По статистика от 2025 г. в България са родени 48 384 деца. От тях 5% са родени от майки на 40 и повече години, което като бройка е 1860 деца. Това съобщи неонатологъг д-р Радка Масларска в сутрешния блок на БНТ „100% будни“.
Под късна бременност и късно родителство в днешно време се приема, когато жената забременява над 35-годишна възраст, а мъжът е над 40-годишна възраст. Преди 30 години тази възрастова граница е 28 г., защото и продължителността на живота тогава е по-ниска. По същата причина и преди няколко десетилетия хората са ставали родители на много по-ранна възраст.
„Прави впечатление, че сред тези 1860 бебета, родени от майки над 40 години, няма деца с екстремно ниско тегло – под 1000 г. Такива деца няма и в групата на майките под 18 години, защото тази възраст носи по-малък риск от преждевременно раждане.
При жените над 40 имаме добре проследени бременности, при които са профилактирани повечето рискови фактори. Освен това бременностите на по-зрели родители са много осъзнати. Обикновено двойките над 40 г. са хора с добро образование, с постигната финансова стабилност и сигурност и които са силно мотивирани да отгледат здраво поколение“, обясни д-р Масларска.
Стана ясно, че бременност след 40 години на жената най-често се постига с помощта на репродуктивните технологии, но има и спонтанни бременности. И понеже страховете на родителите са големи, тези бременности са много добре проследени за заболявания, като прееклампсия, гестационен диабет, а също сърдечно-съдови заболявания, ендометриоза, онкологични и миоматозни заболявания, от които би могла да страда жената. „Правят се по-често и генетични изследвания, защото рискът от хромозомни аномалии е по-голям при късните бременности. Съвременната медицина може да предотврати рисковете, когато се прави толкова сериозно проследяване на бременността. По-голям е и процентът на ражданията със секцио. Всичко това предопределя добрия завършек – раждането на здраво бебе“, подчерта неонатологът.
Според д-р Масларска, има заболявания на бебето, които са свързани с мъжкия фактор, с генетиката на по-възрастния баща. Това са аутизъм и нарушения от аутистичния спектър, а също психични заболявания. Докато генетичните рискови фактори на късното родителство при майката са свързани по-скоро с възникването на хромозомни аномалии на плода – синдром на Даун, синдром на Уилямс и др. Но децата с генетични синдроми могат да живеят добре и да се развиват пълноценно с помощта на добро медицинско проследяване. Ето защо хромозомните аномалии вече не са индикация за прекъсване на бременността в световен мащаб.
„С напредъка на генетиката и геномното секвениране се откриват генетични мутации, които водят до заболявания в по-късна възраст. По този начин може да се постави рано диагнозата и да се предприеме навременно лечение. За много от тези заболявания се прави скрининг веднага след раждането на детето. За радост, от един месец в България в неонаталния скрининг са включени шест генетични заболявания – муковисцидоза, спинална мускулна атрофия, тежки комбинирани имунни дефицити, фенилкетонурия, вроден хипотиреоидизъм и вродена надбъбречнокорова хиперплазия. В наше време, открити рано, тези заболявания може да се лекуват и контролират. Въпреки всичко ние, неонатолозите, сме нащрек в случаите на късно родителство. Защото бебетата имат по-висок риск от адаптационни проблеми с дихателната система, от сърдечна патология и други нарушения“, обясни д-р Радка Масларска.
Всички родители трябва да знаят обаче, че календарната възраст е много по-голяма от биологичната, тоест хората са на по-млада биологична възраст и имат възможности да се справят с раждане на късна възраст.
Същевременно има тенденция все повече двойки да създават потомство в периода от 23 до 30 години. Сякаш се връща този тренд, който познавахме преди десетилетия. Това е положителна тенденция, защото младите хора се чувстват финансово сигурни, което им позволява да мислят за деца на по-ранна възраст.
Портал на пациента
Снимка: https://acibademcityclinic.bg
