Диагнозата синдром на Lennox-Gastaut трябва да се подозира при деца на възраст под 8 години с гърчове от множество видове, които не могат да бъдат контролирани с антиконвулсивни лекарства. Поради високия риск от необратимо увреждане на мозъка в ранните стадии на синдрома (особено при бебета и малки деца), ранната диагностика е от съществено значение. Никой не се ражда с LGS,
Симптомите варират и прогресират с възрастта и се характеризират с триада от пристъпи, включително тоничен гърч, когнитивна дисфункция и ЕЕГ находки. Триадата може да не се появи напълно до 1-2 години след първия епизод на припадък.Заболяването започва предимно между 3 и 5-годишна възраст и пълната триада се развива с течение на времето. При повече от половината от пациентите интелектуалното увреждане
Синдромът на Lennox-Gastaut (LGS) може да възникне по много причини, въпреки това приблизително 25% от случаите нямат установена причина. Етиологията може бъде разделена на два вида: вторична (симптоматична) и идиопатична. Причината за идиопатичния подтип е неизвестна. Причина се открива при над 75% (3 от 4) от пациентите. Тези пациенти са склонни да имат по-лоша прогноза от тези с идиопатичен LGS.
Има няколко възможности за лечение, включително лекарства, операция и диета. Антиепилептични лекарства Първото лечение за всеки човек с епилепсия, включително деца и възрастни със синдром на Lennox-Gastaut, са антиепилептични лекарства. Целите на лечението са да се намалят честотата и тежестта на гърчовете във възможно най-голяма степен. Припадъците с LGS обикновено не се контролират с едно лекарство, а често са необходими
Епидемиологично саркомът се различава доста от другите по-често срещани видове рак, тъй като той спада към категорията на редките видове рак. Развива се както в социално развити, така и в по-бедни страни, независимо достъпа до здравни грижи, пола или расата. Според научните изследователски институти, саркома формира над 20% от всички солидни злокачествени заболявания при децата и по-малко от 1% от
Костните саркоми – първичен костен саркоми са тумори, които се формират в костта. Повече от една трета от костните саркоми се диагностицират при хора под 35 годишна възраст. Повечето от тях засягат деца. Най-често срещаните са: Саркомите на меките тъкани започват в мускулите или съединителната тъкан на тялото. За разлика от костните саркоми, тези на меките тъкани засягат основно възрастни
Симптомите на саркома на костите и меките тъкани са много общи. Няма ясен признак, по който да се разпознава от лекарите, които да поставят точна и ясна диагноза, че е точно това. Някои пациенти разказват за различен опит в търсене на медицински съвет по повод техни симптоми. Най-често се търси съдействие от личния лекар. Други отиват до местните спешни центрове
Първите прояви на саркома са често дискретни. Например неболезнена бавнорастяща бучка, която пациентите често пренебрегват и дори лекар може неволно да я пропусне или неглижира. Когато се започне целенасочено изследване, диагнозата не винаги е ясна. Най-често срещаните симптоми на първичен рак на костите са: По-рядко срещани симптоми: Най-честият симптом на сарком на меките тъкани е бучка някъде по тялото ви.
Въпреки, че има много изследвания по въпроса какво причинява саркома, в повечето случаи специалистите все още не са съвсем наясно. Само при 10-15% от заболелите хора може да бъде намерена възможна причина. Рискови фактори, които влияят върху възможността за поява на заболяването са: „По наследство“ Общи рискови фактори – за всеки подтип са строго специфични: Рискови фактори от околната среда
Лечението на саркома е изключително сложно и насочването към специалист е от решаващо значение. Терапията трябва да бъде индивидуална за всеки пациент, който е желателно да бъде обсъден от мултидисциплинарна екип, сред който да са радиолози и патолози, които да потвърдят диагнозата, а също и хирурзи и онколози и всички заедно да решат най-добрия курс на лечение. Когато саркомът е
