Повече от 57 милиона души по света живеят с деменция и според Световната здравна организация всяка година възникват 10 милиона нови случая. В България засегнатите от деменция са 100 000 души.
Многобройни популационни проучвания в последните години установиха, че някои ваксини водят до намален риск от деменция – от 25% до 40%. Най-силни доказателства за това има за ваксините срещу херпес зостер, грип, респираторен синцитиален вирус (RSV), пневмококи и ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.
Няколко вируса, включително херпес симплекс тип 1 (който причинява херпеси), вируса на варицела зостер, който също причинява херпес зостер, и SARS-CoV-2 (който причинява COVID-19), са свързани с по-висок риск от болестта на Алцхаймер и деменция след инфекция. Вирусните инфекции предизвикват дълготрайно възпаление в тялото, което се разпространява до мозъка и може да увреди способността на мозъчните клетки да комуникират помежду си, което от своя страна води до когнитивно увреждане и загуба на памет.
Ето обаче осем ваксини, за които е доказано, че имат защитен ефект срещу деменция.
1. Ваксина срещу Херпес зостер
За ваксината срещу херпес зостер има най-многобройни доказателства, че намалява риска от деменция.
Проучване от 2024 г., публикувано в Nature Medicine, установи, че рекомбинантната ваксина срещу херпес зостер Shingrix е свързана със значително по-нисък риск от деменция, отколкото по-старата жива ваксина Zostavax, която оттогава е спряна от производство в САЩ. Ключовата разлика между двете е, че Shingrix съдържа съставка, наречена AS01 – адювант, предназначен да засили имунния отговор.
Последващо проучване от същата група, публикувано в NPJ Vaccines през 2025 г., проследява повече от 436 000 души и установява 18% намаление на диагнозата деменция за 18 месеца при тези, които са получили ваксина срещу херпес зостер.
2. Ваксина срещу респираторно синцитиалния вирус (RSV)
Ваксината срещу респираторно синцитиалния вирус (RSV) е сравнително ново допълнение към имунизационните схеми за възрастни, но вече се свързва със защита от деменция. Проучването на Oxford NPJ Vaccines установи 29% намаление на риска от деменция в рамките на 18 месеца при тези, които са получили ваксината Arexvy срещу RSV.
Особено интересно е, че Arexvy съдържа същия адювант AS01 като ваксината срещу херпес зостер – Shingrix. Фактът, че и двете ваксини показват сходни нива на защита, въпреки че предпазват от различни вируси, кара изследователите да предположат, че самият адювант играе пряка роля за намаляване риска от деменция.
3. Ваксина срещу грип
Ваксината срещу грип е проучена най-обстойно в сравнение със всяка друга ваксина за защитата й от деменция. Проучване от 2022 г., публикувано в Journal of Alzheimer’s Disease, анализира близо два милиона души на възраст над 65 години и установява, че получилите поне една ваксина срещу грип имат 40% по-малка вероятност да развият болестта на Алцхаймер в рамките на четири години. Колкото по-често хората са ваксинирани, толкова по-голяма е защитата.
През април 2026 г. същият екип публикува нови открития в списание Neurology, показващи, че високодозова ваксина срещу грип, която съдържа четири пъти повече антиген от стандартната ваксина, намалява риска от деменция с 55%. Това откритие идва от ретроспективно проучване и се нуждае от повторение, но то допълва последователния набор от доказателства относно ваксинацията срещу грип и когнитивната защита.
4. Ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (DTP)
Проучване от 2023 г. в Journal of Alzheimer’s Disease установи, че възрастни над 65 години, получили ваксина срещу тетанус, дифтерия и коклюш (Tdap) или Td (без коклюш), са с 30% по-малко склонни да развият болестта на Алцхаймер в рамките на осемгодишно проследяване.
Frontiers in Immunology публикува през 2022 г. метаанализ на данни от 17 проучвания с участието на над 1,8 милиона души. Според него рискът от развитие на деменция е намален с 31% при хора, получили ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш.
По-скорошен метаанализ, публикуван в Age and Ageing през 2025 г. и обхващащ 104 милиона участници, потвърди връзката на тази ваксина с 33% намаление на риска от деменция.
DTP е една от най-широко прилаганите ваксини в света, така че дори умерен защитен ефект срещу деменция би имал огромен ефект върху общественото здраве.
5. Пневмококова ваксина
Проучване от 2023 г. установи 27% намален риск от алцхаймер при възрастни, получили пневмококова ваксина.
Метаанализ „Възраст и стареене“ от 2025 г., който обединява данни от 21 проучвания със 104 милиона участници, също установи значително намаление на риска от алцхаймер.
6. Ваксина срещу хепатит А
Ваксинацията срещу хепатит А е идентифицирана в метаанализа на Университета в Кеймбридж като защитна срещу деменция. Този метаанализ, наречен „Граници в имунологията“, показва 22% по-нисък риск от деменция. Систематичен преглед на Университета в Кеймбридж през януари 2025 г. анализира 14 проучвания, базирани на здравни досиета на приблизително 130 милиона души. Сред изводите му се откроява и този – ваксинациите срещу хепатит А, коремен тиф и комбинираната ваксина срещу хепатит А и коремен тиф са свързани с по-нисък риск от деменция.
Проучване на населението на Уелс, проведено от Уилкинсън и колеги, публикувано в Journal of Epidemiology and Community Health, установи, че едновременното поставяне на ваксини срещу коремен тиф и хепатит А е свързано с по-голямо намаление на риска от деменция в сравнение със всяка от ваксините поотделно.
Комбинирането на ваксини изглежда предлага по-голяма защита и се установява многократно в цялото изследване.
7. Ваксина срещу хепатит B
Ваксинацията срещу хепатит B се появява в същия метаанализ, публикуван във Frontiers in Immunology, и показва 18% по-нисък риск от деменция.
Систематичният преглед на Университета Кембридж също отбелязва, че комбинираната ваксина срещу хепатит А и B показва по-голям защитен ефект, отколкото всяка от тях поотделно.
Това съответства на изводите на повечето проучвания – че получаването на множество различни ваксини е свързано с по-нисък риск, отколкото получаването само на една ваксина.
8. Ваксина срещу коремен тиф
В метааанализа „Frontiers in Immunology“ и в систематичния преглед на Кеймбридж ваксинацията срещу коремен тиф е свързана с 20% намален риск от деменция.
Оригиналните данни за коремния тиф са от Уелското популационно проучване на Уилкинсън и колеги, което изследва връзката между всички лекарства, отпускани с рецепта, и честотата на деменция сред повече от половин милион души. От 744 анализирани лекарства само четири са свързани с по-нисък риск от деменция и всичките четири са ваксини.
Това не са ваксини, които повечето възрастни получават като част от стандартния си имунизационен календар. Но е факт, че те показват аналогичен модел на действие както този на петте рутинни ваксини, които споменахме по-горе.
Защо ваксините защитават мозъка?
Изследователите все още работят по разплитането на механизмите на тази защита и вече са предложили няколко теории, които не се изключват взаимно.
- Най-очевидната теория е, че ваксините предотвратяват инфекции, а инфекциите причиняват възпаление, което може да увреди мозъка.
Корейско национално проучване, публикувано в Alzheimer’s Research & Therapy през 2024 г., установи, че инфекциите с вируса на херпес симплекс и варицела зостер са независимо свързани с повишен риск от деменция, като рискът е особено повишен при хора, които са преживели и двете инфекции.
Италианско популационно проучване на повече от 130 000 души, публикувано в The Journal of Prevention of Alzheimer’s Disease през 2025 г., установи 13% повишен риск от деменция след тежък херпес зостер.
А проучване от 2025 г., публикувано в Nature Medicine, ръководено от изследователи от Imperial College London и UK Dementia Research Institute, установи, че хора, които са били заразени с вируса на COVID-19, показват повишени нива на кръвни биомаркери, свързани с натрупването на амилоид в мозъка, което е свързано с болестта на Алцхаймер, както и с ефекта на четири години стареене.
Чрез спиране или намаляване тежестта на тези инфекции ваксините може да предотвратят възпалението на невроните и така да предотвратят когнитивния спад.
- Втората теория се фокусира върху неспецифичните ефекти на ваксинацията: идеята, че ваксините могат да имат по-широки ефекти върху имунната система отвъд защитата срещу един единствен патоген.
Оксфордското откритие, че адювантът AS01 може сам по себе си да намали риска от деменция, подкрепя тази теория. Проучването на NPJ Vaccines отбелязва, че AS01 активира макрофагите и дендритните клетки и задейства производството на интерферон гама – молекула, за която е доказано при миши модели, че намалява отлаганията на амилоидни плаки в мозъка.
Дали този механизъм е валиден и при хората, все още не е установено. Преглед от 2026 г. във Frontiers in Immunology предложи по-широк имунологичен модел за това как ваксините предпазват от деменция, като се основава на доказателства от ваксини AS01, БСЖ и други имунизации.
Третата теория е свързана с ефекта на здравия ваксиниран: хората, които се ваксинират, са по-склонни като цяло да се грижат за здравето си и това предимство за здравето може да обясни поне част от наблюдаваното намаляване на риска от деменция.
Източник: www.gavi.org
