Тази мускулна помпа бие 100 000 пъти на ден и изтласква 10 000 литра кръв
Проф. д-р Цветомир Луканов завършва медицина в Медицинския университет в Плевен. Започва хирургичната си кариера в Специализираната болница по онкология в София, където взема специалност обща хирургия. В края на 90-те години на ХХ в. осъществява мечтата си да се занимава с кардиохирургия, като печели конкурс за работа в Клиниката за лечение на вродени сърдечни малформации на Националната кардиологична болни. После печели европейска стипендия на името на проф. Ханс Бор и специализира сърдечна хирургия в Хайделберг, Германия. Предлагат му работа на кардиохирург в университетската клиника за лечение на вродени сърдечни малформации в Хайделберг и вече 26 години е там, като от 15 години ръководи клиниката.
Проф. Луканов преподава на студенти медици в Университета в Хайделберг. Автор е на книжка за родители на деца със сърдечни малформации – „С ръка на сърцето“, в която дава полезна информация за хирургията на детското сърце.
Разговаряме с кардиохирурга по повод участието му като лектор на международната конференция по проблемите на дълголетието Sofia Life Summit от 6 до 8 ноември в София.
– Проф. Луканов, какво ви задържа над две десетилетия в Кардиологичната клиника в Хайделберг?
– Всичко, което си обещахме за клиниката в началото, успяхме да го развием. Университетът Хайделберг инвестира много средства в кардиохирургията, а сега строи Сърдечен център за 600 милиона евро, като 120 милиона евро от тях са дарение от един човек. Това е трудно да си го представим за стандартите в България, дори за Германия е доста необичайно.
Оперираме не само деца, но и възрастни с вродени сърдечни аномалии – от новородени до над 80-годишни. Клиниката много се разви през последните 15 години, откакто я ръководя. Утроихме броя на излекуваните пациенти, създадохме нови структури, събрахме международен суперекип от лекари.
Същевременно не забравям, че съм български лекар и колкото пъти ме поканят да чета лекции в България, да споделям опит, не отказвам. Срещите със студенти в моята Алма Матер – Медицински университет – Плевен са ми на сърце.
Форумът за дълголетието, на който ще бъда лектор, е малко встрани от медицината, с която се занимавам. Затова не крия, че е предизвикателство за мене.
– Вашата тема е „Сърцето – орган на дълголетието“.
– Да, без здраво сърце трудно се достига дълголетие. То е условие, без което не може. Съгласих се да бъда лектор на конференцията, за да разкажа моята история за сърцето като помпа и да го свържа с това какво трябва да се прави, за да може то да функционира възможно най-дълго време.
- Когато оперираме сърце на 80-годишен, винаги го правим с презумпцията да поправим нещата, за да спечелим още малко време на този човек. Но когато правим 4-часова операция на сърце на новородено, тежащо едва 2,5 кг, както се случи днес, винаги идеята ни е да преправим и реконструираме сърчицето така, че то да функционира толкова дълго, колкото иска да живее човекът.
Нашата работа в областта на хирургията на вродените сърдечни заболявания е предизвикателство, защото искаме да осигурим дълголетие на пациентите си. Не можем да кажем на родителите: „Поправихме малко сърцето, колко да работи седмица, две, месец или година, две, пет“. Те не искат да чуят това. В съгласието, което родителите ни дават да направим операцията, думата дълголетие не фигурира, но тя виси като дамоклев меч. Затова винаги се стремим да осигурим на сърцето максимално дълъг живот.
Но и възрастните пациенти се стремят към дълголетие. Един пациент на 89 години, на когото трябваше да сменям аортна клапа, ми каза: „Направете клапата така, че да изкарам максимално дълго. Не искам да я сменям след десетина години“. Засмях се, а той ми отговори: „Млади човече, няма човек на този свят, който да не иска да живее поне още един ден“. Това е стара римска поговорка, която си струва да знаем, когато дефинираме що е дълголетие и когато посягаме към хирургичния нож, за да преправим нещо, което природата е направила различно.
– Как да запазим сърцето си здраво? Каква превенция препоръчвате?
– Въпреки че работя в „медицината на отчаянието“, а не в медицината на превенцията, ще кажа моите съвети за здраво сърце. Видял съм и съм се докоснал по време на операции до над 6500 сърца, и то на отчайващо болни хора – новородени, юноши и възрастни. Когато сърцето се разболее, причинява невъобразимо страдание, смазваща болка в гърдите, безкрайна умора, ужасяващ задух. На здравия му е трудно дори да си представи какво означава болно сърце. А най-краткото определение за здраве, дадено от германския философ Ханс-Георг Гадамер, е „мълчанието на органите“. Когато органите са здрави, те мълчат, не правят проблеми и не дават симптоми. Но когато човек започне да усеща биенето на сърцето си и страданието на всички останали органи, на които не им достига кислород поради нарушение на работата на сърцето, тогава органите „започват да говорят“.
Природата ни подарява изключително мощно сърце. Не си даваме сметка, че при здрав човек то изпомпва над 10 000 литра кръв дневно, като бие около 100 000 пъти на ден. Това прави 3 – 3,5 милиона пъти годишно, над 2,5 милиарда пъти за 80 години живот, независимо дали спим, работим, тичаме, пишем или говорим по телефона. Но за да запази биологичната си функция максимално дълго, на сърцето трябва да му се помага.
- Аз лично съм си задавал въпроса какво бих направил, за да не се налага моето сърце да бъде поправяно на операционната маса. За здраво сърце се изисква нормално телесно тегло. Човек с индекс на телесна маса над 25 – 30 обременява сърдечно-съдовата си система в пъти повече.
Ние се раждаме с генетична програма, която ни е преброила ударите на сърцето. От нас зависи да не съкратим драстично живота на нашето сърце. Когато телесната маса на човека в пъти надхвърля физиологично оптималната за здравето, това създава огромно съпротивление, срещу което сърцето трябва да работи. И понеже сърцето е мускулна помпа, очевидно е, че при увеличено натоварване то ще се изхаби по-бързо. Това не става от днес за утре, изхабяването на сърцето става за месеци и години. И понеже не забелязваме бавните промени, ние толерираме това състояние и го приемаме за нормално.
Всички знаем колко лесно натрупваме излишно тегло, защото не трябва да ловуваме, за да осигурим храната си. Супермаркетът е на няколко крачки от нас. Не разчитаме на мускулната си сила, за да се придвижим от едно място на друго всеки ден, а ползваме автомобил или градски транспорт, или влак, или самолет. Така затлъстяването и свързаните с него болести на цивилизацията се превърнаха в масово явление. Здравните икономисти изчисляват колко много струва затлъстяването на обществото. Но когато конкретният човек консумира много сладки и ултрапреработени храни, които определяме за нездравословни, когато му липсва култура на хранене и движение, всичко това съкращава живота му дори когато природата е била щедра към него и го е дарила със здраво сърце.
– Каква е продължителността на живота на децата, които оперирате?
– Имам привилегията да работя в една изключително млада специалност – кардиохирургията. И за това си има причина. Медицина е имало и преди 2500 години. Но сърцето става обект на хирургия едва преди 75 години. На медицината са били нужни 2500 години да извърви 2 сантиметра хирургичен път към сърцето – кожата, гръдната кост, сърцевата обвивка (перикарда), защото се е смятало, че този орган не подлежи на каквато и да било хирургична интервенция. Освен това векове наред хората са вярвали, че в сърцето е душата на човека; придавали са му какви ли не свръхестествени качества.
- Но преди около 75 години колегите са си позволили да отворят гръдния кош на човека, да спрат сърцето, да включат машина за екстракорпорална циркулация, която да поеме функцията на белия дроб и сърцето и да позволи на хирурзите спокойствието да оперират, без през това време мозъкът, а с него и пациентът, да умре. Това е дело на последните две поколения лекари. И когато родителите ни питат колко време детето им ще може да живее след операция на сърдечна малформация, ние самите не знаем, защото най-възрастните ни пациенти все още са живи. За първи път сърце е оперирано в Минеаполис (САЩ) през 50-те години на миналия век. Ето защо още много неща още не знаем, но непрекъснато всеки един сърдечен хирург се справя мъничко с предубеждението, че сърцето не е обект на хирургия.
- Никога няма да забравя думите на един баща: „Знаете ли колко сме щастливи, че се срещнахме с вас през 2026 г., а не в средата на миналия век. Тогава нашето дете нямаше да има никакъв шанс“.
Мара Калчева, Портал на пациента
