В Народното събрание се проведе кръгла маса „Ефективни политики за превенция и управление на затлъстяването“, организирана от Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск“ с председател Гергана Паси, под патронажа на председателя на 52-то Народно събрание г-жа Михаела Доцова. Събитието събра представители на институциите, медицинската и научната общност, пациентски и граждански организации. Кръглата маса постави във фокус необходимостта от последователни политики за превенция и управление на затлъстяването и утвърждаването му като национален приоритет в областта на общественото здраве. Бяха разгледани комплексното въздействие на заболяването, неговите социално-икономически измерения и възможностите за ефективни здравни политики при детското затлъстяване.
Ръководителят на офиса на СЗО в България Нела Вампорова представи Плана за ускорени действия за спиране на затлъстяването на Световната здравна организация. По думите й международният подход поставя акцент върху системната промяна, националната отговорност и измеримия резултат. Сред основните практически принципи е вместо широк набор от общи намерения да бъдат избрани ограничен брой въздействащи и изпълними интервенции, всяка от които да има конкретен план за прилагане, показатели за измерване и механизъм за отчетност.
„Затлъстяването е тиха световна пандемия, тъй като почти всеки трети гражданин на света е с наднормено тегло. В България този проблем е също много сериозен, защото всяко трето дете в училище е с наднормено тегло. Затлъстяването е причина и за над 200 други заболявания“, заяви председателят на Комисията по здравеопазването проф. д-р Костадин Ангелов. Тази статистика доказва нуждата от въвеждането на отделна национална програма, свързана с проблема затлъстяване, както и национални политики за здравното образование, включително с въвеждане на отделен предмет по здравно образование в училище. Проф. Ангелов предложи към парламентарната комисия по здравеопазването да се създаде подкомисия за затлъстяването. „Проблемът със заседналия начин на живот изисква да положим усилия да подготвим нашите деца да имат здравна култура“, каза още проф. Ангелов.
Гергана Паси, председател на Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск“ подчерта, че провеждането на кръглата маса е следваща стъпка в усилията на Коалицията и Народното събрание за поставяне на затлъстяването сред националните приоритети. „Отговорността не може да бъде прехвърляна върху отделния човек. Средата, достъпът до здравословен избор, ранната подкрепа и здравните услуги формират реалните възможности за здраве. Ефективната политика трябва ясно да посочва кой отговаря, какво се изпълнява, в какъв срок, с какъв ресурс и как измерваме ефекта“, каза тя и добави: „Необходим е нов обществен разказ: затлъстяването е заболяване, което може да бъде предотвратявано и управлявано, а хората заслужават уважение, подкрепа и достъп до доказана грижа.“
Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ ЕАД, София, член на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета, представи глобалните тенденции при затлъстяването. В страните с високи доходи се наблюдава забавяне и дори лек спад в разпространението му и това важи особено при децата. В страните с ниски и средни доходи тенденцията е към бързо нарастване в разпространението на затлъстяването, което е тревожна здравна тенденция. Именно затова препоръките на медицинската общност за ефективен контрол на затлъстяването са за въвеждане на специфично насочени политики, адаптирани към локалния контекст, а не универсални глобални подходи. По отношение на здравните последици от затлъстяването проф. Танкова подчерта, че то се свързва с повече от 229 заболявания, засягащи всички органи, и затова ангажират в лечението му всички медицински специалности, което говори за необходимост от мултидисциплинарен подход към заболяването.
Особено внимание беше отделено на детското затлъстяване. Проф. Виолета Йотова, началник на направление „Педиатрия“ в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, председател на Комитета по образование и специализации към Европейското дружество по детска ендокринология, акцентира върху необходимостта превенцията да започва още в най-ранна възраст, тъй като затлъстяването не може да се „израсте“. От 55% до 80% от засегнатите деца остават с наднормено тегло през целия си живот, а отслабналите са с метаболитни и сърдечно-съдови последици. По думите на проф. Йотова превенцията е необходимо да започва рано и да включва подкрепа за кърменето и адекватното хранене, здравословна училищна среда и достъп до движение и спорт. „Успехът ще дойде с години на многопластови промени и постепенна смяна на нагласите в обществото. Първите резултати от превенцията можем да очакваме най-рано след 10 години. Затова тя ще бъде ефективна, само ако започне от децата“, заключи тя.
Икономистът и член на Управителния съвет на Коалицията Аркади Шарков представи социално-икономическите измерения на затлъстяването. Между 2,9 и 3,4 млн. пълнолетни българи са с индекс на телесна маса над 25, което представлява повече от половината от пълнолетното население. Общественият финансов разход, свързан със затлъстяването и последиците от него, достига 767 млн. евро годишно, а загубата на благосъстояние се оценява на 6,4 млрд. евро, или 5,5% от БВП. Икономистът подчерта необходимостта при оценката на политиките да се отчита не само прекият разход за здравната система, но и отражението върху работоспособността, отсъствията, преждевременната заболеваемост и социалните неравенства.
Участниците в кръглата маса се обединиха около необходимостта политиките да бъдат основани на разбирането за затлъстяването като хронично комплексно заболяване. Устойчивата промяна изисква ясно лидерство, сътрудничество между институциите и активно участие на научната, медицинската, пациентската и гражданската общност.
Портал на пациента
