Евгения Куцарова
- медицинска сестра от 2000 г.
- бакалавър по Обществено здраве и здравен мениджмънт
- магистър по Обществено здраве и управление на здравни грижи
- докторант към катедра Социална, превантивна медицина и медицина на бедствените ситуации към МУ – София
- създател и управител на Амбулатория индивидуална практика за здравни грижи – Мирамар
За последните 30 години броят на медицинските сестри в България е намалял почти два пъти, което поставя здравната система в тежък колапс. От 53 810 през 1990 г., през 2022 г. медицинските сестри са само 28 827. При това положение се образува дефицит от над 29 000 сестри.
Това е огромен дефицит, поради който се наложи сестринската професия у нас да стане защитена, а обучението за медицинска сестра да е безплатно. Но дефицитът на работещите тази професия е натрупван в продължение на десетилетия и не може да се преодолее за година или две.
Защо внасянето на сестри от чужбина не е решение
Внасянето на медицински сестри от чужбина няма да проработи, първо, защото има огромна езикова бариера между тях и българските пациенти, която с години няма да бъде преодоляна. Втората голяма пречка е непознаването на народопсихологията на нашите пациенти и невъзможността да се прояви нужното отношение по най-подходящия начин.
Философията на сестринската професия е да осигури състояние на благополучие и здраве на пациента, каквото той би осигурил сам на себе си, ако беше здрав.
Направеното предложение за попълване бройката на липсващите медицински сестри със студенти от други медицински специалности също не е решение, тъй като тези кадри са недостатъчно подготвени, нямат необходимата квалификация и стаж, за да оказват така важните за лечебния процес здравни грижи за пациента.
В момента обучението за медицинска сестра е висше образование със степен бакалавър, съобразно европейските стандарти и хорариуми. Сестрите и акушерките учат в медицинските университети, като в хорариума са включени 3 години теоретична подготовка и 1 година клиничен стаж. По този начин професионалистите по здравни грижи са напълно подготвени да бъдат партньори на лекарите в лечението на пациентите в България.
Именно поради високия си образователен ценз и клиничен стаж във всички медицински специалности и отделения, сестрите в България са подготвени както за високите очаквания на обществото за съвременни здравни грижи, така и да бъдат партньори във всички медицински екипи в лечебните заведения.
За да може болният да бъде излекуван, още с постъпването му в болница, независимо дали е частна, държавна или общинска, пациентът попада в ръцете на екип от различни медицински специалисти – лекар, който поставя диагноза и назначава лечението; медицинска сестра, която осъществява на практика лечението; медицински лаборант, който прави съответните клинични изследвания, за да се изясни състоянието на пациента; специалисти по образна диагностика и т.н. Целият този екип участва в лечението на болния. Здравеопазването не е възможно без тази екипност и никой от участниците в екипа не може да изземе ролята на някой от другите, защото те се допълват и всеки от тях има своята компетентност и стандарт, по който работи.
Стандартът по здравни грижи
Стандартът по здравни грижи регламентира начина, по който сестрите обслужват пациентите в лечебните заведения, в доболничната, извънболничната помощ и индивидуалните практики на професионалистите по здравни грижи. По този начин се гарантира на пациентите, че ще получат квалифицирана медицинска услуга, че ще бъдат защитени от възможността да бъдат обслужвани от кадри, които не са с необходимото медицинско образование и свързаните с това фатални усложнения. В крайна сметка Стандартът по здравни грижи е много важен, защото защитава българския пациент, гарантира му оптимална и безопасна грижа.
Същевременно сме свидетели на безпрецедентна атака на този Стандарт в съда от Националното сдружение на частните болници. Правят го, защото не могат да се справят с кадровия дефицит и за да могат да назначат вместо медицински специалисти по здравни грижи, хора без необходимото образование.
Всяка медицинска професия има място в лекуващия екип и допринася за правилното поставяне на диагнозата, провеждането на лечението и излекуването на пациента.
Сестринството е международно призната и развиваща се професия, на която са посветени ежегодни научни форуми. Много важна в процеса на лечение е поставянето на сестринската диагноза. Бeз нея и сестринската грижа дори най-добрите лекарства няма да помогнат. Така че медицинската сестра е ключов фактор в здравеопазването. Без нея медицинският екип във всяка една структура на здравната система не може да функционира правилно – като се започне от кабинета на общопрактикуващия лекар, мине се през Диагностично-консултативния център, спешните звена, частните и държавни болници и се стигне до съвременните частни сестрински, акушерски и рехабилитаторски практики.
Реномето на всичките медицински професии трябва да е високо, включително да са добре заплатени, защото това говори за сериозен ангажимента на държавата към опазване здравето на нацията.
В днешно време е изключително важно да се запази Стандартът по здравни грижи и да се приложат на практика мерките, разработени от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) за повишаване информираността сред младите хора за така актуалната професия на медицинската сестра. По този начин българското здравеопазване постепенно ще започне да излиза от колапса, в който се намира.
