Слухово-речевата рехабилитация продължава с години
Д-р Фани Михайлова е завършила слухово-речева рехабилитация и логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1998). Има научна степен доктор по специална педагогика на тема „Невербална и вербална комуникация при деца с увреден слух“ (2009).
Работи в кабинети за слухово-речева рехабилитация към УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, МБАЛ „Тракия“ в Стара Загора и в София. Провежда слухово-речева рехабилитация на деца и възрастни с нарушен слух. Дава и логопедични уроци на деца с речеви нарушения. В момента прави национално проучване на качеството на живот на хората с увреден слух и второ – за честотата на нарушенията на слуха при деца от 6 до 8 г. и за нуждата от предучилищен слухов скрининг. Провела е също единственото за България проучване на изпълнението на неонаталния скрининг.
Д-р Михайлова, колко новородени са открити със слухови нарушения при неонаталния слухов скрининг в България?
Световната статистика показва, че с намален слух са от 1 до 3 на 1000 деца. При новородените, минали през неонатологично отделение, проблеми със слуха имат 2 до 4 на 1000 деца. Като екстраполираме данните за България, ако имаме 60 000 новородени годишно, то децата с намален слух ще са около 200. Само че данните на моето проучване се разминават с тази бройка. Проблем е, че децата със слухови нарушения не се откриват навреме, въпреки че се отчитат 93% обхванати от скрининга новородени. Дори само 100 деца да имат намален слух, прекалено малко кохлеарни импланти се поставят. Само 13% от децата, нуждаещи се от кохлеарна имплантация, достигат до нея. Освен това изключително малко са възрастните, които се възползват от кохлеарните импланти, при положение че и за деца, и за възрастни процедурата и имплантите са безплатни. Всичко се поема от НЗОК, което е голям успех за нашата държава.
Неонаталният слухов скрининг в основата си е много полезен. Трябва да се извърши на всички новородени до четвъртия ден в родилно отделение, за да се разбере кои от децата имат намаление на слуха и да се направят изследвания отново на тримесечна и на шестмесечна възраст. Така може да се установи възможно най-рано слуховото нарушение.
Защо е важно децата в много ранна възраст да бъдат слухопротезирани?
Последиците от късното слухопротезиране са липса на развитие на реч, което от своя страна води до социална депривация, отклонения в комуникативните способности, социална изолация на по-късен етап от живота и загуба на социална независимост. При възрастните наблюдаваме намалено качество на живот, когнитивен спад.
В развитите страни по света децата с установена глухота се подлагат на кохлеарна имплантация на възраст под една годинка. Затова при тях няма разлика между чуващи деца и децата с намален слух. Докато в България деца под 1-годишна възраст не се оперират.
Проблемът е, че родителите водят децата за кохлеарна имплантация много късно – между 2- и 3-годишна възраст, когато децата отдавна е трябвало да говорят. Моят съвет към всички родители е, когато се усъмнят за проблеми със слуха на бебето си, възможно най-бързо да потърсят лекар със специалност УНГ, педиатър, специален педагог. А не да изчакват детето да стане на 2 – 3 години. Това ненужно изчакване ще доведе до нарушения в детското развитие, понякога необратимо. Лично аз не мога да издърпам дете за първи клас, ако чак на тригодишна възраст е установено, че не чува.
Защо е необходима слухово-речева рехабилитация след извършена кохлеарна имплантация?
Кохлеарната имплантация е съвременното постижение на микроелектрониката в медицината. За родителите този час и половина, през който се поставя кохлеарен имплант, са най-страшните. Обяснявам, че процедурата е рутинна, че не е животозастрашаваща и няма за какво да се страхуват. Трудното започва в следващите три до пет години, когато тяхното дете ще бъде в моите ръце. Тогава трябва да бъдем стабилен отбор, за да научим детето да говори. Резултатите от кохлеарната имплантация не са мигновени. Трябва тепърва да се формират умения да се използва информацията от импланта, която се предава по електрически път към мозъка. Моята задача е да науча мозъка да интерпретира това, което чува.
Първо правя предоперативна рехабилитация – подготвям родителите и детето за предстоящата операция. Много е важно родителят да бъде добре информиран какво предстои. За прогнозата трябва да се вземе предвид възрастта, на която се оперира детето, общото му психо-физическо състояние, здравословното му състояние, има ли предишен слухов опит. Изключително важна е мотивацията на родителите да участват и подпомагат рехабилитацията. Много от родителите очакват, че с поставянето на кохлеарен имплант детето вече чува и няма никакъв проблем по-нататък. Но това е само началото.
Постоперативната рехабилитация започва 3 – 4 седмици след поставянето на импланта, защото тогава се включва речевият процесор и се прави първата настройка. Настройките на речевия процесор при деца се извършват ежемесечно в продължение на една година, а след това, колкото е необходимо. При възрастни пациенти с предишен слухов опит настройките се правят само за няколко месеца.
С каква периодичност се извършва слухово-речевата рехабилитация?
Слухово-речевата рехабилитация е добре да се извършва три пъти седмично със специалист. А вкъщи ежедневно родителят трябва да прави за 20 – 30 минути упражнения с детето, дадени от рехабилитатора. Така реално родителят помага на специалиста, помага и на детето си.
Какво конкретно представлява постоперативната рехабилитация?
Първо следим за реакция на звук, за да сме сигурни, че детето чува. После то започва да различава тих и силен звук. Проследяваме чуването на така наречените линк звукове: А, О, С, Ш и М. Научаваме го да прави разлика между звуци от околната действителност и звуковете на речта. Детето трябва да разбира също дали има звук или няма; да прави разлика между два звука – например между звука от барабан и от свирка, като не ги вижда; да разпознава звук и избере правилен отговор; да имитира звук, думичка; да отговори на въпрос. Но това се постига за месеци наред, дори години.
За развитие на говорни умения децата се обучават на говорна имитация, артикулиране, произнасяне на звукови поредици, спонтанно произнасяне на думички и на фрази – две до четири думи, като не е задължително да са граматически правилни.
Има ли достатъчно слухово-речеви рехабилитатори в България?
Слухово-речеви рехабилитатори работят към регионалните центрове за подкрепа процеса на приобщаващо образование, които се намират в областните градове. Има и колеги с частна практика. Съществуват също няколко частни центъра за работа с деца с увреден слух в страната. Слухово-речеви рехабилитатори има задължително и във всяка болница, в която се извършва кохлеарна имплантация. Това се прави в няколко лечебни заведения в София, Пловдив и Стара Загора.
Аз лично работя в три кабинета за слухово-речева рехабилитация, защото следвам хирурга оториноларинголог – доц. д-р Петър Руев, на местата, където извършва кохлеарни имплантации. Вече 20 години работим заедно и съм се убедила, че той е много добър специалист, друга класа хирург. Просто защото виждам резултатите от неговата работа.
Какво е качеството на живот на децата след кохлеарна имплантация? Какви са техните възможности?
Когато кохлеарната имплантация се направи рано и последва сериозна слухово-речева рехабилитация, децата попадат в масови детски градини, учат в масови училища и университети. Първото дете с кохлеарен имплант, на което съм правила рехабилитация, в момента учи „Социална педагогика“, ще става учител. Тя е абсолютно глуха, ако си махне речевия процесор. Други две деца завършиха Техническия университет в София и Пловдивския университет. Качеството на живот на тези деца не се различава от това на децата с нормален слух.
Проблемът е нетретираната слухова загуба, особено при възрастни. Те се отдръпват от другите хора, затварят се, настъпва социална изолация. Освен това стават зависими от своите деца и внуци. Хората в работоспособна възраст с намален слух трудно си намират работа и трудно си запазват работата, по-рано ги пенсионират. Това е свързано с ниски лични доходи. В последните години се доказа и връзката между намалението на слуха с депресивните състояния и когнитивния спад. Всичко това намалява качеството на живот. Ето защо е препоръчително след 50-годишна възраст да си проследяваме слуха и при проблем да търсим начин за възвръщане на слуха.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
