Жените са по-засегнати от мъжете в съотношение 10:1
По повод Световния ден за информираност за заболяванията на щитовидната жлеза – 25 май – разговаряме с ендокринолога д-р Бойка Милчева. Тя диагностицира и лекува заболявания на щитовидната жлеза и други ендокринни заболявания в Клиника по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания и в медицинския център на Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ в София.
Д-р Милчева, кои са основните заболявания на щитовидната жлеза?
Ще започна с хипотиреоидизъм. Това е състояние, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно тиреоидни хормони. Лечението обикновено включва заместителна хормонална терапия.
- Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество тиреоидни хормони. Най-честите състояния с хипертиреоидизъм са автоимунният хипертиреоидизъм (Базедова болест), токсичната многовъзлеста гуша и токсичен тиреоиден аденом. Лечението може да включва антитиреоидни лекарства, радиоактивен йод или хирургично отстраняване на щитовидната жлеза.
- Автоимунни тиреоидни заболявания са Базедовата болест и Тиреоидита на Хашимото. Те са резултат от дисрегулация на имунната система, която атакува тъканите на щитовидната жлеза. Базедовата болест причинява хипертиреоидизъм, докато тиреоидитът на Хашимото обикновено води до хипотиреоидизъм.
- Тиреоидити са група възпалителни заболявания на щитовидната жлеза, включващи подостър грануломатозен тиреоидит (де Кервен), подостър лимфоцитен тиреоидит (тих тиреоидит) и остър (супуративен) тиреоидит. Лечението зависи от типа тиреоидит и може да включва нестероидни противовъзпалителни лекарства, кортикостероиди, антибиотици или оперативно лечение.
- Възлестата гуша е състояние, при което щитовидната жлеза се увеличава и образува възли. Лечението включва хирургия, радиоактивен йод или минималноинвазивни аблационни техники.
Тези заболявания са често срещани и изискват различни диагностични и терапевтични подходи в зависимост от специфичния тип и тежестта си.
Каква е честотата на тези щитовидни болести?
Глобалната честота на Базедовата болест (Болест на Грейвс) е 1 на 200 души. Тя е най-честата причина за хипертиреоидизъм в развитите страни и засяга по-често жените, отколкото мъжете, с честота 5 до 10 пъти по-висока при жените. Годишната честота на болестта на Грейвс варира между 20 и 50 случая на 100 000 души. Тези данни подчертават значителното разпространение на болестта на Грейвс в световен мащаб и необходимостта от ефективни стратегии за диагностика и лечение.
Честотата на хипотиреоидизма варира значително в зависимост от географския регион, възрастта и пола. Според данни от различни изследвания, честотата на хипотиреоидизма в света е около 5%, като още 5% от случаите остават недиагностицирани. В САЩ и Европа честотата на недиагностицирания хипотиреоидизъм е 4 до 7%. Мета-анализ в Европа показва, че общата честота на хипотиреоидизма е около 3,05%, като 4,94% от случаите са недиагностицирани.
Американската асоциация на клиничните ендокринолози и Американската тиреоидна асоциация съобщават, че в САЩ честотата на субклиничния хипотиреоидизъм е 4,3%, а на явния хипотиреоидизъм е 0,3%. (Субклиничен е хипотиреоидизмът, който все още няма клинична изява, но има хормонални данни за леко намалена щитовидна функция.) Тази статистика подчертава значителните вариации в честотата на хипотиреоидизма в различни региони на света, като основните фактори за различията са йодният статус, възрастта, полът, етническата принадлежност.
Глобалната честота на тиреоидните възли е около 24,83% от населението. Честотата на тиреоидните възли е по-висока при жените (36,51%) в сравнение с мъжете (23,47%) и се увеличава с възрастта и телесната маса.
Високорезолюционната ултразвукова диагностика може да открие тиреоидни възли при 19% до 68% от случайно избрани хора. Тези данни подчертават значителното разпространение на тиреоидните възли в световен мащаб и необходимостта от адекватна диагностика и проследяване.
Увеличават ли се хората със заболявания на щитовидната жлеза в световен мащаб и кои са причините?
Да, случаите на заболявания на щитовидната жлеза се увеличават. Основните тенденции в този процес са нарастваща честота на хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм, както и значително увеличение на случаите на рак на щитовидната жлеза.
Епидемиологичните данни показват, че честотата на хипотиреоидизъм се увеличава с възрастта, като нормалните стойности на тиреотропния хормон (TSH) също са възрастово зависими. В развитите страни недиагностицираните заболявания на щитовидната жлеза намаляват поради широко разпространеното тестване на функцията на щитовидната жлеза и ниските прагове на започване на лечение.
Честотата на рака на щитовидната жлеза също се увеличава значително. Отдаваме го основно на свръхдиагностика на нискорискови тумори, но има и леко увеличение на случаите на високорискови тумори. Фактори за този ръст са по-добрият достъп до здравеопазване, до образна диагностика и повишената осведоменост за риска от заболявания на щитовидната жлеза.
Причините за увеличението на заболяванията на щитовидната жлеза са йодният статус, стареенето на населението, генетичната предразположеност, тютюнопушенето, излагането на ендокринни разрушители и използването на нови медикаменти, каквито са имунните контролни инхибитори.
Затлъстяването също е свързано с повишен риск от рак на щитовидната жлеза и по-агресивни форми на заболяването.
Кои са най-уязвимите групи от населението за заболявания на щитовидната жлеза?
Хипотиреоидизмът е по-често срещан при жени, особено след менопауза, като основно това е автоимунният тиреоидит на Хашимото. Хипертиреоидизмът, включително болестта на Грейвс, също е по-често срещан при жени, особено в репродуктивна възраст.
Възрастните хора са друга уязвима група. Честотата на хипотиреоидизъм се увеличава с възрастта. Възрастните хора също са по-уязвими към недиагностицирани заболявания на щитовидната жлеза поради неспецифични симптоми и лош достъп до медицински услуги.
Хората с наднормено тегло и затлъстяване са изложени на повишен риск от рак на щитовидната жлеза и по-агресивни форми на заболяването, както и на повишен риск от тиреоидни заболявания, включително хипотиреоидизъм.
Кои са основните рискови фактори за щитовидна болест?
Генетичната предразположеност играе значителна роля в развитието на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза (AITD), като тиреоидита на Хашимото и Базедовата болест.
Жените са значително по-засегнати от мъжете, като съотношението може да достигне до 10:1. Честотата на заболяванията на щитовидната жлеза се увеличава и с възрастта.
Както дефицитът, така и излишъкът на йод могат да предизвикат заболявания на щитовидната жлеза. Хроничното излагане на високи нива на йод индуцира автоимунен тиреоидит.
Дефицитът на селен и желязо може да повлияе негативно на функцията на щитовидната жлеза и да увеличи риска от автоимунни заболявания.
Тютюнопушенето е свързано с повишен риск от Базедова болест и офталмопатия.
Затлъстяването е свързано с повишен риск от хипотиреоидизъм и тиреоидит на Хашимото, както и с повишени нива на антитела срещу тиреоидна пероксидаза (TPOAb).
Излагането на радиация, било то от медицински източници или при ядрени инциденти, увеличава риска от заболявания на щитовидната жлеза.
Вирусни инфекции, като тези с парвовирус B19 и хепатит C, също може да играят роля в патогенезата на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.
Наличието на фамилна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза увеличава риска от развитие на такива заболявания.
Тези фактори подчертават сложността на взаимодействието между генетични и екологични влияния върху развитието на заболявания на щитовидната жлеза.
Кои са основните симптоми, които ни насочват да мислим за тиреоидна болест?
Основните симптоми варират в зависимост от конкретното заболяване:
- Хипотиреоидизъм: умора и летаргия; студова непоносимост; наддаване на тегло; суха кожа; запек; промени в гласа; мускулна слабост и крампи.
- Хипертиреоидизъм (включително Базедова болест): отслабване, умора, топлинна непоносимост, тремор, сърцебиене, повишен апетит, нервност и раздразнителност.
- Тиреоидит на Хашимото: гуша (увеличена щитовидна жлеза), подуване на лицето; болки в ставите и мускулите; трудности при концентрация и депресия.
- Тиреоидит: болка в шията; промени в гласа; дисфагия (затруднено преглъщане); задух.
Тези симптоми често са неспецифични и се припокриват с други медицински състояния, което прави лабораторните тестове за нивата на тиреоидстимулиращия хормон (TSH) и свободния тироксин (FT4) критично важни за точната диагноза.
Кои са най-честите заблуди, които могат да компрометират лечението на щитовиден проблем?
Много пациенти се обръщат към алтернативни терапии и диетични промени, като избягване на глутен и млечни продукти, или прием на добавки като селен и цинк. Въпреки че някои от тези подходи може да имат ползи в специфични случаи, повечето нямат доказана ефективност или са с ограничена приложимост.
Неправилното тълкуване на резултатите от тестовете за тиреоидстимулиращ хормон (TSH) и свободен тироксин (FT4) може да доведе до неправилна диагноза и лечение. Интерференции в имунологичните тестове могат да доведат до фалшиви резултати, което изисква внимателно разглеждане на клиничната картина и допълнителни тестове.
Много пациенти не спазват правилно предписаната доза левотироксин, което води до неадекватно лечение. Неправилното приемане на лекарството, като например прием с храна или други лекарства, намалява абсорбцията му.
Някои пациенти предпочитат комбинирана терапия с T3 и T4 или използват екстракти от щитовидна жлеза. Но тези подходи не са подкрепени от достатъчно доказателства и не се препоръчват от водещите ендокринологични общества като Американската тиреоидна асоциация (АТА).
Подценява се субклиничния хипотиреодизъм и неправилно се смята, че тези пациенти не се нуждаят от лечение, освен ако нивата на TSH не са значително повишени или има наличие на антитела срещу тиреоидна пероксидаза (TPOAb).
Тези заблуди подчертават необходимостта от по-добро образование на пациентите и стриктно следване на клиничните насоки за диагностика и лечение на заболявания на щитовидната жлеза.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
