426 млн. евро са задълженията на държавните болници
426 млн. евро са задълженията на държавните болници, от които 21 млн. евро са просрочените задължения към 31 март. 17 са болниците, които имат банкови кредити. Това съобщи министърът на здравеопазването Катя Ивкова и уточни, че болниците с най-големите дългове са и най-големите, с най-голям пациентопоток – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛСМ „Пирогов“, но при тях няма просрочени задължения.
Министър Ивкова очерта приоритетите на управлението си: „Започваме актуализация на Националната здравна карта, включително оценка на възможности за нейното електронизиране още през тази година. Фокусът ни ще бъде превенцията и профилактиката на заболяванията, промоцията на здравословния начин на живот, майчиното и детското здраве, психичното здраве, кадровото обезпечаване на системата, развитието на електронното здравеопазване и въвеждането на реални индикатори за качество и достъп до медицинската помощ“.
Ще бъде въведена и новата Международна класификация на болестите 11-та ревизия.
Проф. Петко Салчев – зам. министър на здравеопазването, лично си е поставил за цел пълен анализ на доплащанията от джоба на пациентите и дали е необходима промяна в нормативната уредба или на клиничните пътеки, за да се намали процента на доплащанията.
Столична община ще финансира центровете за афазия
Комисията по здравеопазване и социални дейности при Столичния общински съвет одобри предложението да се осигурят 350 000 евро през 2026 г. за Програмата за изграждане на центрове за речева терапия на афазия. Така ще продължи работата по създаването на мрежа от 10 центъра за пациенти, прекарали инсулт с последваща афазия, при които се налага продължителна речева терапия.
Програмата бе приета от СОС през юни 2025 г., а през есента на същата година отвориха врати първите два центъра – в столичните райони „Оборище“ (ДКЦ 17) и „Люлин“ (ДКЦ 12). Заложено е програмата да се развива до 2030 г. в общински лечебни заведения в целия столичен град, където да заработят такива центрове.
328 са заболелите от морбили у нас в 7 области
Общо 328 са заболелите от морбили лица у нас в седем области на страната. 16 случая са отхвърлени поради липсата на лабораторни данни за инфекция. Най-много са случаите във Враца – 185. Болни са регистрирани още в областите Плевен (90), Ловеч (30), Монтана (12), София-град (7), Варна (3) и София-област (1).
По възрасти заболелите са:
- Под 1 г. – 31 заболели – 83,57 заболели на 100 000 души население;
- 1-4 г. – 93 заболели – 54,78 заболели на 100 000 население;
- 5-9 г. – 82 заболели – 36,06 заболели на 100 000 население;
- 10-14 г. – 48 заболели – 20,24 заболели на 100 000 население;
- 15-19 г. – 21 заболели – 8,31 заболели на 100 000 население;
- 20-24 г. – 10 заболели – 4,79 заболели на 100 000 население;
- 25-29 г. – 6 заболели – 3,03 заболели на 100 000 население;
- 30-34 г. – 7 заболели – 3,07 заболели на 100 000 население;
- 35-39 г. – 5 заболели – 1,66 заболели на 100 000 население;
- Над 40 г. – 28 заболели – 0,43 заболели на 100 000 души.
Два потвърдени случая на легионерска болест
Два случая на легионерска болест са потвърдени през изминалата седмица. Така от началото на годината случаите на тази инфекция у нас стават 7, което е над 2 пъти повече в сравнение със същия период на миналата година, когато случаите са били 3.
Епидемиолозите регистрират значителен брой нови случаи на остри вирусни хепатити A, B, C, D, E, N – 51, с което общият на заболелите от началото на тази година достига 785 при 485 от началото на 2025 г.
Има лек ръст на случаите на скарлатина – 65, с 28 повече в сравнение с предходната седмица, и на варицела – 594, с 18 повече също в сравнение с предходната седмица. Така от началото на 2026 г. броят на заразените със скарлатина у нас достига 1439, но остава значително по-нисък в сравнение със същия период на 2025 г. – 2110. При варицелата броят на случаите остава приблизително еднакъв през двете години – 12 820 от началото на 2026 г. срещу 12 606 г.
5,5% от хората у нас се лекуват от заболяване на щитовидната жлеза
Общо 354 664 българи се лекуват с медикаменти за заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г., което представлява около 5,5% от населението на страната. Тези данни изнесоха водещи ендокринолози през Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза.
Според проф. Русанка Ковачева, председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея (БСТП), 4% до 7% от населението има недиагностициран хипотиреоидизъм, като сравнително малка част са случаите на хепертиреоидизъм. Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора, без да търсят лекарска помощ. Точно това забавя диагнозата.
Притеснителни са данните за йоден дефицит – 13,4% от децата в ученическа възраст (6-14 години) и 43,3% от бременните жени. Недиагностицираните тиреоидни нарушения са свързани с репродуктивни проблеми и сериозни усложнения за майката и плода.
Портал на пациента
