ДНК-тестовете за човешки папилома вирус са значително по-точни от цитонамазките
Коалиция HPV стартира на 19 – 25 януари, по време на Европейската седмица за профилактика на рака на маточната шийка, информационна кампания за превенция на свързаните с човешкия папилома вирус (HPV) ракови заболявания. Инициативата ще завърши на 9 март, когато Коалиция HPV ще отпразнува три години от своето създаване и активна дейност за защита на общественото здраве.
По този повод разговаряме с доц. д-р Илия Карагьозов – един от учредителите на Коалиция HPV, специалист акушер-гинеколог и коремен хирург, председател на Българската асоциация по онкогинекология, завеждащ отделение по Оперативна гинекология и тазова хирургия в МБАЛ ВИТА-София и ръководител на Вита дисплазия център.
– Доц. Карагьозов, как оценявате разширяването на Националната програма за първична профилактика на раковите заболявания, причинени от човешкия папилома вирус (включването и на момчетата, и на неваксинираните момичета от 15 до 18 г.)?
– Позитивно, разбира се. Включването на момчетата и повишаването на ваксинационната възраст с т.нар. „догонващи“ ваксинации бяха предвидени в развитието на Програмата и сега вече са изпълнени. С това се предоставя възможност за превенция и на неваксинираните навреме млади хора от двата пола и ще ускори допълнително намаляването на заразяване с високорисковите вирусни типове HPV. Сега остава хората да разберат ползите от профилактичната ваксина и да започнат да ваксинират децата си по-убедено и масово, защото позитивните резултати идват след постигане на поне 70% ваксинално покритие.
– Кога ще се усетят ефектите от новата програма?
– За съжаление, не веднага. На популационно ниво обаче, след 15-20 години синхронно и непрекъснато действащи първична, вторична и третична профилактика, статистиката ще отчете стръмно намаляване на честотата на предраковите състояния и на заболеваемостта и смъртността от инвазивен рак, като при такива условия е постижима почти пълна елиминация на HPV- свързаната заболеваемост в населението. Казвам почти, защото има малък процент злокачествени тумори на шийката на матката, които не са свързани с носителство на високорисков папиломен вирус, т.нар. HPV-неасоцииран рак. Това е една от причините да се препоръчва скрининг и при редовно ваксинираните.
– Поне две поколения млади хора не са ваксинирани. Как може те да се предпазят от рака на маточната шийка и другите ракови заболявания, свързани с HPV?
– Могат да се ваксинират с актуалната 9-валентна ваксина във всеки ваксинационен кабинет. Нужни са три дози, но ваксината не е безплатна като тази за децата и за 15 – 18-годишните. Не е необходим предварителен HPV-тест. Иначе е достатъчно да посещават профилактично гинеколога си, да се изследват веднъж на 5 години за носителство на високорискови типове HPV и на тези прегледи е силно препоръчително да се прави колпоскопия.
– Колко жени годишно оперирате с рак на маточната шийка във вашата клиника и на каква възраст?
– Честно казано, вече не ги броя, но са прекалено много за едно съвременно и информирано общество, за каквото претендира и нашето. А докато хората умуват и спорят, обичайната възрастова граница за поява на инвазивен рак продължава отчетливо да се снижава. Болестта се появява при все по-млади жени и момичета. И резултатът от липсващата профилактика в България е заболеваемост от 24,9 на 100 000 души и смъртност 12,9 на 100 000 души (по данни от 2022 г.), което ни поставя съответно на второ и на трето място в негативната част на статистиката за Европа.
– Каква е разликата между цитонамазка и ДНК-базираните тестове за носителство на високорискови HPV?
– Цитонамазките през годините донесоха сериозни профилактични ползи, но днес са с поизчерпани възможности. Съвременните клинично валидирани и одобрени за скрининг ДНК тестове за човешкия папилома вирус са значително по-точни, чувствителни и обективни от цитонамазките. Прилагането им увеличава откриването на предракови изменения с над 40%. Освен това, тези тестове, приложени като скринингово средство в организирана скринингова система, дават възможност за отсяване на жените с преходно вирусоносителство и нисък риск за развитие на заболяване от тези с онкотрансформираща вирусна инфекция и реален риск от развитие на рак. Именно най-рисковите за развитие на рак на маточната шийка се насочват директно за колпоскопия и диагностично уточняване. Всичко това дава възможност за рационално управление на позитивните резултати при висока сигурност и оптимизиран финансов ресурс. В този смисъл е важно е да се подчертае, че като първа скринингова стъпка HPV-тестът трябва да се прави от цервикален секрет взет от гинеколог, защото той дава възможност за незабавен триаж (цитологичен, биомаркерен) от същата проба при далите позитивен резултат за HPV и скъсява пътя до диагнозата и успешното лечение преди да се появи инвазивният рак.
– Какво препоръчвате на пациентка, когато е установено заразяване с човешки папилома вирус?
– Трябва съвсем ясно да се каже, че носителството на онкогенен тип папиломен вирус не е необичайно, не води задължително до рак и няма място за паника. Това, което жената трябва да направиq е да посети гинеколога си.
– Колко често жените да си правят тест за носителство за HPV?
– Съвременните hrHPV тестове определят наличието на 14 типа папилома вируси, включително най-високорисковите типове – 16 и 18. При негативен тест се препоръчва следващият да се направи след 5 години. Жените, позитивни за типове 16 и 18 се насочват директно към гинеколог, а носителките на другите високорискови типове подлежат на гореспоменатият триажен тест за определяне на риска. Триаж-позитивните се насочват към гинеколог, а триаж-негативните подлежат на повторно тестване след 1 година. Така работи една съвременна HPV-базирана скринингова система, каквато се надявам да имаме и у нас в близко бъдеще.
Мара Калчева, Портал на пациента
