На 16 юни 2026 г. отбелязахме 50 години от патентоването на беналгина – българската доказана формула при болка. По този повод Фармацевтичният факултет към Медицински университет – София организираха специална конференция „Беналгин® – 50 ГОДИНИ ЖИВОТ БЕЗ БОЛКА!“. Един от лекторите на събитието беше Анета Драганова – председател на Асоциация на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ). Тя представи презентация на тема „Болката и чувство на безнадежност, тревожност и изолация на пациентите“. По този повод разговаряме с г-жа Драганова.
– Г-жо Драганова, до какво води болката у пациентите?
– Ще отговоря на базата на моя личен опит и на това, което са ми споделяли пациентите с тежки хронични заболявания.
Понеже ние от АПАЗ се срещаме и работим основно с пациенти с хронични заболявания, от нашия опит знаем, че болката е толкова силна и постоянна, че ги вкарва в състояние на тревожност и депресия. Те често се питат: „защо все на мен се случва“, „защо ме боли толкова силно“, „защо не мога да спя“. Нарушава се цялото им ежедневие, спада рязко качеството им на живот, защото те живеят с болката ежедневно. Тя може да намалее за кратко, но се връща и на практика човек живее постоянно с болка. Това кара пациентите да се самоизолират, което допълнително утежнява депресията.
– Какви решения за болката търсят пациентите?
– Обикновено болката е това, което най-често принуждава пациентите да търсят лекарска помощ. Но най-напред, преди да търсят консултация с лекар, те вземат болкоуспокояващи медикаменти и основно аналгетици, защото всички те се отпускат без рецепта. Случва се често да прибягват и до нестероидни противовъзпалителни средства с рецепта. Същевременно вземат и аналгетик на таблетка плюс още един на саше. Употребяват едновременно няколко медикамента и ги приемат за много по-дълго време, отколкото е показано.
Ето защо е добре да правим образователни кампании за това, че вреди на здравето да се вземат в комбинация три или четири вида болкоуспокояващи, защото ще се появят нежелани реакции.
Да, аналгетиците са добри медикаменти. Да, помагат. Спират болката, решават проблема. Пиеш едно хапче, минава ти главоболието или менструалната болка и забравяш за нея.
Но трябва да внимават хората, които страдат от хронично заболяване, което трудно се овладява и е съпроводено денонощно с болка. Това са например хората с ревматологични заболявания, а също диабетиците с невропатия, хората с неврологични болести. Точно тези пациенти използват безразборно лекарства за обезболяване.
– Колко време хроничните пациенти разчитат на обезболяващи преди да потърсят лекарска помощ?
– От разкази на пациенти по време на наши обучителни модули съдя, че след 1 – 2 седмици с болка се принуждават да търсят лекар и да се консултират какво да направят.
– Когато пациентът вече е с диагноза и на специфично лечение, налага ли му се да ползва аналгетици?
– Много често се налага хронично болните пациенти да ползват аналгетици, въпреки постоянната терапия за болестта, например при ревматоиден артрит. Тъй като болката може да се предизвика от всичко – от пренатоварване, от стрес, от топло, от студено и т.н. Тя сякаш е в ума на хроничните пациенти, защото те се фокусират прекалено много върху болката. Има също индивидуални особености в усещането, всеки човек е с различен праг на болка.
Аз съм близо до пациентите и ги съветвам първо да се консултират с лекар какво и по колко да пият за своята болка. Може да се обърнат към личния лекар или да се обърнат към лекар специалист. Защото е най-добре да се потърси причината, да се открие симптом на какво е болката. Докато се постави диагнозата, обезболяващото е спасително средство. Но след това трябва да се следват предписанията на специалиста.
– С какви дейности в момента се занимавате в АПАЗ?
– През 2026 г. работим по няколко кампании. Една от тях е да предоставяме психологическа помощ на пациенти с ревматологични и дерматологични заболявания.
Подготвяме информационна кампания в областта на кардиологията и ендокринологията за това колко е важно придържането към терапията.
В момента правим изследване за проблемите и нуждите на пациентите с дислипидемия и наследствена хиперхолестеролемия. Ще правим също икономически анализ на разходите на системата за лечение и какво би могло да се спести, ако се прави целенасочена превенция.
Мара Калчева, Портал на пациента
Интервюто е част от специализираната рубрика на Портал на пациента по повод 50 години Беналгин®.
