Преди генетичните изследвания НЗОК следва да покрива хистологията и имунохистохимията
България е единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика на онкологични заболявания не се заплаща с публични средства. Съществуващите административни процедури №43 и №50, по които уж може да се заплащат изследванията на биомаркери, на практика не работят или дискриминират голяма част от пациентите. Абсурд е в България да има сравнително ниска заболеваемост от рак спрямо ЕС, но най-висока смъртност, на фона на 1 милиард лева обществени средства за съвременни онкологични терапии, без да се заплаща биомаркерната диагностика, на базата на която трябва да се провеждат тези терапии. Пътят е хистология – имунохистохимия – генетика на туморите. На базата на тези изследвания се прави персонализираната терапия. А у нас работата на патолозите изобщо не се заплаща от НЗОК.
Тези проблеми повдигнаха: д-р Марчела Колева-онколог,Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ), д-р Цветомир Гарев-патолог,д-р Любомир Балабански – генетик; д-р Антоанета Тончева, генетик – Сдружение „Общност МОСТОВЕ“, адв. Силвия Величкова – Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ); адв. Пламен Таушанов – Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП); Боряна Ботева – Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ); Евгения Александрова – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ); Гергана Богданова – Фондация „Нана Гладуиш – една от 8“ на пресконференция на тема „Ракът може да бъде контролиран. Бюрокрацията – не!“.
Ето какво обясни за проблема медицинският онколог – д-р Росица Кръстева.
– Д-р Кръстева, какво представлява съвременното разбиране за раковите заболявания?
– Съвременното разбиране за рака доминира в света в последните 20 – 25 години, защото вече сме разгадали човешкия геном и сме разбрали какво представлява голям процент от туморната тъкан. Ето защо лечението на различните ракови заболявания е изключително успешно в последните 15 години. Тъкмо генетичните особености на туморната тъкан ни помагат да разберем по какъв път туморът се активира в конкретния пациент. Персонализираният подход и персонализираната терапия се избира на базата на изследване на конкретния тумор у конкретния човек. Още през 1971 г. е създаден първия Антираков план в САЩ. Така че това не е нова концепция.
Ако например се открие образувание в белия дроб, трябва първо да се вземе материал от тумора (биопсия). Биопсията може да се вземе с игла, с бронхоскопия, с операция, с робот. Това се решава според мястото, на което е разположен туморът. Благодарение на хистологичното изследване на материала от тумора ние можем да разберем дали това е злокачествено заболяване или е доброкачествено. Това е първата стъпка. Втората стъпка е допълнително „оцветяване“ на туморната тъкан с различни реактиви, за да се разбере вида на тумора – дали е аденокарцином, дали е метастаза, дали плоскоклетъчен, дали е невроендокринен тумор и т.н. Има цяла палитра от възможни варианти. След което, ако патологът е установил например аденокарцином на белия дроб, трябва да разберем какви генетични мутации има той. Тогава се прави генетично изследване на аденокарцинома. И ако към днешна дата търсим 10 – 15 мутации, след още година или две ще търсим 20 – 30 мутации. Пълното секвениране на тумора е нещо прекрасно, но невинаги то е необходимо. Защото има смисъл да търсим само мутации, за които вече имаме лечение.
– Къде са проблемите в диагностиката и лечението на рака в България?
– Има тотално неразбиране от страна на институциите за това какво представляват раковите заболявания и какво е съвременното им лечение. Виждате колко задължителни стъпки трябва да се направят в изследването на тумора на конкретния пациент, за да приложим най-подходящото лечение, което ще помогне на пациента и ще му даде максимално възможната преживяемост.
Всъщност биомаркерите (биомаркерната диагностика) не служи само за определяне на лекарствата, които да използваме. Биомаркерите са също диагностични и предиктивни – защото прогнозират какъв ще е отговорът на терапията при конкретния човек и каква ще е неговата преживяемост.
Така че биомаркерите са последната стъпка, от която да разберем дали да предпишем таргетна терапия или имунотерапия, или да правим комбинации, ако туморът е „див“ и няма мутации.
Това, което институциите не искат да разберат е, че правилната диагностика определя правилното лечение и че това спестява пари на обществения фонд. Когато изберем най-правилното лечение, няма да даваме имунотерапия или таргетна терапия на хора, които не са подходящи за нея. Или обратното – ако пациентът има тумор с мутация, но ние не сме направили биомаркерната диагностика и го подлагаме на химиотерапия, в резултат на това човекът ще развие много тежка токсичност. Тези хора може да загинат от токсичност.
Затова биомаркерното изследване – от хистологията, през имунохистохимията до генетичните тестове – трябва да се заплащат от Здравната каса. Това обаче не се случва в България и създава условия да се компрометира лечението на рака в много от случаите.
– Кой заплаща тези изследвания?
– Пациентите си ги заплащат. Вчера бях на среща с колеги от Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и Словения. България беше единствената държава, която не заплаща диагностиката на рака от своя здравен фонд. Когато споменах, че пациентите си плащат, колегите австрийци и германци бяха изумени. Но този абсурд е реален в България. Това го няма никъде в ЕС, няма го дори в близките до нас държави. Техните обществени фондове покриват диагностиката, особено първите стъпки – хистология и имунохистохимия, които показват какво точно е злокачественото заболяване. Тези изследвания може да струват 100 лева, но може да стигнат и 1500 лева. И тези пари трябва да ги даде българският пациент.
Един свързан с това проблем е, че работата на патолога не е разпозната нито от Здравната каса, нито за другите институции. Техният труд не е предвиден да се заплаща дори в клиничните пътеки. Патолозите са „невидими“ за тези институции. А всъщност съвременната диагноза на рака се базира на дейността на патолозите. Първо питаме откъде е взет туморният материал и каква е хистологията. Няма как да твърдим, че даден пациент е с рак, ако няма диагноза, потвърдена от патолога. Това е изключително важна стъпка, а специалистите по патология не получават пари от НЗОК за това, което правят.
Затова на нас, медицинските онколози, ни се налага да обясняваме на пациентите защо е важно да знаем какъв е видът на рака и защо те трябва да платят за хистологията, имунохистохимията и панела генетично секвениране на туморната тъкан. Преди да стигнем до генетика, на нас ни трябва имунохистохимия. След като се убедят, че това изключително важно за правилното им лечение и за да не получат токсичност, пациентите поемат това финансово бреме.
Мара Калчева, Портал на пациента
