Точно шест месеца след налагането на радикалната забрана за използване на социални мрежи от лица под 16 години в Австралия, данните показват провал на рестриктивния модел. На фона на безпрецедентния скок на национални законодателни инициативи в цяла Европа, данните ясно показват: чистите забрани създават илюзия за сигурност, прехвърлят тежестта върху родителите и тласкат децата към по-малко регулирани и по-опасни дигитални пространства.
Как решението „просто забранете достъпа“ се пропука в сблъсък с реалността
Австралия, която въведе мащабната забрана през декември 2025 г., днес служи като лаборатория за останалия свят. Данните от мащабни проучвания на фондация „Моли Роуз“ и медицинското издание The BMJ разкриват пробойни, които европейските законодатели не могат да пренебрегнат:
- Над 85% от подрастващите под 16 години продължават да имат достъп до забранените платформи.
- 70% от децата описват заобикалянето на ограниченията като „лесно“ (като 46% го определят като „много лесно“), тъй като платформите масово разчитат на самодеклариране на възрастта.
- Забраната не намалява времето пред екрана, а просто го пренасочва към други канали. Младежите се обръщат към по-слабо модерирани пространства – 39% използват приложения за съобщения, а 43% увеличават времето си в онлайн платформи за игри.
- 70% от децата са запазили активните си профили в Snapchat, TikTok, Instagram и Facebook, защото платформите изобщо не са изискали верификация. Тази пасивност принуди австралийския регулатор да започне официални разследвания срещу Meta, TikTok и YouTube за неспазване на закона.
Скритият риск – VPN
Забраната за достъп до социалните мрежи може лесно да бъде заобиколена чрез използване на родителски профили, смяна на устройството или най-често чрез VPN – и децата го правят. VPN (съкращение от Virtual Private Network – виртуална частна мрежа) е технология, която създава криптиран „тунел“ между телефон или компютър и интернет, като така скрива реалния IP адрес и местоположение и насочва трафика през отдалечен сървър.
В резултат опитите за техническо блокиране водят до нов, още по-голям проблем. Използването на VPN и инструменти за анонимизиране от страна на децата неутрализира задължителните законови защити (като спирането на таргетирани реклами и настройките за поверителност по подразбиране). Още по-тревожно е, че тези инструменти често тласкат младежите към нерегулирани пространства и дори към Dark Web. Всичко това създава опасна „илюзия за сигурност“ – регулаторите смятат проблема за решен, докато децата са изложени на много по-сериозни заплахи чрез софтуери от трети страни.
Регулация на платформите
Докато държави като Австрия и Испания се стремят към пълна забрана, а Франция и Португалия въвеждат фрагментирани рестрикции, Естония заема уникална позиция в ЕС, отказвайки да приравни онлайн безопасността със забраните. Естонският модел залага на дигиталната грамотност и настоява за безопасна среда „по дизайн“ (safety-by-design). Основната надежда се възлага на Акта за дигитална справедливост (Digital Fairness Act), който се очаква в края на 2026 г. Той представлява стратегическо изместване на фокуса – от забрана към потребителите към регулиране на самия дизайн на платформите и насочване на отговорността към технологичните компании, които ги разработват.
Очаква се Актът да наложи единна „дигитална възраст“ от 16 години в ЕС и да задължи технологичните гиганти да изключат по подразбиране силно пристрастяващи функции като безкрайно скролване (infinite scroll), автоматично пускане на видеа (autoplay) за непълнолетни, рестрикции за т.нар. „loot boxes“ (виртуални кутии с награди) и функции, наподобяващи хазарт в дигиталните услуги и игрите.
Изисквания и санкции за платформите, а не забрани към децата и прехвърляне на отговорността към родителите
В подкрепа на този подход Националният център за безопасен интернет публично застана зад съвместно изявление на 140 организации и експерти от цяла Европа, инициирано от 5Rights Foundation и адресирано до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. (Превод на цялата позиция в сайта на Центъра за безопасен интернет https://safenet.bg/ncbi-podkrepya-evropeyska-poziciya-sreshtu-zabranata-na-socialnite-mrezhi-za-deca)
Коалицията, включваща организации в областта на детските права, психичното здраве и дигиталните права, призовава ЕС да не въвежда обща възрастова забрана, а вместо това да задължи платформите да бъдат безопасни по замисъл и по подразбиране. Позицията е особено актуална за България предвид законопроекта, внесен в Народното събрание на 27 май 2026 г., който предвижда забрана за регистрация в социални мрежи за деца под 16 години.
Изходът не е в дигиталната изолация, а в прехвърлянето на тежестта към технологичните гиганти. Регулаторният опит от 2025 и 2026 г. показва, че чистите забрани са просто „хартиени тигри“ – те могат да успокоят общественото мнение, но рядко променят поведението на поколението, за което мрежата е жизнено пространство.
Източник: Национален център за безопасен интернет (SafeNet.bg)
