
Полезни въглехидрати са пълнозърнестите храни – овесени ядки, кафяв ориз, пълнозърнеста филия хляб, пълнозърнеста паста, елда (гречка), киноа и т.н. Бавни въглехидрати са много от зеленчуците, бобовите култури (боб, леща, нахут, грах), ядките, повечето сурови плодове. Не бива да се ядат само грейпфрут, нар и маракуя на фона на онкологично лечение, защото влияят на ефекта на медикаментите.
Що се отнася до бързите въглехидрати, няма нищо лошо да хапнете мъничко шоколад, малка порция чизкейк, една ореховка или един френски макарон. Малката порция десерт е за удоволствие и за подкрепа на хранителния статус.
Третото задължително хранително вещество са полезните мазнини. Защото някои мазнини могат да намалят страничните ефекти от онкологичната терапия и ни позволяват да издържаме по-добре химио- или лъчетерапия. Те намаляват нискостепенното хронично възпаление в организма. Такива мазнини са зехтин екстра върджин и мазнината на дивите риби. Скумрията например е достъпна да се намери в цяла България. Не казвам сьомга, защото често тя е отглеждана като аквакултура и не е достатъчно добър източник на полезна мазнина. Месото не е задължително, даже препоръчваме изобщо да не се консумират месни деликатеси, пушени меса, колбаси, луканки, суджуци, филета и т.н. Те даже са опасни и за здравите хора.
Четвъртият елемент на балансираното хранене на онкоболния е порция пресен плод или зеленчук. Някои ще предпочетат да добавят зеленчуци към обяда или закуската, други ще предпочетат малка порция плодове. Зеленчуците и плодовете са богати на полифеноли, които блокират рецепторите на естрогена и потискат активността на ензима ароматаза. Когато ядем храна, богата на полифеноли, намаляваме естествено нивата на естроген, което е важно при лечението на рак.
Не е задължително в чинията да има от всичко, защото не е задължително да харесваме всички храни и да ги ядем. Например някои хора не обичат риба, но може да ядат ядки, яйца, ферментирали млечни продукти.
– Трябва ли да се ядат млечни продукти при рак?
– Това е често задаван въпрос. Ферментиралите млечни продукти са идеална храна за хора, които се лекуват от рак. Такива са киселото мляко, узрялото сирене, кашкавала. Не се притеснявайте от съдържанието на естроген в тях, защото такова практически няма във ферментиралия продукт (естрогенът не е устойчив на млечнокисела ферментация) и в узрелия млечен продукт (за 45 дни зреене на сиренето и кашкавала няма как да оцелее естрогенът).
Тези млечни продукти доставят белтък, много важни витамини и съдържат лесно усвоим калций. По този начин си помагаме и за поддържане здравината на костите.
– Какъв съвет ще дадете на пациент, който изпитва недохранване?
– Първата стъпка е да си даде сметка какво реално яде. Защото често на въпроса ми храните ли се добре, ми отговарят „храня се редовно“. Но ако задълбаем в подробности, се оказва, че или порциите са твърде малки, например 5 бадема или чаша фреш на едно хранене, или са с много ниска енергийна плътност (почти няма калории в тази храна). Количеството на храната невинаги сме в състояние да коригираме, защото липсата на апетит е огромна. Но може да направим храната по-плътна калорийно и най-вече с повече белтъчно съдържание. Например към плодовете може да добавим пълномаслено кисело мляко или повече ядки.
– Много пациенти смятат, че специализираните медицински храни са само за хора с напреднало заболяване. Така ли е наистина?
– Медицинските храни може да се приемат от всички. Нито е само за пациенти с напреднал стадий на заболяването, нито е само за стари хора. Медицинските храни носят изключително големи ползи и са супер удобни за консумация и отговарят на хранителните ни нужди, без риск от грешка. Те се ползват и по време на терапия, и по време на болничен престой, а и като поддържащо хранене за дълъг период от време, тъй като може да заместят от едно до три основни или междинни хранения дневно. Те са подходящи и за детска възраст, и за младежи, и за възрастни, и за стари хора. Много често ги изписвам на момичета с анорексия, когато се захранват.
Медицинските храни имат чист състав и нямаме притеснения за токсични съединения в тях. При това се купуват само в аптеките.
Второто им предимство е, че в малък обем съдържат достатъчно калории и белтък. Стандартните опаковки по 200 мл. съдържат 20 грама белтък, което е една трета от необходимия белтък за деня за жена, тежаща 60 – 70 кг. Имат и много добро съотношение на витамини и микроелементи. Но най-важното е, че тези храни не натоварват храносмилателната система. Дори храносмилателната система да не работи добре, медицинските храни се усвояват. Освен това не изискват хладилно съхранение и няма нужда да се затоплят. А на вкус са приятни и има разнообразие от вкусове. Медицинските храни за хора с онкологични заболявания са обогатени допълнително с омега-3 – ненаситени мастни киселини, пряко свързани с оцеляването в този период.
Има и медицински протеин на прах, който не е овкусен, и може да се добави към салатата или към готвени ястия. Например ако пациентката е в състояние да яде в този момент само зеленчукова супа, две мерителни лъжички от медицинския протеин ще добавят нужния белтък за организма й.
– Какво ще кажете за алкалната диета, на която се подлагат доста пациенти с рак? Че дори и пият алкални води.
– Това е напълно погрешна представа за полезно хранене. Нашият организъм е мъдър и разполага със защитни механизми, които поддържат рН на вътрешната среда в оптимални граници – между 7,35 и 7,45 рН. Ако излезем от тези граници, веднага се включват буферни механизми и нашето рН отново се вкарва в норма.
Ето защо е неправилно да мислим, че като ядем алкални храни (плодове и зеленчуци), ще се алкализираме вътрешно. Този мит се базира на факта, че около туморното огнище рН е по-кисела. Но това е в резултат от дейността на туморните клетки. Няма как с алкална диета да променим функционирането на туморната клетка. Освен това алкалната диета ни обрича на много хранителни дефицити и влошава общия ни статус.
– Кога да се приемат хранителни добавки?
– Само ако сме направили лабораторни изследвания за косвени и директни биомаркери и сме установили дефицит на определени витамини и минерали. Добре е да се приемат минимум добавки, и то само когато се налага.
Много добавки имат откровено токсичен ефект, когато се предозират. Например канелата, която се съдържа в много добавки. Има всякакви разновидности на канелата, които оказват сериозен токсичен ефект върху черния дроб. Но хората обикновено не го знаят, и приемат добавки с канела. Тогава очакваме чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ да са над 150.
Доста се спекулира с витамин Д, който е ключов за хора с рак на гърдата. Неговото ниво се променя често. Затова винаги карам пациентки с рак на гърдата да следят на три-четири месеца нивото на витамин Д. То зависи от това къде живеем, дали се излагаме на слънце, как се храним, дали ядем мазни храни. Само когато измерим нивото му, можем да дозираме приема на добавка.
Клинични проучвания на хора с естрогензависим рак показват, че оптималните нива на витамин Д в кръвта подобряват преживаемостта и намаляват риска от рецидиви. Обяснението за това е, че в ядрата на туморната клетка има рецептори за витамин Д, който контролира колко бързо и кога да се дели клетката. Но за да постигнем оптимални нива на витамин Д, трябва го мониторираме. Не можем да дадем универсална препоръка всички жени с рак на гърдата да приемат например 1000 или 10 000 единици витамин Д. Това е абсурдно. При 10 000 единици съм виждала и токсични ефекти. Подходът е индивидуален на база изследване на биомаркери. Но не си изследвайте нивото на витамин Д на фона на прием на добавка, защото ще хванете и нивата в кръвта на циркулиращия от добавката витамин, тоест ще се получи фалшиво висок резултат. Причината е, че белтъкът, който пренася витамин Д в кръвта, има дълъг плазмен полуживот – около 14 дни. Ето защо изследвайте витамин Д чак 15 дни след като сте спрели приема на добавката.
– А трябва ли да се избягват храни, съдържащи витамин К2?
– Това е мит. Пациентите необосновано се страхуват да приемат витамин К2. Той се съдържа в дробчета, воденички, мозък, пастет, а също в зрелите сирена и кашкавали. Ако тези храни отсъстват в менюто на хората с рак на гърдата, бих посъветвала да приемат добавка с витамин К2, особено ако са рискови за остеопороза.
Ако сме установили тежък дефицит на витамин Д – например 6 единици при норма над 30, тогава си позволявам да дам висока доза витамин Д, съпътствана с прием на К2. В противен случай се увеличава рискът от сърдечно-съдови заболявания. Ето защо, когато се препоръчват добавки, преценката е много индивидуална.
– Има ли проблем да се приемат добавки с витамин В12? Защото някои пациенти с рак отказват да приемат витамин В12 при вече установен дефицит и препоръка от лекар.
– Заявявам отговорно, че няма клинично проучване, което да доказва връзка между витамин В12 и риска от раково заболяване. Ето защо при установен с лабораторно изследване дефицит на В12, е добре да се приема добавка или медикамент с В12. При него леко предозиране не дава токсичен ефект. Но дефицитът на В12 се отразява неблагоприятно на кръвните показатели, на кръвотворенето, може да настъпи анемия. Ще се получат и неврологични симптоми. Голям е също рискът от депресия.
Витамините, които лесно се предозират и дават токсични ефекти, са витамини А, Е и Д. Витамините от група В са водноразтворими, не се натрупват в организма и затова нямат токсични ефекти.
Мара Калчева, Портал на пациента
