Това е липсващото звено в психиатричната помощ в България
RECOVER-E е проект за мащабно приложение на психичноздравни грижи, базирани в общността, за хора с тежки психични заболявания в Европа. В него е включена и България. Изследването е финансирано от Европейската комисия по програма „Хоризонт 2020”, по Грантово споразумение 779362 с водещ партньор Институт Тримбос (Холандия).
За същността, целите и ползите от проекта разказва д-р Владимир Наков – един от изследователите от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Д-р Наков, какво цели този проект за психичноздравни грижи в общността?
Проектът RECOVER-E има две големи цели. Едната е приложение на този модел на психичноздравни грижи в общността и след приключване на проекта. А втората е научна – да се изследва влиянието, ефектът на грижите за хора с тежка психична болест в общността. Идеята е да се измери цената и качеството на здравната услуга, като тази услуга ще се извършва от мобилни екипи.
В RECOVER-E не е включена само България. Извършва се в още четири страни по същия модел – Хърватия, Черна гора, Северна Македония и Румъния. А по един или друг начин участват много повече страни. Общо сме 13 партньори. Включена е също една потребителска (пациентска) организация „Ел мундо би полар” от Испания, ръководена от бивш потребител на психиатрични услуги – Гуаделупе Моралес. Чрез нея в проекта е вложена борбата със стигмата от психичните заболявания и обучаването на пациентите за техните права. На официалния сайт на проекта има качен филм за стигмата, който е със субтитри на български (може да го видите на този линк)
Кога стартира проектът?
Проектът RECOVER-E е стъпаловиден. Започна през 2018 г. в държавите, които имаха вече някаква подготовка, предходен опит със създадени и структурирани мобилни екипи. Последните две държави, които се включихме в приложението на модела за психичноздравна грижа в общността, сме ние и Северна Македония. На практика в България започваме сега и ще продължим 22 месеца. А мобилната грижа за пациентите ще трае 18 месеца.
Разбира се, участието на пациентите в тези програми е напълно безплатно. Това са хора с тежко психично разстройство – шизофрения, биполярно разстройство, тежка депресия. По този модел, който ще прилагаме в наши условия, вече се работи активно и постоянно в Холандия. Ако се окаже ефективен и при нас, ще предложим да се поеме финансирането му от Здравната каса или от държавния бюджет. Това е една от целите ни.
Моделът за психичноздравни грижи в общността може ли да замести оказването на психиатрична помощ в специализираните болници?
Този модел не е алтернатива на болничната психиатрична помощ. Той е липсващото звено в психиатричната помощ в България и в повечето страни. Ако го има, той не е системно организиран, а се прилага само благодарение на личните усилия на отделни хора. Факт е, че в много страни от Източна Европа не се предоставят всеобхватни грижи за психичното здраве на пациентите в обичайната им социална среда.
Идеята е чрез мобилните екипи, които действат в общността, да не се допусне психична криза, която да наложи хоспитализация на пациента с тежка психична болест. Но при необходимост членовете на екипите могат да предложат подкрепа, за да бъде настанен в психиатрична болница, ако полаганите грижи и усилия за човека в общността не са достатъчни за него.
Мобилните екипи ще отговарят на основните нужди на пациента, като невинаги нуждата е само медицинска. Често той има нужда от чисто техническа помощ да получи медикаментите си или пък се нуждае от помощ да бъде настанен в болница за соматично заболяване. Не е толкова лесно „да се преборим” със системата дори и ние, които претендираме, че нямаме психично заболяване. Такъв тип пациенти обикновено са неглижирани и отхвърляни от болниците. Затова те имат огромна нужда от помощ, за да могат да лекуват и своите телесни заболявания.
Какви специалисти влизат в мобилните екипи?
В един екип влиза психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и може би най-важната фигура е така нареченият „експерт от опит”. Това е човек, който е преживял тежка психична болест и се намира в състояние на терапевтична ремисия (на практика е здрав). Благодарение на неговия личен опит, на това как е преодолял психичната криза, кои са били силните му страни, които са му помогнали, и кои слабите, този човек е много ценен съветник за пациентите.
Специалистите в екипа обсъждат случаите, но не работят през цялото време заедно. Целият екип в пълния си състав не извършва мобилната услуга непрекъснато. Всеки един е водещ при оказването на помощ само на няколко случаи, на част от пациентите. Например водещ на случая може да бъде психологът, но когато прецени, че има нужда от съдействие, може да се обърне към „експерта от опит” или към психиатъра. Психиатърът пък би могъл да потърси помощ от друг колега. Това позволява по-голяма гъвкавост.
Кои институции са ангажирани по проекта от българска страна?
От българска страна проектът се изпълнява от Центъра за психично здраве „Никола Шипковенски”. Това е болничната структура, която има възможност да организира такива мобилни екипи. А изследователската, научната част се изпълнява от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), в който работя и аз. И в другите държави има изпълняваща и изследователска част на проекта, но при тях изпълнителите и изследователите са в една и съща структура. Докато при нас са ангажирани две самостоятелни организации, което е малко по-трудно, защото трябва да се стикова работата на двете звена.
Какво включва научната част на проекта?
Ще сравняваме състоянието на две групи пациенти. Едната група ще получава обичайната психиатрична помощ, а другата група ще се обгрижва от мобилните екипи. Между 15 и 20% от пациентите в групата, която ще е в полезрението на мобилните екипи, активно се проследяват и ще се налага посещенията при тях да са по-интензивни.
Проектът предвижда да се сравни и анализира ефектът от прилагането на този модел в различните държави участнички. Освен това ще се направи мащабно сравнение между пациентите в обичайната психиатрична грижа и тези, за които са се грижили мобилните екипи в петте държави – България, Хърватия, Черна гора, Северна Македония и Румъния.
Защо в Холандия се е наложил практически този модел на психична грижа в общността? Какви са предимствата му?
Основното предимство е комфортът на пациента. Човек реагира различно, когато идва да получи грижа в институция, и се чувства по съвсем друг начин, когато приеме хора в дома си. Освено това хората с тежка психическа болест обикновено не са в състояние да полагат достатъчно грижи за личната си хигиена и за хигиената на дома си. А идването на специалист от екипа е допълнителен стимул за човека с психично разстройство да изпълнява обичайните си задължения. Освен това той е много по-отворен и готов да споделя за емоциите и проблемите си в своето собствено жилище, тук се чувства по-сигурен и спокоен. Задача на мобилните екипи е да подпомогнат социалното функциониране на човека, а в научната част ще се оценява това социално функциониране.
Автор: Портал на пациента
