От пластмасови съдове до козметични продукти съдържат тези вредни за организма вещества
Ендокринните дисруптори (Endocrine Disrupting Chemicals – EDCs) са вещества или смеси от вещества, които пречат на начина, по който работят хормоните на тялото. Някои EDCs действат като „хормонални имитатори“ и заблуждават тялото ни да мисли, че са хормони, докато други EDCs блокират естествените хормони да изпълняват своята функция. Трети ендокринни дисруптори могат да повишат или намалят нивата на хормоните в кръвта ни, като влияят на начина, по който те се произвеждат, разграждат или съхраняват в тялото ни. Има и EDCs, които променят чувствителността на телата ни към различни хормони.
За разлика от класическите токсини, EDCs невинаги действат чрез директно клетъчно увреждане. Техният ефект често е свързан с нарушаване на фината хормонална регулация. Особено важна особеност е, че при някои EDCs ниските дози могат да предизвикат биологични ефекти, които не могат да бъдат предвидени от класическата токсикология.
Излагането на EDCs е практически повсеместно:
- Bisphenol A (BPA) – пластмасови опаковки и консервни покрития;
- Фталати – PVC продукти, козметика и аромати;
- Пестициди – органофосфати, DDT и други агрохимикали;
- Парабени – консерванти в козметични продукти;
- PCBs и PFAS – устойчиви индустриални замърсители.
Основните пътища на експозиция на хормонални дисруптори са храната, водата, въздухът и кожният контакт. Днес стотици химикали са идентифицирани като потенциални или доказани ендокринни дисруптори.
Как влияят на здравето?
Натрупващите се научни проучвания свързват хроничната експозиция на EDCs с много заболявания:
- Метаболитни нарушения и повишен риск от затлъстяване;
- Повишен риск от развитие на диабет тип 2;
- Нарушена репродуктивна функция;
- Тиреоидна дисфункция;
- Невродегенеративни нарушения при деца;
- Потенциална връзка с някои хормонозависими тумори.
При повечето от тези заболявания още не е доказана пряка причинно-следствена връзка с ендокринните дисруптори, но доказателствата продължават да се трупат и стават все по-силни.
Най-чувствителни към ефектите на EDCs са децата през вътреутробното им развитие, новородени, малки деца и подрастващи, бременни жени. Различните хормонални дисруптори преминават през плацентата и се концентрират в кръвообращението на плода. Други пък се предават от майката на бебето чрез кърмата. Излагането на хормонални дисруптори през време на ранното развитие води до увреждания, които се проявяват години по-късно през живота.
Съвременните регулаторни институции разглеждат EDCs като значим здравен проблем поради широкото им разпространение и потенциалното участие в развитието на хронични заболявания. Проблемът не е в еднократния контакт, а в продължителното нискодозово излагане на хормонални дисруптори и комбинираното действие на много химикали едновременно. Именно това прави оценката на риска толкова сложна.
Как да намалим излагането на EDCs?
Пълното избягване е практически невъзможно, но рискът може да бъде ограничен чрез:
- Измивайте старателно плодовете и зеленчуците преди консумация;
- Не затопляйте пластмасовите контейнери за храна в микровълнова фурна и не ги използвайте за съхранение на горещи течности;
- Избягвайте пластмасови съдове, обозначени с №3, №6 и №7;
- Намалете консумацията на консервирани и преработени храни;
- Използвайте стъклени, порцеланови или съдове от неръждаема стомана, особено за топли храни и напитки;
- Приготвяйте повече ястия у дома и наблягайте на пресни съставки;
- Помислете за използване на воден филтър;
- Ако е възможно, купувайте биологични продукти, месо и млечни продукти.
- Заменете по-старите незалепващи тигани с по-нови тигани с керамично покритие.
Макар все още да вървят научни дискусии относно мащаба на някои ефекти на хормоналните дисруптори, наличните данни показват, че дългосрочното неблагоприятно въздействие на тези химикали не може да бъде пренебрегвано.
Източници: www.endocrine.org
