Пациентски и медицински организации призоваха Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Столична община да изградят система за безопасна, координирана и продължаваща през целия живот грижа за пациентите с хронични заболявания – мозъчно-съдови, сърдечно-съдови, онкологични, диабет, епилепсия и др.
Призивът бе отправен в специална декларация на пресконференция в БТА, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия по повод Световния ден за безопасност на пациентите – 17 септември.
Участниците в пресконференцията представиха и приеха съвместна декларация, с която призоваха институциите:
- да развият в София интегрирана система за безопасна грижа, обхващаща целия път на пациента — от профилактиката и диагностиката до лечението, рехабилитацията, проследяването и палиативните грижи;
- да насърчат устойчивото сътрудничество между здравната система, пациентските организации, социалните услуги, академичните среди и местната власт;
- да учредят Столичен форум „Безопасна грижа за цял живот“, който да предлага конкретни мерки за превенция, по-добра координация на услугите и активно участие на пациентите и техните семейства в разработването на политики.
„В момента липсва координация между болницата, личния лекар, специалистите и социалните услуги.
Затова е много важно да има система и всеки пациент да напуска лечебното заведение с ясен и разбираем план за следващите стъпки, а комуникационната достъпност за хората с афазия да е част от безопасната медицинска практика, а не допълнителна услуга“, заяви инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия.
„В страната имаме фрагментирана картина с множество разнопосочни усилия в здравеопазването и социалните грижи. Безопасността на пациента е пресечната точка на тези два сектора и изисква интегрирани политики, които да обхванат наличните ресурси“, посочи д-р Георги Георгиев, заместник-председател на АИА. Според него „е необходимо преминаване от отделни, несвързани услуги към координирана пътека на грижа – от профилактиката и болничното лечение до рехабилитацията, проследяването, социалната подкрепа и връщането на човека към активен живот“.
„Степента на инвалидизация след инсулт обикновено е огромна. Затова е много важно да се погрижим за двигателната безопасност на пациента и за неговата комуникативна безопасност. За тази цел след лечението на острата фаза на инсулта имаме нужда от координация със следващите звена в грижата за пациентите и най-вече с рехабилитацията. Защото инсултът изисква сериозна дългосрочна рехабилитация“, обясни д-р Филип Алексиев, председател на Българско дружество по инсулт.
„Инсултите са бич за българското общество, защото отнемат от потенциала на нацията – икономически, социален и човешки. Затова инвестициите в лечението на инсулта бяха залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост със създаването на 6 високоспециализирани центъра и 17 референтни центъра. За съжаление този план приключи и бяха създадени само 12 звена. Най-добрата практика по съвременно лечение на инсулта е в УМБАЛ „Света Анна“ (бившата Окръжна болница) и натрупаният там опит трябва да се предаде на всички заинтересовани лечебни заведения. Имаме огромен потенциал в тази област, който трябва да бъде развит чрез системна държавна политика. Министерство на здравеопазването трябва да се занимава с развитието на медицинските услуги, а не със съмнителни административни реформи, които няма как да подобрят обслужването на пациентите“, подчерта доц. Михаил Околийски – бивш министър на здравеопазването, а сега експерт в Националния център за обществено здраве и анализи. Той заяви също, че е „скандално кратка клиничната пътека за долекуване на инсулта чрез рехабилитация и че тя не дава възможност за адекватна продължаваща грижа“.
„Имаме протоколи по рехабилитация. Важното е първичната рехабилитационна грижа да се осъществява в специализирани звена, а впоследствие да бъдат обучени близките и самият пациент за продължаване на рехабилитацията в домашни условия. Компонентите на грижата ги има, те просто трябва да се съберат и подредят в правилната последователност, да станат системна грижа“, увери Стоян Стоев – специалист по неврологична, ортопедична и протезна физиотерапия.
Накрая бе приета декларацията, подкрепена от Асоциацията за инсулт и афазия, Българската асоциация „Диабет“, Фондация „МС – Заедно към върха“, Асоциацията на родители на деца с епилепсия и Българското дружество по инсулт, както и представители на медицинската общност, Столичния общински съвет, социалния сектор, Националния център по обществено здраве и анализи и специалисти по рехабилитация.
Източник: Асоциация за инсулт и афазия
