Пет пациентски организации поискаха спешна среща с министър-председателя Румен Радев и с министъра на здравеопазването Катя Ивкова заради подготвяните промени в здравната система. „Проблемът започва тогава, когато системата е организирана около институциите, а не около човека, който трябва да премине през тях“, е основното послание на писмото. В него се настоява пациентските организации да бъдат включвани още при планирането на реформите, а не едва след вземането на решения.
По този повод разговаряме с Боряна Ботева – председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване – една от петте пациентските организации, поискали срещата.
– Г-жо Ботева, с какво ви притесняват реформите, които МЗ планира в здравната система, и защо искате среща с премиера и министъра на здравеопазването?
– Искането за тази среща е провокирано от Функционалния доклад за състоянието на здравната система и изявленията на министър Ивкова в медиите за промените, които се очаква да бъдат направени. Все още не сме видели черно на бяло някакви законодателни промени и стоим в неизвестност. А още преди 20 дни изпратихме писма с въпроси за реформата, когато излезе Функционалния доклад. Той се състои от около 150 страници и в него се предлага закриване на РЗИ; преминаване на Съвета по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти към Министерство на здравеопазването (да стане част от Дирекция „Лекарствена политика“); а регионалните картотеки на Медицинската експертиза да преминат към НЕЛК. Това са доста и сериозни промени, които ни притесняват, особено намерението да се закрие Съветът по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
- Имаме опасения, че това ще забави оценката на здравните технологии и регистрирането на нови терапии, тъй като това е основната задача на Съвета. Постоянно излизат нови терапии, за да заместят настоящите, които с времето изчерпват своето действие. Особено опасно е забавянето на нови терапии в онкологията, където навременното лечение е критично важно. Това е един от въпросите, които ще поставим.
Другият е за съдбата на регионалните картотеки на Медицинската експертиза, защото не знаем на практика какво ще се случва с преминаването им към НЕЛК. Досега личните лекари изпращаха електронно направление за ТЕЛК, но всеки от нас си подаваше медицинската документация на хартия по местоживеене. При това положение ще останат ли регионалните картотеки достъпни във всички области, дали там ще продължаваме да подаваме документите си, или хората от страната ще трябва да пътуват до София и да ги подават в НЕЛК. Освен това в момента текат процедури по издаване на телкови решения – какво ще се случи с тях?
Притеснени сме, защото никой не е обсъдил тези неща с нас, пациентските организации. Макар че в Доклада пише, че ключовите заинтересовани страни трябва да бъдат ангажирани от началото до края на процеса. До момента ние не сме били ангажирани по никакъв начин. Не сме видели и законопроекти. Стоим в неведение.
– Има ли основания, мотиви за предложените реформи?
– Не зная кой е писал Функционалния доклад и дали е консултиран с експерти. Поне аз не видях да се споменава такова консултиране. От Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването са поискали подробности по силата на закона за достъп до обществена информация. Но още не са получили отговор.
- Проблемът е, че липсва комуникация между Министерството и нас. За 21 дни, откакто сме пуснали писма до МЗ и до Министерски съвет, можехме да получим поне едно успокоително писмо или да ни поканят на среща. Вместо това нямаме никакъв отговор.
Ако има среща, ние ще поставим и други въпроси – например този за паралелния износ на лекарства. Защото чух изказвания на министър Ивкова, че чрез вливането на НСЦРЛП ще се реши проблемът с паралелния износ. Но това е невъзможно, защото Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти изобщо няма отношение към износа на лекарства. Съветът само оценява здравните технологии и одобрява нови медикаменти. А липсата на някои лекарства ще продължи да е проблем. На мен лично постоянно ми звънят пациенти за липса на лекарства в ревматологията – биологични и небиологични. А това нарушава сериозно лечението на хората.
– Какво бихте предложили като алтернатива на предложенията на МЗ?
– Според нас Националният съвет по цени и реимбурсиране трябва да остане да съществува като самостоятелен експертен орган. Такава е практиката в почти цяла Европа, с изключение на две държави. Когато този орган е самостоятелен, се гарантира прозрачност на дейността му, бързина, независимост, експертност. Искаме това да продължи да е така.
Ние не защитаваме тази институция, а защитаваме правото на пациентите на достъп до нови лекарства. Страхуваме се, че един ден да останем без лекарства. Аз самата съм на биологична терапия от 15 години и понеже те спират да действат в един момент, съм минала през няколко терапии. Когато всички съществуващи спрат да ми действат, аз се надявам, че у нас ще се регистрира нова терапия. В онкологията това преминаване към нови терапии е въпрос на живот и смърт. Така че ние не защитаваме Съвета като орган, а възможността да се лекуваме с нови терапии. Ние защитаваме правото на пациентите на достъп до лечение. Нали здравната система трябва да обслужва крайния си потребител – пациента.
Затова ще искаме да бъдем включвани в обсъждането на важни въпроси като реформите в здравната система. За нас това не е просто административна реформа, защото тя засяга достъпа ни до лечение. Най-важното е пациентът да достигне бързо до лечението, от което има нужда. А ако процесът се забави още на първата стъпка – влизането на лекарството в позитивния лекарствен списък, и като сложим неминуемото забавяне, което се случва при следващите административни процедури, може да минат години. Ние обаче искаме максимално да скъсим пътя на пациентите до лечение. Затова ще искаме от МЗ да ни канят още от самото начало, когато обсъждат такива важни теми.
– А ако не ви поканят на среща и изобщо не желаят да обсъждат реформите с вас?
– Не сме мислили за такъв вариант. Имаме сериозен минал опит с протести, при това доста провокативни. Може и дотам да стигнем. Но се надяваме, първо, да ни поканят на среща, и второ – да ни чуят, защото ако не вземат предвид мнението ни, няма никаква полза от подобни срещи.
Ето защо се надяваме да започне добра комуникация между нас и Министерството, тъй като за момента тя не съществува. Нито една пациентска организация все още не е поканена за обсъждане на някакъв проблем.
Мара Калчева, Портал на пациента
