Евгения Куцарова
- медицинска сестра от 2000 г.
- бакалавър по Обществено здраве и здравен мениджмънт
- магистър по Обществено здраве и управление на здравни грижи
- докторант към катедра Социална, превантивна медицина и медицина на бедствените ситуации към МУ – София
- създател и управител на Амбулатория индивидуална практика за здравни грижи – Мирамар
Патронажните грижи са медицински, психологически и социални грижи в домашни условия за бебета, бременни жени, възрастни хора с хронични заболявания, както и за хора с психични заболявания и други уязвими групи. Според съвременното разбиране за патронажната грижа тя се извършва от мултидисциплинарен екип – медицинска сестра или акушерка, психолог и социален работник. По света патронажната грижа се финансира от държавата, от фондове или чрез здравни застраховки.
Ако направим ретроспекция, през втората половина на ХХ век, когато здравната система в България е централизирана (до 1989 г.), съществува развита патронажна грижа, в която активна роля играят медицинските сестри и акушерките и която се заплаща изключително от държавата. Детските и женските консултации също са част от патронажната грижа. Акушерките тогава имат ключово участие в наблюдението на бременните жени, а медицинските сестри – в проследяването на новороденото и в здравното образование на семейството. Извършват се домашни посещения на новородени и на хронично болни хора. Точно този профилактично ориентиран модел на патронажна грижа в момента липсва.
- В периода от 1989 до 2010 г. наблюдаваме сериозен дефицит в патронажната грижа, тъй като домашните посещения на медицински сестри и акушерки са сведени до минимум. Тогава здравната система се децентрализира, намалява държавното участие в здравеопазването и навлиза пазарният модел на финансиране. Патронажната грижа се поема частично от дейността на общопрактикуващите лекари.
- От 2010 г. до 2024 г. са извършени над 200 000 домашни посещения на сестри и акушерки в 16 700 семейства. Те са оказвали психо-социална подкрепа на родители след раждане на дете, проследявали са детското развитие, състоянието на възрастни над 65 години, на хора с увреждания и социално уязвими групи. През 2012 г. в Шумен и Сливен по пилотен проект са създадени Центрове за майчино и детско здраве. Имало е също „Патронажна грижа Плюс“ по Програма за развитие на човешките ресурси. Навлизат и програми за медицинска помощ и за социални услуги в домашни условия, както и подкрепа по време на изолация през пандемията от COVID-19.
Само че всички тези форми на патронажна грижа са съществували не като устойчива част от здравната система, а в изпълнение на пилотни проекти с финансиране по европейски програми. Това означава, че тази патронажна грижа приключва след края на всеки от тези пилотни програми.
Устойчивост е постигната само по отношение на социалния патронаж към общините – това са социални услуги, включително осигуряване на храна за социално слаби и трудноподвижни хора.
- Съвременният подход към патронажната грижа по света е комбиниране на здравни и социални грижи чрез домашни посещения от мултидисциплинарен екип, включващ медицинска сестра, психолог и социален работник. Фокусът на патронажната грижа е проследяване на детското развитие в първите 1000 дни след раждането, изграждането на родителски умения, подкрепа на психичното здраве на майката. Особено внимание се обръща на родителския стрес и следродилната депресия, както и на поведенческите и развитийните проблеми при децата. В патронажната грижа влиза превенцията на обучителните затруднения при децата и когнитивното им развитие, а при наличие на проблем, се дават препоръки какви специалисти да се търсят за специализирана помощ. Това свързва патронажната грижа с училищното здравеопазване и с когнитивно-поведенческите интервенции при деца с проблеми в развитието.
Новост в съвременната патронажна грижа са телемедицинските диагностични консултации и дистанционно проследяване на хора, които живеят на отдалечени и труднодостъпни населени места.
Съвременната патронажна грижа по света е ключов инструмент на здравеопазването, който би следвало да се използва активно за ранна превенция на заболявания, за подкрепа на семействата и за намаляване на обучителни и поведенчески проблеми още в ранна детска възраст.
Добрата новина е, че в България се търсят решения как да се въведе съвременният модел на патронажна грижа. Неотдавна екипът на Министерството на здравеопазването обсъди заедно с представители на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Националното сдружение на Амбулаториите за здравни грижи в България, УНИЦЕФ, Тръста за социална алтернатива и Медицинския университет – Варна как може да се регламентира в България съвременната патронажна грижа. От Националното сдружение на Амбулаториите за здравни грижи предложиха да се сключват договори с общопрактикуващите лекари за патронажна грижа, а те, от своя страна, да я делегират на амбулатории за здравни грижи, когато пациентите им имат необходимост от сестрински грижи в домашни условия. По инициатива на УНИЦЕФ в колаборация с Министерство на здравеопазването се лансира идеята за сключване на договори между общопрактикуващите лекари и сестрински и акушерски практики, които да поемат част от профилактично-превантивната дейност.
