Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Д-р Александър Герасимов: „Всеки отделен пациент е цяла вселена от предизвикателства и възможности за лечение“

Д-р Александър Герасимов е специалист по Медицинска онкология, работещ в Клиника по Медицинска онкология в УСБАЛО, София. Завършил е медицина в Медицински университет София през 2012 година. Получава специалността си през 2019 година. Провел специализации в Швеция, Израел и Италия. Като част от екипа на клиниката по Медицинска онкология участва в лечението на пациенти със солидни тумори.

Взема участие в провеждане на клинични проучвания фаза 1 и 3. Участва в локални, национални и международни онкологични форуми. Научните му интереси са насочени предимно в областта на простатния карцином и карцинома на млечната жлеза. Д-р Герасимов е част и от Научния борд на Medical News и Здравен навигатор.

Д-р Герасимов, какво представлява химиотерапията като средство за лечение на онкологично заболяване?

Системното лекарствено лечение на онкологичните заболявания, част от което е химиотерапията, е един от основните стълбове в мултидисциплинарния подход към болестта, редом с хирургията и лъчелечението. За разлика от оперативното лечение и облъчването обаче, които постигат локален контрол в засегнатата от болестта област, химиотерапията действа върху целия организъм.

В зависимост от стадия на заболяването, лекарственото лечение може да се прилага профилактично (след проведена операция или дефинитивно лъчелечение) с цел да се предотврати възвръщане на заболяването или засягане на отдалечени органи (метастазиране) или с терапевтична цел – при налични вече метастази.

Най-често химиотерапията се асоциира с венозни вливания на лекарства – цитостатици. Разработени са и таблетни форми на цитостатиците, позволяващи лечението да бъде провеждано в домашни условия.

Какво могат да очакват пациентите, диагностицирани с карциноми на главата и шията, които провеждат химиотерапия: колко продължава, какви неблагоприятни странични ефекти могат да се проявят, как могат да ги контролират?

В зависимост от това в какъв стадий на заболяването се провежда лечението се определя и неговата продължителност. В адювантен (профилактичен) план, лечението продължава обикновено 6 курса или около половин година. Когато става въпрос за метастазирало заболяване, обикновено химиотерапията е с по-голяма продължителност.

За съжаление, химиотерапията е съпътствана от редица странични нежелани ефекти, които се изразяват с различна сила при всеки отделен пациент. Почти всички са предвидими, очаквани и биха могли да бъдат профилактирани при една пълноценна колаборация между лекуващия екип и пациента. Пациентите с карцином в областта на главата и шията нерядко са със смутено преглъщане в резултат от туморния процес, проведеното оперативно лечение в областта или облъчването.

Поставянето на профилактична стомашна сонда влиза в съображение, за да се осигури безпрепятственото снабдяване на организма с така необходимите хранителни вещества. След провеждане на химиотерапията обикновено има период на безапетитие, гадене и позиви за повръщане, които ако не бъдат профилактирани медикаментозно, допълнително нарушават храненето, възстановяването и качеството на живот на пациентите.

Затова е важно приемът на лекарства, потискащи гаденето, да започне своевременно, превантивно, в комбинирани схеми и да не се прекратява докато има нужда от тях. Добавянето на висококалорични медицински храни профилактира опасната загуба на тегло и сили при невъзможност за адекватно хранене.

Профилактика със стимулиращи кръвотворенето инжекции предпазва от опасно понижаване на стойностите на кръвните клетки. Редица обезболяващи медикаменти могат да осигурят комфорт на пациентите при поява на болки, като изписването на конкретните медикаменти се съобразява от лекуващия лекар с всеки отделен пациент и неговите индивидуални потребности.

Опасността от проява на алергични реакции също може да бъде предвидена в много случаи и профилактирана с медикаменти или овладяна при вече развита реакция.

Като цяло, задълбоченият разговор с пациента преди стартиране на химиотерапията, назначаване на лекарствата за профилактика на страничните реакции и обучението му как да ги прилага и въздържането от самолечение, осигуряват по-леката поносимост към терапията, спазването на ритмиката на приложение на цитостатиците в адекватни дози и в крайна сметка – по-добър терапевтичен ефект, към който всички се стремим.

Каква е разликата между химиотерапия и прицелна терапия? Възможно ли е приложението на прицелна терапия при диагноза карцином на главата и шията?

Химиотерапията, прицелната (таргетна) терапия и имунотерапията са трите възможни варианта на системното лекарствено лечение. Разликата между химио- и прицелната терапия освен в механизма на действие се изразява и в поносимостта от страна на пациента и съответните нежелани лекарствени реакции.

Докато химиотерапията се свързва с гадене, отпадналост, косопад, спадане на кръвните показатели, за таргетната терапия е характерен доста по-мек профил на безопасност и се понася по-леко от пациентите.

Често страничните реакции при лечение с прицелни медикаменти, са само козметични и не променят значително качеството на живот на лекувания – като сухота на кожата, обрив, нацепване на кожата на пръстите. Разбира се, в някои случаи, един силно изразен кожен обрив може значително да повлияе комфорта на пациента.

Появата на дълбоки цепнатини по пръстите може да затрудни самообслужването. Неконтролираната диария може да доведе до изтощение.

Затова мерки като подготовката на кожата за подобни реакции, прилагането на противоалергични или противодиарийни лекарства при нужда, строгото им проследяване при всяка визита в болницата и при необходимост насочване към необходимите специалисти – дерматолози, гастроентеролози, алерголози осигурява справянето с тях без това да повлияе на терапевтичните резултати.

За щастие, в арсенала на лекарствата, които имат доказан добър терапевтичен ефект при карциномите на главата и шията от десетилетия разполагаме освен с класическите цитостатици (химиотерапия), така и с таргетни медикаменти, а през последните години – и с възможност за имунотерапия.

Всяка от тези възможности за лечение има своите строги показания. Правилното подреждане на последователността от терапевтични линии осигурява максималния ефект на лечение и запазване качеството на живот на пациентите като основен приоритет.

Д-р Герасимов, по какъв начин терапевтичният план, изготвен от медицинския онколог ще промени начина на живот на пациент с тази диагноза?

Както във войната, изготвянето на добра стратегия осигурява спечелването на битката. Но както при войната – необходими са съюзници.

Затова при лечението на карциномите на главата и шията терапевтичният план се изготвя в тясна колаборация на онколога с УНГ- или лицево-челюстните хирурзи и лъчетерапевтите. Всеки отделен пациент е цяла вселена от предизвикателства и възможности за лечение.

Макар и подвластни на световните стандарти за лечение, терапевтичната стратегия при всеки пациент се обсъжда индивидуално, за да се осигури възможно най-добрият ефект. Така дори първоначално напреднали тумори, неподлежащи на оперативно лечение, след проведена системна терапия и/или лъчелечение се свиват до размери, позволяващи радикалното им отстраняване.

При наличие на разпространено или рецидивно заболяване, системното лечение и радиотерапията могат да постигнат контрол на болестта и да я превърнат в хронична такава. Дори когато не може да се постигне пълно излекуване, целта която се постига с общите усилия на лекуващия екип, е живот в добър комфорт, възможност за самообслужване и липса на болка.

Източник: Medicalnews.bg

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ