Експертите от опит помагат и на пациенти в криза, и на професионалистите
През октомври 2021 г. приключи европейският проект Recover-E за психичноздравни грижи, базирани в общността, за хора с тежки психични заболявания. В него бе включена и България с водещ партньор Институтът Тримбос (Холандия). Равносметка на проекта направи психиатърът д-р Владимир Наков – един от членовете на изследователския екип от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Д-р Наков, защо проектът Recover-E беше насочен към създаване на психичноздравни услуги в общността? Имат ли в България хората с тежки психични заболявания достъп до услуги в общността? До какви услуги реално имат достъп?
Проектът Recover-E беше подготвен за изпълнение в пет източноевропейски държави от нашият регион – България, Румъния, Хърватия, Черна гора и Северна Македония за обслужване на тежка психична болест от мобилни психичноздравни екипи, базирани в общността. Тези страни бяха избрани, тъй като преценката преди началото на проекта беше, че в тях тези услуги или липсват, или са крайно недостатъчни. В България хората с тежка психична болест имат твърде малко възможности за екипно обслужване. Такива услуги има реално само в столицата и може би в някои големи университетски градове.
Реално пациентите с тежка психична болест имат достъп до психиатър в зависимост от местожителството си и до някои медикаменти, тъй като част от тях дори не са изцяло реимбурсирани от НЗОК.
Какво представляват психичноздравните услуги в общността?
В контекста на психичното здраве възстановяването представлява процес на промяна на нагласите, ценностите, чувствата, целите и уменията на човек да живее задоволителен живот в рамките на ограниченията, причинени от болестта. Система за психично здраве, базирана на концепцията за възстановяване, включва услуги за обществена подкрепа и рехабилитация, за да бъдат ограничени последиците от тежките психични заболявания, и допуска, че възстановяването е възможно, въпреки че симптомите се повтарят. Интегрираните психиатрични услуги, базирани в общността, включват медикаментозно лечение, психологическа и социална подкрепа и са насочени към подобряване на сътрудничеството по време на лечението, намаляване на честотата на психотичните рецидиви, по-добро качество на живот и намаляване на стигмата.
Много изследвания показват, че хората с тежки психични разстройства имат нужда от интегрирани услуги, които да бъдат предоставяни в собствената им социална среда, за да имат качество на живот, максимално близко до това на общността, в която живеят.
Какви цели си постави проектът и дали ги постигна?
Общата цел на Recover-E е да допринесе за въвеждането и възприемането на модел на предоставяне на услуги, базирани в общността, в пет страни с ниски и средни доходи в Европа, както и да подобри нивото на функциониране и качеството на живота на хора с тежки психични заболявания, като шизофрения, биполярно разстройство и рекурентна депресия. Тази обща основна задача беше изпълнена. За останалите цели и изпълнението им очакваме анализите, които все още не са готови, като не бива да забравяме и забавянето на проекта поради епидемичната обстановка не само у нас, но и във всички държави участници в проекта.
Какво промени проектът Recover-E в живота на хората с тежки психични заболявания, които участваха в проучването?
Основното е съдействието на лечението и възможността за пълноценно възстановяване. Разбира се, тепърва предстоят различни оценки за дейностите по проекта, които се извършват в университета Хайделберг, Германия.
Как се предоставяха услугите в общността по проекта Recover-E?
Услугите по проекта Recover-E бяха предоставяни от екипи, състоящи се от психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и експерт от опит – пациент, преминал през психиатрична институция и възстановен, който с опита си помага както на професионалистите, така и на пациенти в криза. Ключовото, новото за България е именно участието на такъв експерт от опит. Да, тази професия фигурира в класификатора, също така има и предишни проекти за мобилна психиатрия, но за първи път има мобилен психиатричен екип и в него участва експерт от опит.
Как се отрази върху експертите от опит участието в проекта? Може ли тази роля да помогне на част от хората с психична болест да се социализират по-добре?
Изключително беше усещането на експертите от опит да участват в такива екипи. Също така, тази дейност беше платена. Възможно е това да не е било най-високото заплащане, но въпреки това е важна крачка напред за социализирането им.
Как ще обосновете пред здравните власти необходимостта да се въведат в системата и да се финансират мобилни екипи за психичноздравна помощ?
Една от подзадачите е икономическа оценка на ефективността и ефикасността на предлаганата услуга. Разбира се, не само това са аргументите, въпреки че те най-лесно се разбират от икономистите. Основното е участието на пациенти, по-голямата „видимост“ на психиатричните институции и съответно – възможностите за активно участие в промяната на тези институции. Също така такива екипи биха позволили изграждането на стабилна пациентска организация на хора с психичноздравни проблеми, която в България за съжаление липсва.
Вписват ли се тези мобилни екипи в новоприетата Национална програма за психично здраве в България? Как биха могли да се финансират? Какъв е опитът с тях в Нидерландия?
Да, такива екипи са заложени в Стратегията, както и много обучения, насочени към първичната здравна помощ. Финансирането е заложено във възможността за нормативни промени, което също е част от Стратегията. Опитът в Нидерландия е дългогодишен, показва много добри резултати и именно затова беше пренесен в държавите от нашият регион.
