
Щитовидната жлеза е място, в което се случват важни процеси, като например:
- Синтеза и освобождаване на трийодтиронин: един от основните щитовидни хормони, известен още и като Т3 за по-кратко
- Синтеза и освобождаване на тироксин: другият основен хормон на щитовидната жлеза, наричан накратко Т4
- Синтеза и освобождаване на калцитонин: този не толкова популярен хормон участва заедно с витамин D и паратхормона в регулацията на калциево-фосфорната обмяна и има ключова роля за нормалното развитие и поддръжка на опорно-двигателния апарат
- Натрупване на йод: тиреоидеята е основното място в организма, където се осъществява складирането на микроелемента
Щитовидната жлеза е ключов регулатор на редица важни процеси в организма, като добре известна е нейната роля по отношение на:
- Поддържане и регулиране на нормалната сърдечна дейност: действието на щитовидните хормони върху минутния обем на сърцето, както и честотата и силата на сърдечните съкращения е добре онагледима при уврежданията на щитовидната жлеза – при хипофункция на жлезата се развива брадикардия (забавяне), докато при хиперфункция на тиреоидеята е налице тахикардия (ускоряване)
- Влияние върху централната нервна система (ЦНС) и периферната нервна система (ПНС): особено добре проявено е влиянието на щитовидните хормони в първите години след раждането, тъй като имат роля в нормалните процеси на растеж, физическо и психическо развитие, когнитивни умения, емоционален тонус
- Участие в терморегулацията на организма: тиреоидеята има ключова роля в поддръжката на нормална телесна температура. При хиперфункция на жлезата е налице повишена чувствителност към топлина (болните се оплакват, че постоянно им е горещо), докато при хипофункция се описва повишена чувствителност към студ или зиморничавост (болните се оплакват, че постоянно им е студено)
- Регулация на менструалния цикъл и овулацията, като при увреждане на щитовидната жлеза е възможно наличие на репродуктивни нарушения, затруднено забременяване и патологична бременност
- Влияние върху кръвната захар: щитовидните хормони стимулират метаболизма на глюкоза и увеличават нейното усвояване в храносмилателния тракт
- Влияние върху нивата на холестерол: щитовидните хормони участват в поддържането на оптималните нива на холестерол и балансирания липиден профил (общ холестерол, нива на триглицериди, нива на така наречения добър или HDL холестерол)
- Влияние върху теглото: тиреоидеята участва и в поддържането на нормално телесно тегло, като при хиперфункция се наблюдава ускорен метаболизъм и съответно редукция на теглото (независимо от храненето и двигателната активност), докато при хипофункция на жлезата във връзка със забавения общ метаболизъм е налице наддаване на килограми (дори на фона на гладуване, диети и повишено физическо натоварване)
При увреждане на щитовидната жлеза (независимо от етиологията и провокиращия фактор) се развиват полиорганни увреждания (на много нива и със засягане на различни структури и органи) във връзка с голямото участие и застъпеност на щитовидните хормони в редица процеси.
При повишение на функционалната активност на щитовидната жлеза се развива състояние, известно като хипертиреоидизъм, докато понижението на функционалната активност на жлезата е известно като хипотиреоидизъм.
Развитието на тези нарушения често се наблюдава в хода на неопластични, автоимунни и други заболявания, които могат да станат причина и за репродуктивни нарушения, тъй като участват в регулацията на менструалния цикъл и овулацията.
Най-общо факторите, повишаващи риска от заболяване на щитовидната жлеза, включват:
- Възраст: възрастта е независим рисков фактор, върху който не можем да повлияем (нарича се още некоригируем рисков фактор). С напредване на възрастта нараства рискът от поява, дори спонтанна, без провокиращ момент, на доброкачествен възел на жлезата. Неоплазмите на щитовидната жлеза засягат най-често лицата в активна възраст, след 40 години, като физиологичните промени, настъпващи в организма на жената при менопаузата, могат да окажат пряко или косвено влияние, ускорявайки процесите на неопластично зараждане и развитие
- Женски пол: другият некоригируем рисков фактор е полът, като жените са изложени на поне трикратно по-висок риск от развитие на неоплазма на щитовидната жлеза и на пет до десет пъти по-висок риск от поява на автоимунно заболяване
- Генетична предиспозиция: наличие на близък роднина с подобно заболяване повишава риска от развитие на болестта, тъй като са известни редица агенти и генетични фактори, виновни за нейното развитие
- Недостиг на йод: при продължително пребиваване в ендемични райони, с бедна на йод почва, е възможно развитие на дефицит на йод в организма, което води до рефлекторно повишение размерите на щитовидната жлеза (струма, гуша), което от своя страна се счита за рисков фактор за развитие на функционални нарушения, неоплазми
- Хранене: така наречения западен лайфстайл повлича след себе си все повече хора, особено подрастващи, лица в млада и активна възраст. Консумацията предимно на тестени, преработени, богати на мазнини и бедни на полезни субстанции храни крие висок риск от изява на множество здравословни проблеми, включително и увреждания на щитовидната жлеза. Понижената консумация на храни, богати на йод, както и повишената консумация на така наречените гойтрогени (храни, които влошават усвояването на йод, каквито са например цвекло, ряпа, карфиол) също е предразполагащ фактор
- Автоимунни болести, засягащи щитовидната жлеза: заболяванията с автоимунна етиология, ангажиращи тиреоидеята, са съществен рисков фактор за функционални увреждания и развитие на неоплазми и следва да се имат под внимание. При пациенти с автоимунен тиреоидит на Хашимото, болест на Базедов и други се препоръчва редовен и стриктен мониторинг и проследяване на състоянието им, тъй като неоплазма може да възникне дори на фона на адекватна терапия
- Предшестваща еутиреоидна гуша (струма): при приблизително две трети от новодиагностицираните пациенти всяка година се откриват предшестващи промени в структурата на жлезата без промени в нейната функционална активност. Гушата е състояние, което протича с увеличение на размерите на жлезата, поради недостиг или излишък на йод и/или хормони. Различават се еутиреоидни струми (дължащи се най-често на недостиг на йод в питейната вода и храната), хипотиреоидни струми (при понижена функционална активност на жлезата, съответно хипотиреоидизъм) и хипертиреоидни струми (при повишена активност на щитовидната жлеза, хипертиреоидизъм). В ендемичните области (географски райони с бедна на йод почва, съответно намалено до липсващо съдържание на микроелемента в питейната вода и хранителните култури, отглеждани на територията) се наблюдава по-висока честота на заболяванията на щитовидната жлеза в сравнение с другите географски области. Взаимовръзката между нодозно променената струма и рака на щитовидната жлеза е потвърдена в хода на редица проучвания в областта, като се счита, че всеки пети пациент с нодозна струма в даден момент, под въздействието на определени провокиращи агенти (травма, инфекция, понижение на имунитета, стрес и други) развива неоплазма
- Полинодозна струма: наличието на два или повече възела в щитовидната жлеза се означава като полинодозна гуша. При наличие на секреция на щитовидни хормони от патологичните възли състоянието се означава като токсична полинодозна гуша и води до хипертиреоидизъм
- Кисти на щитовидната жлеза: някои от кистите на жлезата са вродени, други се формират вследствие възпалителни процеси в структурата на жлезата, като могат да са изпълнени с кръв, гной, отпадни субстанции от метаболизма на клетки, могат да са резултат от калцификация и други, предизвиквайки нарушения в нормалната секреция на щитовидни хормони
- Излагане на радиация: независимо дали се касае за радиация от околната среда, професионално облъчване (при работа в подобна среда и с радиоактивни материали) или в резултат от лечебна или диагностична процедура (рентгенография, компютърна томография) облъчването значимо повишава риска от изява на болести на щитовидната жлеза. Изследвания в областта показват липса на значение на дозата и продължителността на облъчване, като малки дози могат да отключат заболяване, високи дози могат да не въздействат върху жлезата. Това се дължи на влиянието на редица други фактори и индивидуални особености от страна на пациентите. По тази причина се препоръчва при необходимост използването на по-безопасни алтернативи за диагностика и лечение на различните заболявания, като например ехография (ултразвук)
- Лечение с йод-131: терапията обикновено се назначава при увеличена щитовидна жлеза на фона на хипертиреоидизъм, като целта е унищожаване на свръхактивните клетки. Използваната доза не крие риск, но при неспазване на индикациите и противопоказанията за провеждане е възможно увреждане на състоянието на пациентите в дългосрочен план и развитие на рак. Подобен риск е налице при извършване на терапията при деца, подрастващи, лица в млада възраст, както и по време на бременност
- Възпалителни заболявания, ангажиращи щитовидната жлеза: някои форми на остър, подостър или хроничен тиреоидит могат да предизвикат изменения във функционалната активност на тиреоидеята, предизвиквайки хипертиреоидизъм. Тиреоидитите като цяло се свързват с развитие на хипофункция на жлезата, но в първоначалните си етапи протичат с хипертиреоидизъм
- След силен стрес: независимо дали се касае за психичен, травматичен или в резултат от хронична преумора, стресът е независим рисков фактор, който при предразположени индивиди, крие съществен риск за здравето (не само на щитовидната жлеза)
- в резултат от прием на определени лекарства: продължителната употреба на някои медикаменти, като например амиодарон (използван за лечение на аритмия), литий (все още използван, макар и рядко, за лечение на депресия, биполярно-афективно разстройство и други), кортикостероиди, интерферон, йодни препарати
В зависимост от вида на функционално увреждане на жлезата (хипофункция или хиперфункция) се наблюдава различен набор от клинични прояви.
Характерните симптоми при хипертиреоидизъм включват ускоряване на метаболитните процеси на всички нива, което води до ускорен стомашно-чревен пасаж и перисталтика, съответно с развитие на диария, редукция на теглото, повишено изпотяване, повишена чувствителност към топлина, емоционална лабилност, хиперактивност, ускорен пулс и сърдечна честота, безсъние.
При хипотиреоидизъм клиничните прояви се дължат на забавяне на цялостния метаболзиъм и включват забавен стомашно-чревен пасаж, съответно с развитие на констипация (запек), покачване на телесното тегло, забавени действия и когнитивни процеси, депресивни епизоди, изразена сънливост, повишена уморяемост и липса на енергия, повишена чувствителност към студ, промени в кожата (става суха, лющеща се), влошаване състоянието на ноктите и косата, забавяне на сърдечния пулс и честота.
При увреждане на функционалната активност на жлезата често се наблюдава развитието на гуша (струма), изразяваща се в увеличение на размерите на щитовидната жлеза.
Поставянето на диагнозата при пациенти със заболявания на щитовидната жлеза, независимо от етиологията им, включва комплексен подход и анализиране на данните, получени от следните методи на изследване:
- Анамнеза (разпит) на пациента
- Физикални находки (клиничен преглед)
- Лабораторни изследвания: анализ на пълна кръвна картина, изследване нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон (TSH), определяне нивата на чернодробните ензими и холестерола, изследване нивата на желязото и други (при необходимост)
- Образни методи на изследване: ехография (ултразвуково изследване), рентгенография (рядко се прилага), компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс
- Инструментални методи на изследване: извършване на тънкоиглена аспирационна биопсия с последващ биохимичен и хистоморфологичен анализ
Физикалният преглед има голямо значение за определяне на степента на увеличение на жлезата. С помощта на оглед и палпация (внимателно и пунктуално опипване на щитовидната жлеза с върха на пръстите, съгласно препоръките за изпълнение на техниката) се установява наличието или липсата на промени в размерите на жлезата, симетричността (възможно е увеличение само на единия лоб), консистенцията, плътността, както и наличието на повишена чувствителност и/или болезненост в областта при допир и лек натиск.
Съгласно възприетата от СЗО (Световната здравна организация) класификация, съгласно находките при оглед и палпация, тежестта на промените се класифицират в няколко степен:
- При степен нула липсват видими и палпируеми промени в тиреоидеята
- Първа степен се подразделя на две, като при първа А степен (1А) щитовидната жлеза се палпира, но не се вижда с просто око при екстензия (изпъване) на шията назад. За разлика от нея при първа Б степен (1Б) жлезата се палпира и се вижда при изпъване на шията
- При втора степен щитовидната жлеза се палпира увеличена и е видима с просто око в нормално положение на шията и главата
- При трета степен щитовидната жлеза е с екстремно повишени размери и е видима дори от разстояние
Лечението при заболяванията на щитовидната жлеза се определя индивидуално, в зависимост от вида на увреждането. Най-общо при хипофункция на жлезата (хипотиреоидизъм) се прилага хормонална заместителна терапия с левотироксин, представляващ синтетичен аналог на тироксин, като лечението обикновено продължава цял живот.
При хиперфункция на жлезата (хипертиреоидизъм) се прилагат антитиреоидини лекарства, наричани още тиреостатици (наименованието им показва, че потискат продукцията на щитовидните хормони), най-известни от които са метимазол и пропилтиоурацил. Прилагат се за максимален период от година и половина (продължителността се определя индивидуално), като при липса на ефект от лечението се избира друг терапевтичен подход (лечение с радиоактивен йод, оперативно отстраняване на части или цялата щитовидна жлеза).
При рак на щитовидната жлеза често се прилага хирургично лечение, като операцията за отстраняването на щитовидната жлеза се нарича тиреоидектомия и в зависимост от отстранените части се означава като парциална или частична тиреоидектомия (отстраняват се само части от жлезата) и тотална или пълна тиреоидектомия (отстранява се цялата жлеза). Често след тиреоидектомия е необходима заместителна терапия с левотироксин.
При наличие на репродуктивни нарушения в резултат от болести на щитовидната жлеза, адекватната терапия и регулиране на нивата на щитовидните хормони води до възстановяване на възможността за зачеване и износване на плода.