Д-р Йордан Гечев е вертебролог (специалист по гръбначни заболявания) с призната специалност „Физикална и рехабилитационна медицина”. Автор е на първия в България учебник за заболяванията на гръбначния стълб „Основи на общата вертебрология”, номинирана за „Медицинска книга на 2002 г.” Д-р Гечев е с над 20-годишен стаж като лекар в Специализираната болница за рехабилитация в гр. Павел баня, отначало като ординатор, а началник на отделение и директор.
Д-р Гечев, какво представлява болестта на Бехтерев?
Болестта на Бехтерев е с неизвестен произход. Най-вероятно се касае за автоимунно заболяване, но все още не е доказано. Това е заболяване, което протича в няколко степени и е до живот. Пациентите с това заболяване получават намаляване на обема в ставите, най-често се засяга гръбначния стълб, ограничавайки движенията, както и по-големите стави. Това заболяване изисква постоянна рехабилитация, постоянно поддържане. Това не е чисто медицинско заболяване, в смисъла, в който обичайно се разбира от пациентите. То е по-характерно като състояние, което прогресира и това изисква постоянно поддържане. Всъщност лечението е поддържане. Това пък е съвместен процес между лекаря, пациента и държавата.
Казахте, че лечението е съвместен процес, как изглежда той?
Тези три компонента се преплитат в един кръг и са неразривно свързани. Оплакванията на пациента са си негов проблем до момента, в който дойде на преглед. Тогава стават проблем и на лекаря. Това е най-добре да е физиотерапевт и рехабилитатор, за да може да се уточни диагнозата, да се проследява и да се назначи съответната поддържаща терапия. А държавата трябва да се намеси, за да осигури на лекаря и на пациента безпрепятствено диагностициране, съответно и лечение.
Рехабилитацията и продължаващото лечение обаче са доста подценявани от държавата…
Зачеркнати са. Просто не съществуват. Продължаващото лечение и рехабилитацията са от съществено значение за качеството на живот. Когато настъпят усложненията – те са най-често дихателни и сърдечни, пациентите отиват в болница за активно лечение. Поддържащата терапия може да се осъществява извънболнично и съответно веднъж или два пъти годишно и пациентите може да влизат в болнично заведение за рехабилитация. Ние имахме прекрасни санаториуми навремето. Имахме прекрасна система. Тогава се казваха протоколи, а не клинични пътеки и всеки такъв болен имаше право на 28 дни рехабилитация с възможност за продължаване. И оттам възстановяването вече е напълно и пациентът можеше да бъде пълноценен. Сега дори няма отделна клинична пътека за Бехтерев, а е част от общите, и е едва 7 дни. Всеки може да си направи сметка какво може да се постигне за 7 дни и какво – за 28 дни.
Необходим е диалог и взаимодействие. Както сега добре кореспондираме със Сдружението на болните от болестта на Бехтерев. Трябва да има чуваемост от държавата, от администрацията. Там се късата връзката, но ще се борим.
Автор: Портал на пациента
