Тарлов разграничава периневралните кисти от другите менингеални кисти въз основа на няколко хистологични критерия. Той ги определя като периневрални дилатации, които се развиват между ендоневриума и периневриума, обикновено на нервните окончания на S2 или 3, непосредствено до свързването на гръбначния ганглий с корена на нерва. По-простичко казано, всяка киста е разширение на обвивката на корена на гръбначния нерв, а отделните нервни влакна на този корен се намират в кухината на кистата или във самата ѝ обвивка. При други подвидове на менингеални кисти, като напр. менингеалните дивертикули и арахноидните кисти, липсват влакна на нервните корени.
TC могат да бъдат една или повече и може да се появят по цялото протежение на гръбначния стълб, където са разположени корени на нерви. Прогресивното разширяване на кистата може да предизвика значителна ерозия на костите и натиск върху съседните корени на гръбначния нерв, съответно предизвиквайки радикулопатии. Например TC в сакралния гръбначен канал, образувана на корена на нерва на S3, може да упражни симптоматичен натиск на ипсилитералния корен на нерва на S2 над нея и на нервните корени на S4 или S5 под нея. TC също може да предизвика контралатерални симптоми, ако е достатъчно голяма, за да се разпростре пред средната линия и да притисне контралатерални нервни корени. Въпреки това практиката показва, че симптомите не корелират добре с размера. Опитът доказва, че дори симптоматична киста на Тарлов с размер 1 см. може да нанесе тежки увреждания повече, отколкото асимптоматична киста с размер 3см. Освен това влакната на корените на нерва, които се намират вътре в TC, често изтъняват и се разпределят по вътрешната стена на кистата. Има съмнение, че тези изменения и разтягания на нервните влакна също причиняват симптоми.
Понякога TC могат да бъдат срещнати в комбинация с други менингеални кисти. Например пациенти със заболявания на съединителната тъкан, като синдрома на Марфан, могат да имат TC и големи ектатични кисти на обвивката, толкова обширни, че дисталната гръбначна обвивка да се разпростира навън в таза.
Патогенезата на TC остава неясна. Тарлов предположил, че образуването на тези кисти може да е в резултат на травма, исхемична дегенерация, възпаление или хеморагична инфилтрация от субарахноидалното пространство. Също така на база няколко доклада на пациенти с TC има предположения, че формирането на кистите е в резултат на повишеното хидростатично налягане на ГМТ. В докладите са документирани анамнези вследствие на някакво усилие или кашлица и обостряне на симптомите в такива ситуации.
