Десетилетия патронажната грижа беше на ниво пилотни проекти и самодейност
По повод Световния ден медицинските сестри – 12 май, разговаряме с Диана Георгиева – председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
Г-жа Георгиева е завършила МУ-София с магистърска степен „Управление на здравни грижи“ и базова специалност Медицинска сестра. Професионалният ѝ път започва през 2002 г. Работи в различни лечебни заведения, сред които главна сестра на ЦСМП-Перник и старша сестра на Неврологично отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ Перник. От 2016 до 2025 г. е председател на Районната комисия на БАПЗГ в Перник, а от 2025 г. досега е председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
– Г-жо Георгиева, защо продължава дефицитът на медицински сестри в здравната система?
– Съществува дефицит за всички професионалисти по здравни грижи, той не засяга само медицинските сестри, а също акушерките, рехабилитаторите, медицинските и рентгеновите лаборанти. Този дефицит е огромен и няма как да се преодолее изведнъж. Според данните на Националния статистически институт (НСИ, www.nsi.bg) в края на 2024 г. броят на медицинските сестри в България е 28 393, а на лекарите е 30 149, тоест на един лекар се пада по-малко от една сестра. Въпреки че това съотношение е красноречиво само по себе си, то не е признато за обективен критерий. Такъв критерий е съотношението брой легла на медицинска сестра, който залегна в Стандарта по здравни грижи на Министерство на дравеопазването. В зависимост от вида на отделението се допуска една сестра да обслужва от 2 до 9 легла. Ако приемем, че това означава средно една сестра да обслужва пет легла, на пръв поглед сметката показва, че са нужни 10 000 медицински сестри за около 50 000 легла в болниците. Реално обаче нужни са поне три пъти повече медицински сестри, тъй като болниците трябва да функционират при 24-часов режим на работа. Това означава необходимост от около 30 000 медицински сестри само в болничната помощ. Отделно са потребностите за извънболничната и спешната помощ. В същото време данните на НСИ показват, че в края на 2024 г. в болничната помощ са работели към 18 000 медицински сестри.
Ясно е, че няма как с магическа пръчка да се набавят липсващите. За да се случи това във времето, е нужна целенасочена здравна политика и цялостна реформа, за която ние като организация не сме спирали да настояваме.
– Какво беше направено, за да се реши, на институционално ниво този проблем? Какво реално не се получи и какво се получи със заплащането на сестрите?
– На този етап бяха предприети малко стъпки, като не е ясно доколко устойчиви ще бъдат те във времето. Най-важната сред тях беше приемането на Стандарта по здравни грижи от МЗ в края на миналата година. Но дори този плах опит за нормализиране на сектора срещна неразбиране от страна на участниците в него – визирам лечебните заведения, които предприеха стъпки за обжалването му във ВАС.
Друга промяна бе свързана с обучението на специалистите по здравни грижи. Специалността вече е защитена, което леко повиши броя на студентите в нашите направления, но това не означава, че тези кадри ще останат в страната. Дори да го направят, няма гаранция, че ще работят по специалността си.
Причините за това са много, но основната е ниското заплащане, което получават медицинските сестри. Затова настояваме за мининамална заплата в размер на 150% от средната работна заплата за страната. Битката ни за това през миналата година беше голяма, стигнахме и до национален протест, но резултатите бяха нулеви. Предложенията за законодателни промени не бяха приети, а увеличението на възнаграждението на медицинските специалисти не бяха приети и изпадна от финалните проекти на бюджетите за 2026 г. на държавата и НЗОК.
Това обаче ме кара да мисля, че има едно голямо неразбиране от всички заинтересовани страни в здравеопазването относно кадровия дефицит сред медицинските сестри. Вместо да го назовем ясно и всички заедно да предприемем нужните мерки за решаването му, те сякаш птедпочитат да го замитат под килима. По този начин обаче той няма да изчезне, нито слонът в стаята ще стане по-малък, напротив.
– Какви са предложенията от страна на БАПЗГ?
– Нашите предложения са последователни във времето и няма да спрем да ги отстояваме, докато не видим съответните резултати. Ще започна с това, че настояваме за цялостна здравна реформа, тъй като няма как да се решат проблемите в здравеопазването на парче. Системата е толкова деформирана и с толкова много дефицити, че има нужда от холистичен подход, а не от още кръпки. Ние сме напълно съгласни с посланията, които все по-често чуваме от всички политически субекти – а именно, че е нужно преструктуриране и редуциране на болничната помощ за сметка на засилване на превенцията и извънболничната помощ. За съжаление всичко това остава само на думи.
Ако трябва да говорим конкретно за специалистите по здравни грижи, настояваме за въвеждане на минимална заплата в размер на 150% от СРЗ за страната, обвързване на продължаващото обучение със заплащането, прекатегоризация на труда на медицинските специалисти, съобразяване със Стандарта по здравни грижи и привеждане на лечебните заведения към изискванията в него.
Също така искаме незабавно да се предприемат стъпки за осигуряване на обществено финансиране – от НЗОК или държавата, на амбулаторните здравни грижи и на патронажните грижи. Това са основните посоки, в които работим и ще продължим да го правим.
– Участва ли БАПЗГ в преговорите за Национален рамков договор с НЗОК? Има ли стъпки за директни договори с НЗОК и финансиране на сестрински практики?
– Не, БАПЗГ и към момента не е равностоен договорен партньор на НЗОК. През миналата година се предприеха промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с които бе решено организацията да бъде „поканена“ от БЛС на финалния етап на преговорния процес. Това обаче не ни прави равностоен участник, който може да постави и да отстои исканията си пред Здравната каса чрез подписването на рамков договор, какъвто е случат с лекарите и денталните лекари. Това е и една от причините да няма директно финансиране на сестринските практики, а то е опосредствано чрез лекарските практики за първична извънболнична помощ – механизъм, който времето доказа, че не работи. Въпреки настояването ни това да се промени, като ни се даде право за директен договор с НЗОК или се разширят възможностите ни да сключваме договори опосредствано и чрез Специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП), досега нямаме разбиране по въпроса заради категоричното несъгласие на БЛС.
– Какво трябва да се промени в обучението на медицинските сестри?
– Първо, какво категорично не трябва да се променя. Постоянно слушаме как продължителността на образованието на медицинските сестри трябва да бъде намалена. Категорично не сме съгласни с тази постановка и с омаловажаването на нашата професия. Медицинските специалисти имат своята ключова роля в здравната система и техните компетенции не са никак малки. Това, че някой се опитва да ги неглижира, показва само, че не познава достатъчно добре материята. Професионалните дейности, осъществявани от специалистите по здравни грижи, включват редица важни дейности, без които запазването и възстановяването на здравето на човек е невъзможно. Това, че обществото не може да го види достатъчно ясно, се дължи на липсата на условия, които да ни позволят да си вършим работата.
На практика ние сме първия и последния досег на хората със системата. В нашите правомощия е да правим оценка на състоянието на пациента според професионалната си компетентност, да определеим потребностите на пациента от здравни грижи, да изработим и реализираме план за здравни грижи на основата на тези потребности, да видим как той е повлиял на болния човек. Освен това трябва да можем да изпълним назначенията на лекарите, да обучим пациента и семейството му как да се справят с проблема и т.н.
Най-важното е, че ние сме хората, които трябва да окажат психоемоционална подкрепа на пациента и семейството му, да изградят човешки взаимоотношения с тях. Крайно време е да спрем да подценяваме ролята на медицинските сестри, а да помислим как да ги върнем в системата и да подобрим компетентността им.
За тази цел действително обучението е ключово и е нужно да бъде по-автентично. Това бяха и основните критики, които всички чухме дори от бъдещите лекари по време на дискусиите миналата година. Всички те искаха да имат реална практика и обучение. Не мисля, че в това отношение нашпите студенти се различават от колегите си, всички искат да излязат добре подготвени. За да отговорим максимално и в това отношение на нуждите им, подехме инициативата за анкета сред нашите студенти и ще видим какво ще ни кажат с отговорите си.
– На какъв етап в момента е Патронажната грижа в България? Има ли инициативи за нейното системно въвеждане?
– Години наред патронажната грижа в България е на едно и също ниво – пилотни проекти и самодейност, въпреки че тя е доказан и икономичен модел на превенция и интервенция особено при рискови и уязвими групи – поради здравословни, социални или възрастови причини. Традиционно патронажната грижа остава приоритет само за неправителствени организации като БЧК, УНИЦЕФ и други.
БАПЗГ не спира да води разговори на тази тема със всяка нова власт и да настоява за устойчиво въвеждане на патронажната грижа в България. Част от усилията ни са фокусирани върху осигуряването на обществено финансиране чрез НЗОК или държавата, респективно общините, за предоставяне на палиативни грижи по домовете за хора с онкологични заболявания, на рехабилитация и здравни грижи при пациенти след инсулт, инфаркт или с тежки инвалидизиращи диагнози като диабета. Също така за посещения по домовете на семейства с новородени и деца поне до 2 години. Всичко това не само че ще облекчи пациентите със страдания и техните близки, но ще има и превантивен ефект при наличието на нежелани рискове за детското здраве и развитие.
За съжаление всички наши срещи и разговори на тези теми завършват с много обещания и никакъв или минимален реален резултат. Причините за това в голяма степен се коренят в определени икономически интереси, които са завладели българското здравеопазване.
Изключение от тази традиция направи служебният кабинет на Андрей Гюров, който на последното си заседание взе решение за финансиране на патронажните грижи при децата до две години и техните майки. За тази цел за 2026 г. се предвиждат 1 млн. евро. Колкото и малка да е тази стъпка, за нас тя е първата ни победа в това отношение, тъй като отдавна настояваме за подобна промяна, а и бяхме активен участник в разговорите с МЗ при изготвянето ѝ. Искрено се надявам, че ще има приемственост и че редовното правителство не само ще приведе в действие тази програма, но и ще разшири обхвата ѝ, като догодина осигури финансиране на патронажните грижи и за пациенти с тежки хронични заболявания, като диабет, след инсулти, инфаркти, онкологично болни с нужда от палиативни грижи и т.н.
– За какви права на професионалистите по здравни грижи се борите?
– БАПЗГ се бори за достойно здравеопазване и достойно място в системата на професионалистите по здравни грижи, за уважение към труда и компетентността ни, за правото ни да работим това, за което сме учили – да се грижим за пациентите, за възможността да работим самостоятелно, а не само като наемници, да получим шанс да бъдем близо до хората, които страдат, затворени в домовете си, а не само в болниците, за качествено обучение и професионален растеж. С две думи – борим се да заемем своето място в здравната система, за правото на българските пациенти да имат здравни грижи!
Мара Калчева, Портал на пациента
