На базата на същата технология бяха създадени ваксини срещу COVID
Д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ успешно положи изпита на Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO), за който се явиха над 1000 кандидати от цял свят. Д-р Димитров постигна изключителен резултат и бе класиран в Категория 1, което означава експертиза и подготовка на най-високо международно ниво. Изпитът на ЕСМО е атестат за най-висок стандарт за професионална компетентност в медицинската онкология. По този повод разговаряме с д-р Димитров.
– Д-р Димитров, какво представлява изпитът на Европейската асоциация по медицинска онкология?
– ЕСМО е организацията на всички онколози, работещи в Европа. А изпитът на ЕСМО е ежегоден и оценява компетентността относно стандартите за лечение на различните видове онкологични заболявания, като давността на сертифицирането е 5 години. Трябва да се отговори на 100 въпроса за три часа. На всеки въпрос са посочени отговори, от които да се избере верният. Компютър отчита резултатите, така че е избегнат субективният фактор. Резултатът е напълно обективен и според него получаваш сертификат за компетентност, който ти позволява да работиш във всяка европейска клиника по онкология. За Швейцария и Словения този изпит е задължителна част от специализацията по медицинска онкология.
– В България има ли някакво отношение за практикуването на специалността?
– Доколкото ми е известно, у нас само 10 – 20 лекари са минали този изпит, затова не е изискване, за да практикуваш медицинска онкология. Не всички колеги притежават този сертификат, защото в България той няма още юридическа стойност. Това зависи от законодателството.
– Още ли има хирурзи, които оперират на своя глава пациента с рак, без всякакви изследвания и без решение на онкологичен борд от специалисти?
– Срещат се и такива хирурзи, въпреки че живеем във века на високите технологии и достъпът до съвременна информация е лесен. Всеки лекар може да посети семинари, да почете научни статии, да изкара следдипломни квалификации. За жалост няма обективен и строг контролен орган, който да проверява качеството и систематизирането на медицинската услуга. Това обяснява парадокса България да е с най-лесен достъп до специализирана медицинска помощ и високоспециализирани методи за диагностика и лечение в сравнение с цяла Европа и САЩ, с наличие на 85% от скъпоструващите медикаменти за лечение на онкологични заболявания, а същевременно българинът да живее 5 до 10 години по-малко от средностатистическия европеец. Да не говорим колко по-голяма е смъртността сред онкоболните.
Някъде се къса веригата и най-често това е поради липса на контрол на качеството на предоставяната медицинска услуга. Същото се видя и в журналистиката по време на пандемията. Медиите даваха гласност на непроверена информация на „специалисти“ под претекст, че всеки има право да каже мнението си. Да, всеки има право на мнение, но никой няма право на собствени факти, на дезинформация. Затова по време на пандемията бяхме на последните места по ваксинация в Европа и на челно място по смъртност, която може да се предотврати.
– Какво представлява и какви са възможните приложения на иРНК технологията в онкологията?
– Технологията иРНК представлява информационна молекула РНК, която носи инструкции към клетките ни да произвеждат конкретни протеини. С нейна помощ може да се създават иРНК ваксини, при които се изолира малък фрагмент от генетичен код, който съдържа инструкции за създаването на конкретен протеин (например специфичен антиген). Този фрагмент се инжектира и тялото започва да произвежда самия протеин, което „обучава“ имунната система да го разпознае при реална инфекция.
Тази платформа, базирана на иРНК технологията, позволява създаването на различни ваксини за множество заболявания, включително онкологични. Технологията е една и съща, а ваксините са различни.
– Тръгнаха фалшиви новини, че с една ваксина ще победим рака.
– Не. Ракът в своите разновидности представлява много комплексни заболявания на нашите клетки. Те мутират, еволюират и продължават да се разграничават дори от раковите клетки – майки, от които са произлезли. Затова няма как да покрием с една ваксина всички злокачествени заболявания, дори трудно ще лекуваме само една локализация на рака с този подход. Например ракът на гърдата е локализация с много подтипове (хормонално чувствителен, НЕR2 обогатен, тройно негативен карцином), като за всеки от тях прогнозата и биологията са различни. Те изискват различни терапевтични ваксини.
Само че технологията иРНК е много обещаваща. В момента вървят проучвания за създаване на терапевтични ваксини срещу онкологични заболявания, които не се поддават на имунотерапия. Вече 15 години имунотерапията е хит в онкологията, но за жалост има заболявания, които не дават задоволителен отговор на имунотерапия. Точно при тези онкозаболявания може да се приложат терапевтични ваксини (те не са за превенция, както при инфекциозните заболявания, а за лечение при вече развито заболяване).
– Къде се работи по ваксини, базирани на иРНК технологията?
– В цял свят. Още ваксините срещу ковид на Модерна и Пфайзер бяха базирани на тази технология. Тя съществува над 20 години, но преди пандемията от Ковид е била само в предклинични изследвания. Поради спешната нужда от ваксини срещу вируса SARS-CoV-2, технологията бе приложена и клинично, където доказа ефективността и безопасността си. В момента вече вървят клинични проучвания на терапевтични ваксини срещу различни видове рак. Впрочем технологията иРНК е измислена специално за онкологичните заболявания, после започна да ни спасява от ковид и сега се връща отново в онкологията.
– Какви съвети ще дадете на хората за профилактика на раковите заболявания?
– Има препоръки за профилактика на най-честите онкологични заболявания, но за жалост липсва национална програма за скрининги за рак на гърдата, на простатата, на дебелото черво или рака на белия дроб, за който може да се правят изследвания при пушачи след 50-годишна възраст. Ето защо хората трябва да настояват пред личния си лекар за информация за профилактични изследвания и да питат дали е дошло времето за такава профилактика.
Идеята на скрининга за ракови заболявания е да се хване болестта, когато още не дава симптоми. Скрининг означава изследване на хора, които се смятат за здрави. Затова моят съвет е: Говорете с личния си лекар и разберете дали ви е време за скрининг на определени онкологични заболявания. Този скрининг не се прави с туморни маркери, освен донякъде за рака на простатата, а се прави с образни изследвания – мамография или ехография според възрастта за карцином на гърдата, тест за окултно (скрито) кървене и след това колоноскопия (ако има нужда) за карцином на дебелото черво и т.н.
Само с профилактика може да се намали честотата на напредналите ракови заболявания и те да се откриват в ранен стадий, когато ракът е лечим.
– Ако в семейството майка или баща са отключили рак на определена възраст, трябва ли децата им на същата възраст да си направят изследвания за същия вид рак?
– Голяма част от онкологичните заболявания – около 90% – са спорадични, тоест не са наследствени и е въпрос на малшанс да се развият при конкретния индивид. Причините са в начина на живот и в спонтанни генетични мутации. Ако бабата или бащата е имал карцином на 60 – 70-годишна възраст, вероятността за наследственост е малка. Обаче, ако имате близки родственици с рак на 20 – 30 г. до 50-годишна възраст, или по-голяма честота на онкологични заболявания във фамилията, тогава препоръчваме генетични тестове. В такива случаи се препоръчва да си направите консултация с медицински генетик, който да прецени дали и какъв панел генетични изследвания да ви пусне. Ако тестът покаже патогенна генна мутация, това не е диагноза, нито е 100% сигурно, че ще се разболеете в бъдеще. Просто рискът за развитие на онкологично заболяване е много по-голям. В тези случаи се прави скрининг на по-млада възраст и по-често периодично проследяване, за да може, ако се открие заболяване, това да стане максимално рано.
Мара Калчева, Портал на пациента
