Д-р Юлиян Ганчев завършва Медицинския университет в Пловдив през 2018 г. Специализира урология в МБАЛ „Княгиня Клементина“ в София (бившата Пета градска болница) и взема специалност през 2024 г. в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“, в чиято Клиника по Урология продължава да работи.
Разговаряме с д-р Ганчев по повод Мовембър – месеца на мъжкото здраве.
Д-р Ганчев, с какви заболявания идват мъжете в Клиниката по урология?
При нас идват мъже със затруднено и болезнено уриниране. Други пък нямат оплаквания, но им е завишен простатно специфичният антиген (PSA). Този маркер трябва да се изследва веднъж на две години профилактично от мъже над 50-годишна възраст, а когато има и фамилна обремененост, изследването на PSA започва да започне от 45-годишна възраст. Нормата на PSA е от 0 до 4 ng/ml, като всяка стойност над 4 ng/ml е притеснителна и налага да се търси проблем.
Винаги ли повишеният простатно специфичен антиген означава рак на простатата?
Не. PSA е органно специфичен маркер, но не е специфичен туморен маркер. Повишение на нивото му настъпва при почти всякакви проблеми, свързани с простатата. Най-често става дума за доброкачествено разрастване, при което мъжете имат трудности при уриниране. Докато ракът на простатата може да не даде симптоми, а да има завишен PSA, без други оплаквания. В практиката се наблюдава също рак на простатата и без повишаване на туморния маркер. Разликата с доброкачествената хиперплазия е, че ракът се развива в периферната зона, не притиска уретрата и затова не предизвиква затруднено уриниране. А доброкачествената хиперплазия се развива в зоната близо до уретрата и дава симптоми. И при двете заболявания PSA може да е завишен. Не бива обаче хората веднага да се притесняват, а да дойдат задължително на преглед при уролог.
Какви допълнителни изследвания прави урологът?
Макар и да е стар метод, много е важно да се направи ректално туширане – да се опипа периферната зона на простатата през ректума, за да се види дали има възли или суспектни участъци по повърхността на простатната жлеза. Ако урологът открие съмнителни зони в комбинация от завишен PSA, има вероятност да бъде рак на простатата. След това пациентът се насочва за биопсия – да се вземе материал от простатата и да се изследва хистологично от патоанатом.
Ако при ректално туширане простатата е гладка и плътно-еластична, а PSA е завишен, има вероятност да се касае за доброкачествена простатна хиперплазия. Разбира се, при ректално туширане може да се изпусне нещо, защото не е стопроцентово точен метод за диагностика. Затова изследваме допълнителни маркери – свободния PSA и съотношението му към тоталния PSA, който обикновено хората си пускат в лаборатория. Това съотношение може да покаже дали в случая е по-вероятно да се касае за рак на простатата или за доброкачественото й разрастване. Обикновено то е препоръчителен тест, когато стойностите на PSA маркера са между 4 и 10 ng/ml. Ако съотношението между свободен и тотален PSA е под 15%, по-вероятно е рак на простатата. Когато е над 15% и особено над 20-25%, може да сме спокойни, че е доброкачествено разрастване. Други изследвания, подпомагащи лекаря относно диагнозата, свързани с PSA, са скоростта на нарастване на маркера – над 0,75ng/ml годишно повишение, както и плътността на PSA – над 0,15 ng/ml/cc са вероятно свързани с рак на простатата.
Нужно е да споменем и ползата генетичен анализ на PCa3 в урината. Този тест се избира при съмнения за рак на простатата, ако PSA маркера или биопсиите не дават категоричен резултат. Завишеното ниво в урината на PCa3 показва висок риск от развитите или голяма вероятност за наличие на простатен карцином.
Доброкачествената простатна хиперплазия често е съпроводена с възпаление (простатит). Тогава се прави антибиотична терапия за 1 – 2 седмици, по преценка на лекаря, и след това се проследява дали PSA ще спадне. Ако спадне след лечението с антибиотик, най-вероятно става въпрос за доброкачествена простатна хиперплазия. Но ако PSA не спадне и продължи да се покачва на фона на антибиотик, това вече е притеснително. В такъв случай може да направим изследване с ядрено-магнитен резонанс. Нарича се мултипараметричен магнитен резонанс, чрез която специалистите по образна диагностика засичат определени зони в простатата и ги класифицират по скалата на PIRADS от 1 до 5. При 1 и 2 зоните са доброкачествени, 3 е междинен резултат, а 4 и 5 са с голяма вероятност за рак на простатата. Описва се къде точно се намират тези зони, което помага вземането на биопсия да се насочи към конкретна зона. Самото изследване се нарича фюжън биопсия, която е различна от стандартната биопсия, която се прави само с помощта на ехограф. При фюжън биопсията наслагваме образите на ЯМР и ехографа, за да насочим съвсем точно иглата и вземем материал от самото огнище. Последната дума е на патоанатома, който установява има или няма рак.
Има ли рискови фактори, за които мъжете да следят и навреме да отидат на преглед при уролог?
Възрастта е първият основен рисков фактор за развитие на рак на простатата. С напредване на възрастта на мъжа се повишава вероятността от злокачествено заболяване на простатната жлеза. Най-важният рисков фактор е фамилната обремененост. Мъжете трябва да знаят дали бащи, дядовци и други близки назад във времето са страдали от рак на простатата. Фамилна обремененост имат и когато родственици от женски пол са имали рак на гърдата, понеже това са хормонални тумори – и на гърдата, и на простатата. Когато близки родственици са били с рак на простатата или рак на гърдата, е редно мъжът да започне да си изследва простатно специфичния антиген още от 45-годишна възраст.
Що се отнася до външни рискови фактори на средата, няма твърди доказателства, че те имат значение. Проучване обаче е доказало, че хората, които ядат повече животински продукти, по-често боледуват от рак на простатата в сравнение с хората, които се хранят преобладаващо с растителни храни. Интересен факт е, че японците имат доста по-ниска честота на рак на простатата в сравнение с американците, които консумират основно животински продукти. Но когато японец отиде на живее в САЩ, има по-голяма вероятност да се разболее от рак на простатата, отколкото в своята родина. Затлъстяването може да се подчертае като рисков фактор.
За какви други заболявания мъжете трябва да си правят профилактични прегледи?
Всеки мъж над 45 или над 50 години, според рисковия си профил, трябва да си пуска веднъж на две години лабораторно изследване на PSA и да отиде с резултата при уролог. На този преглед се прави ректално туширане, ехография на пикочен мехур, на простата и на бъбреци. Тези изследвания са рутинни и се извършват амбулаторно при всеки уролог. Когато мъжът има затруднено уриниране, може да се направят допълнителни уродинамични изследвания като урофлоуметрията, за да се види дали има стриктура (стеснение) на уретрата, или проблемът е в разрастване на простатата. Ако урологът прецени, може да насочи пациента към стационарно лечение.
Младите мъже няма нужда да си изследват PSA, защото при тях злокачествените проблеми с простатата са изключително редки. Мъжете между 20 и 40 години обаче трябва да си наблюдават редовно тестисите. В тази възраст са характерни туморите на тестисите, които пък намаляват с напредването на възрастта.
Добре е вкъщи да преглеждат тестисите си за неравности и възли, както жените опипват гърдите си за бучки. Ако има нещо притеснително, мъжът трябва задължително да отиде на уролог, за да разсее съмненията. А ако се установи проблем, да се лекува навреме. При този преглед се прави палпаторно и ехографско изследване. Ако има съмнения за злокачествен процес на тестисите, пациентът се насочва към други лабораторни и образни изследвания за уточняване на диагнозата.
В аптеките се продават различни билкови препарати за простата. Кога да се приемат – при вече настъпил проблем или предварително, без да има симптоми?
Наистина билковите препарати за простата със сао палмето и други добавки са страшно много. Чисто профилактично е добре да се пият, дори мъжът да няма симптоми. Те може да забавят във времето развитието на доброкачествена хиперплазия на простатата. Но не могат да предпазят мъжа от рак на простатата, нито да предизвикат обратно развитие на доброкачествената простатна хиперплазия. Трябва да се знае, че тези препарати не са лечебни – появи ли се симптоматика, няма съществен ефект от тях. В този случай са необходими медикаменти.
Каква е медикаментозната терапия при доброкачествена хиперплазия?
При доброкачествената простатна хиперплазия се започва се с консервативно лечение с алфа-блокери, които релаксират гладката мускулатура, което улеснява уринирането. Алфа-блокерът може да се даде и в комбинация с 5-алфа-редуктазен инхибитор, когато симптомите са по-тежки. Има и комбинирани препарати, произведени да съдържат двете съставки. Те имат още по-добър ефект при доброкачествената простатна хиперплазия. В началото на консервативната терапия може да се включи и антибиотик, защото често хиперплазията е свързана с възпаление.
До оперативно лечение се прибягва само ако медикаментите не дават желания ефект. В момента простатната жлеза, страдаща от доброкачествена простатна хиперплазия се оперира с ток, с лазер и други съвременни методи, вместо с отворена операция.
Болестите на мъжката полова система са социалнозначим проблем днес и е редно да се говори за тях по-често. Така повече мъже ще бъдат информирани за методите на профилактика, диагностика и лечение. Защото мъжкото здраве е част от семейното здраве и хармония.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
