Травматизмът от тротинетки е сравним с този при мотористите
Детският ортопед-травматолог д-р Явор Пукалски е началник Отделение по детска ортопедия и травматология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“. Той е и секретар на Българска ортопедична и травматологична асоциация (БОТА) и заместник-председател на Секция по детска ортопедия и травматология към БОТА.
Разговаряме с д-р Пукалски за детския травматизъм през топлите месеци и за организираната от УМБАЛСМ „Пирогов“ Академия за родители „Първа помощ за малките герои“. На 16 май водещи специалисти с педиатричен профил ще учат родителите как да реагират адекватно при най-често срещаните спешни състояния в детска възраст.
– Д-р Пукалски, какви травми получават децата през топлите месеци от годината?
– През топлите месеци децата прекарват значително повече време навън – играят, спортуват, карат колела и тротинетки. Затова спортният и битовият травматизъм закономерно зачестяват. Най-често травмите възникват по време на игри или при спортове като футбол, баскетбол и други активности на открито.
В практиката ни най-често срещаме фрактури на горните крайници. При по-малките деца – обикновено между 4 и 8 години – са характерни счупванията в областта на лакътя, т.нар. супракондиларни фрактури. Това се дължи на особености в анатомията и структурата на костта в тази възраст. Всъщност това е и една от най-често оперираните фрактури в детска възраст.
При по-големите деца по-чести са фрактурите на китката и предмишницата. Разбира се, лекуваме и счупвания на раменната кост, ключицата, както и травми на долните крайници.
Когато говорим за спортен травматизъм на долните крайници, най-чести са фрактурите в областта на глезена. За счупване на големите и здрави кости – бедрена кост или костите на подбедрицата – обикновено е необходима високоенергийна травма, каквато се наблюдава при пътнотранспортни произшествия, падане от височина или други тежки инциденти.
– А какъв е травматизмът от карането на тротинетки?
– През последните години травмите от електрически тротинетки се превърнаха в сериозен проблем. Те позволяват развиване на високи скорости, а самите тротинетки са сравнително нестабилни заради ниския си център на тежестта.
При падане често наблюдаваме травми, които не са типични за детската възраст и по механизъм наподобяват тези при мотористи. Нерядко става дума за тежки наранявания – сложни фрактури, сериозни мекотъканни увреди, а в най-тежките случаи дори ампутации на пръсти или части от крайници.
– Какво лечение се налага обикновено при фрактури?
– В голяма част от случаите при децата лечението остава консервативно – наместване на счупването под рентгенов контрол и последваща гипсова имобилизация.
През последните години обаче, както в световен мащаб, така и в България, се наблюдава тенденция към по-широко приложение на оперативното лечение. Основното му предимство е, че позволява значително по-прецизно и анатомично възстановяване на счупената кост чрез използване на импланти.
Освен това хирургичното лечение намалява значително нуждата от продължително гипсиране, а понякога дори го елиминира напълно. Това прави възстановяването по-комфортно за детето и значително улеснява родителите в ежедневните грижи.
– Има ли новости в областта на имплантологията?
– В детската травматология няма драматични революционни новости по отношение на имплантите. Най-често използвани и предпочитани остават имплантите от титаниеви сплави, тъй като те са щадящи за детския организъм и дават отлични резултати. Медицинската стомана се използва значително по-рядко.
При определени видове травми приложение намират и биорезорбируемите импланти, които постепенно се саморазграждат от организма. Те обаче имат сравнително тесни индикации и са подходящи само при ограничен брой пациенти.
– Обяснете кога трябва и кога не трябва да се търси травматолог?
– Класическите симптоми при по-сериозна травма са болка, оток и деформация. При наличие на видима деформация на крайника задължително трябва да се потърси ортопед-травматолог.
По-трудна за преценка е ситуацията, когато има само болка и оток. Понякога при счупване детето може да има сравнително малко оплаквания, докато при по-лека травма друго дете да реагира много по-емоционално и да съобщава за силна болка.
Затова, когато няма деформация, но има болка и подуване, препоръчвам родителите да проследят как се развиват симптомите в следващите часове. Ако болката и отокът не намаляват или се засилват, е добре да се потърси консултация с ортопед-травматолог. Ако оплакванията постепенно отшумяват, може да се подходи по-спокойно.
– Правилно ли е да се слага лед на мястото на отока?
– Класическата травматология традиционно препоръчва поставянето на студен компрес при по-сериозни травми и това продължава да бъде добра практика. Ледът, поставен през кърпа, помага за ограничаване на отока и намаляване на болката.
При по-леките травми – например контузии и навяхвания – съвременните медицински протоколи са по-умерени по отношение на охлаждането. Причината е, че макар студът да намалява отока чрез свиване на кръвоносните съдове, той едновременно с това забавя локалния кръвоток, а според част от съвременните концепции това може да забави и възстановяването на тъканите.
Затова при по-леки травми невинаги е необходимо поставяне на лед. В такива случаи е достатъчен щадящ режим и локално приложение на противотравматични гелове или мази.
– Нужно ли е да се прави обездвижване при фрактура и с какви подръчни средства?
– Не само при видима фрактура, но и когато има съмнение за по-сериозна травма, е добре крайникът да бъде обездвижен. Имобилизацията има няколко важни функции – намалява болката и дискомфорта, предпазва от допълнително разместване на фрактурата и ограничава риска костните фрагменти да увредят мускули, нерви или кръвоносни съдове.
Ако нямаме под ръка специализирани шини или ортези, може да се използват подръчни средства – например пръчка, чадър или плътно навито на руло списание, с които да се направи временна имобилизация на крайника на детето, докато се транспортира до спешно звено или травма център.
Темата за правилната първа помощ и обездвижването с подръчни средства разглеждаме подробно в инициативата на болница УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ „Академия за родители – първа помощ за малките герои“. Това е практическо обучение, което провеждаме от години, за да дадем на родителите реални умения за реакция при травми и инциденти при деца.
Освен темите за травматизма обсъждаме и кога е необходимо посещение при специалист, как да се реагира непосредствено след травма, как да се обработват рани и редица други практически ситуации. В обучението участват и колеги от анестезиология и реанимация, пластична хирургия и изгаряния, педиатрия и детска хирургия, така че родителите да получат максимално полезна и приложима информация.
Следващото издание на „Академия за родители“ е на 16 май и интересът е изключително голям – за обучението са се записали над 200 души.
– Как си обяснявате огромния интерес на родителите към обучението за оказване на първа помощ?
– Когато един родител има знания и увереност как да реагира в спешна ситуация, той посреща много по-спокойно травмите и инцидентите с децата си. Според мен все повече хора осъзнават колко важна е здравната култура и са готови да инвестират време в подобни обучения. Защото няма по-ценна инвестиция от тази в здравето – както на собствените ни деца, така и на близките ни хора.
Мара Калчева, Портал на пациента
