Пристъпите протичат със световъртеж, намален слух и шум в едното ухо
Д-р Георги Савов е невролог и отоневролог, съосновател на „Баланс клиник“ – център за комплексна диагностика и лечение вестибуларни заболявания. Разговаряме с д-р Савов за болестта на Мениер.
– Д-р Савов, какво представлява болестта на Мениер? При пациенти на каква възраст се отключва и каква е честотата ѝ? Какви са причините за заболяването?
– Болестта на Мениер е хронично отоневрологично заболяване, протичащо с пристъпи на световъртеж, променливо намаление на слуха в едното ухо, шум и чувство за пълнота в него. Най-често засяга хора между 40 и 60 години, малко по-често жени. Според различни проучвания честотата му варира между 30 и 200 души на 100 000 население.
Причината за заболяването е свързана с колебания в налягането на течностите във вътрешното ухо, водещи до т.нар. ендолимфатичен хидропс.
– Какви са симптомите на болестта на Мениер? Как протича заболяването? Какво представляват пристъпите, колко чести са и от какво зависи честотата им?
– Ключов симптом са пристъпите на световъртеж, които се придружават или предхождат от слухови симптоми – заглъхване, бучене, намаление на слуха в едното ухо и чувство за пълнота.
Пристъпите най-често започват при събуждане, понякога провокирани от движение на главата. Продължават от 20 минути до 12 часа. Световъртежът често се съпровожда от вегетативни симптоми – гадене, повръщане, колебания в артериалното налягане и пулса. След пристъп пациентите обикновено са отпаднали и имат нужда от сън и почивка.
Пристъпите са с различна честота и тежест. Те могат да бъдат провокирани от преумора, стрес, недостатъчен прием на течности, храни с високо съдържание на сол, прекомерна употреба на кофеин и алкохол, както и от инфекции.
С времето заболяването може да доведе до трайно намаление на слуха и вестибуларната функция. Характерни са и внезапните непровокирани падания – така наречените Тумаркинови кризи.
– С какви изследвания се доказва болестта?
– Диагнозата е клинична. Тя се поставя въз основа на диагностични критерии, публикувани през 2015 г. от група водещи специалисти от Barany Society – Международното дружество по невроотология, вестибуларна медицина и вестибуларни изследвания.
Необходимо е наличието на поне два световъртежни пристъпа с типична характеристика и слухови симптоми, както и променливо намаление на слуха в ниските и средните честоти, доказано аудиометрично по време на пристъп или непосредствено след него.
Тъй като пациентът рядко може да бъде прегледан от специалист по време на криза, понякога препоръчвам да се правят видеозаписи на спонтанните очни движения, както и ориентировъчни аудиометрии чрез мобилни приложения.
В някои неясни случаи се провежда и магнитнорезонансна томография (МРТ) на главата със специални програми за установяване на ендолимфатичен и кохлеарен хидропс.
Болестта на Мениер може да бъде объркана с други заболявания на вътрешното ухо, както и със съдови заболявания, протичащи с преходни нарушения на кръвоснабдяването в задната циркулация.
– Какво е съвременното лечение? Достъпно ли е то за пациентите в България?
– Лечението на болестта на Мениер е симптоматично и индивидуализирано, тъй като заболяването е хронично. В повечето случаи навременната диагноза и подходящото лечение водят до намаляване честотата на пристъпите и до запазване на слуховата и вестибуларната функция, както и на качеството на живот.
Важна част от терапията е ограничаването на провокиращите фактори. Това включва промени в начина на живот – диета с ниско съдържание на сол, увеличен прием на течности, ограничаване на кофеина, алкохола и никотина, редовен режим на сън и намаляване на стреса.
Прилага се медикаментозно лечение за профилактика и контрол на пристъпите – лекарства, подобряващи кръвотока във вътрешното ухо, както и медикаменти, намаляващи налягането на ендолимфата. При остър пристъп се използват вестибулосупресанти.
Прилага се и интратимпанално лечение (инжекции в ухото) с кортикостероиди, а по-рядко – с гентамицин.
Вестибуларната рехабилитация е подходяща при хронична вестибуларна дисфункция, а при трайна загуба на слуха се обсъжда слухопротезиране.
Хирургично лечение се прилага при тежки случаи, които не се повлияват от медикаментозна терапия. Използват се декомпресия на ендолимфатичния сак и по-рядко – вестибуларна невректомия.
– Какви съвети бихте дали на пациентите с болест на Мениер за овладяване и намаляване честотата на пристъпите? Какъв начин на живот препоръчвате?
– Препоръчвам пациентите да се запознаят добре с естеството на заболяването и да открият своите индивидуални провокиращи фактори. Добре е да избягват стреса и недоспиването, да се движат достатъчно и да поддържат умерена физическа активност. Важно е да спазват препоръчваната диета и винаги да разполагат с необходимите медикаменти за овладяване на остър пристъп.
Мара Калчева, Портал на пациента
